Р Е Ш Е Н И Е

№ 309 05.07.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на седми юни две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 332 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила жалба от С.П.С. против електронен фиш сер. К № 0527511, издаден от ОД на МВР Разград, с който за осъществено на 19.02.2013 г. нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразен от формална страна електронният фиш да бъде отменен.

Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.02.2013 г. в 14,57 ч, с автоматизирано техническо средство № 554, било установено и заснето движение със скорост над разрешената от 90 км.ч, на МПС “Хюндай Акцент 1.3 И” с рег. № ******. За така установеното на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, бил издаден процесния електронен фиш сер. К № 0527511 за налагане на глоба на жалбоподателя С.П.С., в качеството му на собственик на процесното МПС, за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП. Като място на осъществяване на нарушението е посочен: път І - 2 , км 81 + 785 до с. Каменар. Според съдържанието на клипа на системата за отчитане скоростта на движение, посоченото по – горе МПС се е движило със скорост 120 км.ч., докато според съдържанието на атакувания електронен фиш, скоростта на движение на същото е била 116 км/ч.

Жалбоподателят не оспорва осъществяването на нарушението, за което е санкциониран, като в съдебно заседание представя доказателства удостоверяващи влошеното му здравословно състояние към момента на извършване на същото. От представената епикриза от Отделение по лъчелечение “Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД, се установява че същия е бил приет за лечение в отделението на 11.02.13 г. и изписан на 08.03.13 г., с диагноза – злокачествено новообразувание на правото черво. Според епикризата през посочения период му е извършвано предоперативно лъчелечение, което ще бъде последвано от сюрдозаж на първичния тумор. Именно с провеждане на посоченото лечение жалбоподателят обяснява пътуването, прие което е установено административното нарушение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

На първо място следва да бъде отбелязано и че представените по делото веществени доказателствени средства, не удостоверяват осъществяването на административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В приложения към преписката клип е отбелязана скорост на движение на процесното МПС, установена от техническото средство – 120 км/ч., докато в електронния фиш, тази скорост е била 116 км/ч. Административното нарушение обаче не би могло да се изразява едновременно в движение и с двете посочени скорости. Като конкретно действие/бездействие, то трябва да бъде индивидуализирано със своите обективни признаци в акта, с който се ангажира административната отговорност на субекта на същото, по начин съответстващ на установеното фактическо положение. В противен случай, следва да се приеме, че по установеното и извършено нарушение не е санкционирано, а е санкционирано друго такова. Съобразно вида на осъщественото нарушение – движение със скорост над допустимата по закон, самата скорост на движение се явява елемент от състава на нарушението от обективна страна. От последното обстоятелство зависи и конкретно приложимата санкционна разпоредба. Ето защо, макар и двете стойности на движение – 120 км/ч и 116 км/ч да обуславят санкциониране на нарушението по чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП, то от доказателствата по делото не се установява да е осъществено именно това нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Извън изложеното остава обстоятелството, че в случая не е съобразено наличето на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, приложението на който презумптивно е изключен при реда на ангажиране на административнонаказателна отговоност с електронен фиш. Тъй като липсва административнонаказващ орган, който да бъде и издател на фиша, с който се ангажира отговорността на субекта на административно нарушение, то поначало в това производство невъзможна е дължимата от закона преценка за маловажност на деянието. В случая формално нарушението е осъществено, но отговорността на жалбоподателя е ангажирана без да се държи сметка за обстоятелствата, при които то е извършено. В тази насока следва да бъде преценявано влошеното здравословно състояние на същия, изискващо провеждане на лъчелечение в населено място различно от това, в което е постоянния му адрес. Не е съобразено и обстоятелството, че се касае до лечение на онкологично заболяване, което предполага продължителна във времево отношение терапия, осъществяването на която неминуемо е свързана с увеличаване на разходите, а следователно и с неблагоприятно изменение в имущественото състояние на жалбоподателя. Посочените обстоятелства попадат в обхвата на чл. 27 от ЗАНН, но тъй като размера на следващото се наказанието за процесното нарушение е абсолютно определен в закона, то те са относими при преценка маловажността на същото. Ето защо и при липсата на доказателства за извършени от жалбоподателя други нарушения на разпоредбите на ЗДвП и при липсата на данни за настъпили значителни вредни последици от осъщественото от него настоящо нарушение, то следва да се приеме, че то представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Ето защо и по изложените съображения атакувания електронен фиш следва да бъде отменен.

Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ електронен фиш сер. К № 0527511, издаден от ОД на МВР Разград, с който за осъществено на 19.02.2013 г. нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП на С.П.С. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: