Р Е Ш Е Н И Е

№ 332 19.07.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар В.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 350 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “Б. Р. Т.” ЕООД, ЕИК ********* против наказателно постановление № ***** – F055307/29.04.2013 г. на Директор на Офис Р. при ТД на НАП – гр. В., с което за нарушение на чл. 92 ал.1 от ЗКПО, на основание чл. 261 ал.1 от ЗКПО му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като сочи че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.04.2013 г. от дружеството жалбоподател, в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2 ал.1 от ЗКПО, била подадена годишна данъчна декларация за 2012 г. по чл. 92 от Закона. Тъй като срокът, в който декларацията следвало да бъде подадена бил бил изтекъл на 01.04.2013 г., актостъставителят – св. И./ старши инспектор по приходите в ТД на НАП В./, съставила АУАН с № F055307/10.04.13 г. за така осъщественото нарушение – за това, че декларацията е подадена със закъснение, в нарушение на разпоредбата на чл.92 ал.1 и чл. 92 ал.2 от ЗКПО, според която същата следвало да бъде подадена в законоустановения срок до 01.04.2013 г. Въз основа на акта, на 29.04.2013 г., било издадено и атакуваното НП, с което нарушението е описано по начин идентичен с даденото му в акта описание, като е посочено че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 ал.1 от ЗКПО за 2012 г. в законоустановения срок до 01.04.2013 г., като декларацията е подадена със закъснение от 9 дни – на 10.04.13 г. За така описаното нарушение по чл. 92 ал.1 от ЗКПО, на осн чл. 261 ал.1 от ЗКПО на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв. В атакуваното НП административнонаказващият орган е посочшл, че не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В хода на съдебното производство, отразените в АУАН факти се установяват от разпита на актосъставителя - св. И. и приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

В наказателното постановление от административнонаказващият орган за нарушена е посочена разпоредбата на чл. 92 ал.1 от ЗКПО. Посоченият текст от закона, гласи че: “Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.». Срокът за подаване на годишните данъчни декларации е определен в алинея втора на същия, текст и според него годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година. Неподаването на годишна данъчна декларация, представлява нарушение на алинея 1 на чл. 92, а неподаването й извън определения срок представлява такова по алинея втора. Извода, че се касае до две самостоятелни и отделни нарушения, се налага при съпоставка на посочените текстове със санкционната разпоредбата на чл. 261 от Закона, според която наказанието имуществена санкция от 500лв. до 300 лв. се налага на данъчно задължено лице, което не подаде данъчна декларация или не я подаде в срок. Ето защо и като е дал словесно описание на осъщественото от жалбоподателя административно нарушение, съответстващо на състава на такова по алинея втора на чл. 92 от ЗКП и е дал правна квалификация на същото, като такова по ал.1 от Закона, административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно от формална страна НП. Посоченото противоречие между задължителните реквизити на постановлението, изискуеми от разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, води до съществено ограничаване правото на защита на субекта на административно нарушение, което не му позволява да разбере кое точно нарушение му се вменява в отговорност. Тази неяснота се дължи и на обстоятелството, че никъде в правната норма не е определен срок за подаване на годишната данъчна декларация посочения в наказателното постановление първи април. Срокът за подаване на декларацията е посочения в чл. 92 ал.2 от ЗКПО - 31.03 на годината следваща тази, за която се отнася. Обстоятелството, че през конкретна година - 2013, последно посочената дата е почивен ден, не води до промяна на законоустановения срок, а означава, че и при подаване на декларациите на 01.04.2013 г. нарушение по този текст от закона не би било осъществено. От съдържанието на НП обаче, действителния определен от закона срок, не може да бъде установен. Посочените по – горе обстоятелства водят до такъв порок на постановлението, представляващ и самостоятелно основание неговата отмяна.

Извън изложеното по – горе остава и това, че в случая са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, които не са обсъдени от административнонаказващият орган в мотивите на НП. Не са съобразени действителния срок на закъснението за подаване на декларацията, който е едва осем дни /неправилно приети от административнонаказващият орган за десет, тъй като на десетия ден, то е преустановено/. Не е съобразено, че предвидените в чл.261 ал.1 от ЗКПО санкции се следват както в случаите въобще на неподаване на декларация, така и в случаите, когато такива са подадени, но след изтичане на предвидените в закона срокове, като втората категория нарушения поначало са с по-ниска степен на обществена опасност. Не е съобразено и че за данъчния период фирмата не е осъществявала дейност, че нарушението е извършено за първи път, както и липсата на вредни последици от нарушението. Изложените аргументи обаче биха били относими при произнасяне по същество, при положение че атакуваното НП бе законосъобразно от формална страна, каквото съдът намира че не е.

Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***** – F055307/29.04.2013 г. на Директор на Офис Р. при ТД на НАП – гр. В., с което за нарушение на чл. 92 ал.1 от ЗКПО, на основание чл. 261 ал.1 от ЗКПО на “Б. Р. Т.” ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: