№ 339 05.07.2013
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На
шести юни две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев
Секретар:
Г.М.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 339 по
описа за 2013 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Е.И. ***, против наказателно постановление № 89/13
от 28.02.2013г. на началника на РУП към
ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183,
ал.3, т.5 пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 30 лв и за
нарушение на чл. 175, ал.1, т.3 пр.2 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 100 лв
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Счита, че
наказателното постановление било незаконосъобразно в неговата втора част
/относно второто нарушение/, като излага и доводи за маловажност в тази му част
и моли в тази част да бъде отменено.
В
съдебното заседание на РРС жалбоподателят поддържа жалбата си лично и чрез
поверениците си.
Наказващият
орган чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Като подадена против
акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното Наказателно
постановление № 89/13 от 28.02.2013г.
на началника на РУП към ОД на МВР
Разград на жалбоподателя С.И. за
нарушение на чл.6, т.1 и чл.175, ал.1,
т.3, пр. 2 от ЗДвП на основание чл.183,
ал.3, т.5 пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 30 лв и за
нарушение на чл. 175, ал.1, т.3 пр.2 от ЗДвП на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му
е наложено наказание глоба в размер на 100 лв
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №89/15.02.2013г. съставен от ст. плицай при РУП на МВР гр. Разград на
жалбоподателя, като в акта, а впоследствие и в наказателното постановление е
отразено от фактическа страна, че жалбоподателят «... на 14.02.2013г. около
12.45 ч. в гр. Разград като водач на МПС
– лек автомобил с рег. №****** по ул. Марица,
посока ул. Искър, навлиза в зоната на действие на пътен знак В-1 /забранено
влизането на ППС/, управлявайки Автомобил Фолксваген Голф с рег. №*****, собственост на Х. Х. И.. с ЕГН **********. След като му е разпоредено да изчака на място, напуска
мястото на проверката.». Прието е, че жалбоподателят не съобразява поведението си с пътните знаци и
осуетява извършването на проверка и според изводите на наказващия орган така е
нарушил чл.6, т.1,пр.1 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителя –
полицейския служител К. С.,
който в показанията си потвърждава
обстоятелствата по АУАН и НП. От показанията му се установява, че
жалбоподателят е влязъл с автомобила си в улица, която била обозначена със знак,
забраняващ влизането в същата. Свидетелят не бил в този момент на същото място,
а бил повикан от свои колеги, които констатирали нарушението на жалбоподателя.
Същите разпоредили на жалбоподателя да остане на същото място, но последният го
напуснал с автомобила и се върнал малко по-късно. Обяснил, че следвало да купи
цветя за св. Р. С., която била с него и затова бил
напуснал мястото. Затова и съдът не кредитира показанията на последната
свидетелка, пътуваща със жалбоподателя, която сочи, че жалбоподателят само
преместил колата за да не пречи – очевидно жалбоподателят бил напуснал мястото с автомобила си, защото когато там се явил
актосъставителят жалбоподателят го нямало
- пристигнал по-късно. Показанията на актосъставителя се кредитират от
съда, доколкото няма причини за съмнение в тях. Очевидно е, че обстоятелствата
по процесния случай са се развили по начина описан в акта.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното: НП е законосъобразно, като съставено от
компентен орган и съобразно законовите правила.
На първо място жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.3, т.5 пр.1 от ЗДвП с глоба в размер на 30 лв за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят е влязъл
в улица обозначена със знак забраняващ влизането. При това същият е осъществил
от обективна страна състава на вмененото му нарушение. От субективна същият е
действал явно непредпазливо, тъй като очевидно не е видял поставения знак. Това
обаче не го оневинява и същият следва да носи отговорност и при проявената от
него непредпазлива вина. Неправилност от гледна точка на нарушения материален
закон е допуснал наказващия орган спрямо второто вменено на жалбоподателя
нарушение. Правилно е посочено от фактическа страна, че деянието на
жалбоподателя се изразява в това, че след като му е разпоредено да изчака на
място е напуснал мястото на проверката. Неправилно обаче е посочена като
нарушена нормата на чл. 175, ал.1, т.3
пр.2 от ЗДвП – това е санкционна норма, санкционираща осуетяването на проверка.
Жалбоподателят обаче е санкциониран на основание нормата на чл. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, която е
действителната приложима норма, санкционираща неизпълняването на разпореждане
на органите за контрол /действителната нарушена разпоредба е чл.6, т.2 от
закона/. В крайна сметка съдът намира, че допуснатта неправилност не опорочава
наказателното постановление до такава степен, че да обуславя отмяната му в тази
част. От фактическа страна нарушението е правилно очертано в описателната част
на НП и жалбоподателят е санкциониран на основание действително приложимата
санкционна разпоредба, санкционираща именно неизпълнение на нареждане на
контролен орган. Жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение,
защото, както свидетелства актосъставителят, е напуснал мястото на нарушението
въпреки изрично отправеното му разпореждане да остане там – това било обяснено
на актосъставителя при явяването му на място от неговите колеги които
първоначално проверили жалбоподателя и му разпоредили да остане там.
Жалбоподателят изобщо го нямало на мястото, когато актосъставителят дошъл.
Появил се с автомобила си по-късно. При това обаче е явно, че същият не се е
съобразил с разпореждането на контролните органи. По-късното му завръщане не
изключва наличието на вече извършеното нарушение. От субективна страна
жалбоподателят е извършил това нарушение с пряк умисъл – съзнателно е действал
в разрез с отправеното му нареждане. При
това очевидно жалбоподателят е действал и с дързост – в присъствието на самите
длъжностни лица, които го проверявали, той е напуснал мястото на проверката,
което сочи и на наличие на проява на демонстративност , което пък от своя
страна не само изключва маловажността на
случая /на което се опира защитата/, но и съответно утежнява деянието на
лицето, поради и което наложените му наказания следва да се приемат за
справедливи. С оглед всичко изложено наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 89/13 от 28.02.2013г. на началника на РУП към ОД на МВР Разград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: