Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                   365                                                19.07.2013 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на деветнадесети юни                                                       две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар В.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                               № 333                                              по описа за  2013 г.

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Постъпила е жалба от Т.Г.К. против наказателно постановление № 159/15.04.2013 г.  на  директора на ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.8 ал.4 от Закон за закрила на детето, на основание чл.45 ал.3 от ЗЗДетето му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като алтернативно  прави искане за намаляване размера на наложените му наказания .

            Въззиваемият не изпраща представител и не заявява становище по жалбата..

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

           На 28.03.2013 г. в гр. Разград, служители на ОД на МВР Разград, около 01,10 ч., извършили планова проверка, в лоби - бар “Енерджи”, находящ се на ул. “Жеравна” в града. При снемане на самоличността на посетителите в заведението, полицейските служители установили, че част от тях са непълнолетни. Една от тях била Р.Т. К., ЕГН **********. Тъй като като непълнолетната не била придружена от пълнолетно дееспособно лице, на 29.03.2013 г. актосъставителят – св. Т., като приел че жалбоподателя, в качеството му на баща на детето, е извършил нарушение на чл. 8 ал.4 от ЗЗДетето, съставил АУАН с бл. № 676937/29.03.2013 г. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Т. и жалбоподателя, бил подписан от първия и предявен и връчен и подписан и от втория. Подпис върху АУАН актосъставителят не положил.

       Въз основа на така съставения акт, по – късно било издадено и атакуваното НП, с което за това че на 28.03.2013 г. жалбоподателят в качеството му на родител на непълнолетната Р.Т.К., ЕГН **********, не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за нейн придружител на обществено место след 22,00 ч., е осъществил нарушение на чл. 8 ал.4 от ЗЗДетето и е ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 300 лв. на осн. чл. 45 ал.3 от ЗЗДетето.

           В хода на съдебното производство, като свидетел е разпитан актосъставителят, който с показанията си установява идентична с описаната в постановлението фактическа обстановка. Сочи, че положеният в акта подпис е на свидетеля Т., а не негов.

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е  основателна, по следните съображения:

          В производството по установяване на административното нарушение е нарушена имзперативната разпоредба на чл.36 ал.1 от ЗАНН сочи, че Административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Съставянето на АУАН приключва с полагането на подписите на посочените в чл. 43 ал.1 от ЗАНН участници в производството – актосъставител, нарушител и свидетел. Неполагането на подписите на някои от тях, има различно процесуално значение. Липсата на подпис на нарушител, без отказа за подписване да е надлежно удостоверен, винаги представлява основание за отмяна на издаденото въз основа на акта НП, поради нарушено право на защита. По идентичен начин стои въпросът и с липса на подпис на актосъставителя. Липсата на подпис означава липса на акт въобще. Чрез полагане на посочения подпис се удостоверява и обстоятелството, че актът действително е съставен  от посочения за негов издател, който е материалнокомпетентен да установи съответното административно нарушение. Изявленията на актосъставителя – св. Т. в хода на съдебното производство, че именно той е съставил акта, не могат да санират допуснатото съществено процесуално нарушение в хода на производството по установяване на административното нарушение. Ето защо следва да се приеме, че атакуваното наказателно постановление  е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който поради нарушението на  предвидения в закона ред за това, не е надлежно съставен, поради което не е имало и основание за издаване на самото постановление, тъй като отразените в АУАН констатации не са били  удостоверени. Така посоченото обстоятелство представлява и самостоятелно основание за отмяна на НП, поради неговата незаконосъобразност от формална страна.

           Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И :

             ОТМЕНЯ наказателно постановление № 159/15.04.2013 г.  на  директора на ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.8 ал.4 от Закон за закрила на детето, на основание чл.45 ал.3 от ЗЗДетето на Т.Г.К. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.

 

       

         Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен                                                                            срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: