РЕШЕНИЕ

№ 343 10.07.2013г. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

на двадесет и пети юни две хиляди и тринадесета година

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар: В.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията нахд №366 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Ш. *** срещу Наказателно постановление №***/** от 28.03.2013г. на ВНД началник на Сектор ПП –Р. към ОД на МВР Р., с което на жалбоподателя на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 и чл.162, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява.

За наказващия орган ОД на МВР гр.Р. не се явява представител.

Представителят на Разградска районна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление №***/** от 28.03.2013г. на ВНД началник на Сектор ПП –Р. към ОД на МВР Р. на жалбоподателя на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 и чл.162, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №***/08.03.2013г., съставен от мл. автоконтрольор към сектор ПП Р. В акта и НП е отразено от фактическа страна, че жалбоподателят на 08.03.2013г. около 7,30часа по път Е -70, в отсечката с. У. – гр. Р., в близост до отклонение за кариерата, в посока гр. Р., управлявал лек автомобил О. З. с рег. № ** ******, собственост на неговия баща Б.Ш. Сами и при извършената проверка било установено, че не притежавал свидетелство за управление, валидно за категорията на управляваното превозно средство на територията на Република Б. Водачът представил т. н. свидетелство, придружено от превод на български език, като са изминали повече от три месеца от датата на последното му влизане в Република Б. -27.09.2012г. Прието е, че така е нарушен чл.150, ал.1 от ЗДвП и чл.162, ал.1 от ЗДвП.

Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител Д. А. /актосъставителя/. Същият свидетел потвърждава посочените в акта и НП фактически обстоятелства. Сочи, че при проверката жалбоподателят показал турско национално свидетелство за управление на ППС. Полицейските служители извършили справка за пътуванията на водача в чужбина и установили, че същият за последно се е завърнал в Р Б. на 27.09.2012г. Представено е копие от разпечатката за пътуванията на лицето. Тези обстоятелства не са спорни, поради което съдът намира за доказано по несъмнен начин изложеното в акта и НП от фактическа страна.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: При издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са спазени процесуалните правила установени от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от закона ред. С оглед данните по делото съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. На посочената в акта дата /08.03.2013г./ и на посоченото място жалбоподателят е управлявал МПС без да има валидно свидетелство за управление на МПС. Това което е притежавал е било с валидност в Р Т. и по силата на чл.162, ал.1 от ЗДвП жалбоподателят, като български гражданин, е могъл да управлява МПС на територията на Р Б. за срок от три месеца, след влизането му в страната. Този срок е изтекъл на 27.12.2012г. /с оглед справката за пътуванията на жалбоподателя/. Следователно към датата на проверката жалбоподателят вече не е имал право да управлява МПС в Р Б. със свидетелството издадено в Р Т. Ето защо съдът намира, че на процесната дата, в разрез с чл.150 и чл.162, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателят е управлявал МПС без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС, което да е валидно – непритежаването на съответно валидно на територията на страната свидетелство за управление на МПС е равнозначно на липса на правоспособност. Без значение е дали е имал свидетелство, което да е валидно на територията на друга страна. По силата на действащия в Р Б. законов режим след изтичането на трите месеца по чл.162, ал.1 от ЗДвП жалбоподателят вече не бил правоспособен спрямо изискванията на действащия в Р Б. законов режим. При това жалбоподателят основателно е санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Всъщност тази разпоредба има самостоятелно значение и доколкото посочените в същата съставомерни признаци са осъществени от жалбоподателя, то последният правилно е санкциониран на основание този текст. Нарушението е осъществено и от субективна страна – жалбоподателят е проявил небрежност и не е направил необходимото за своевременно издаване на ново свидетелство за управление на МПС и е управлявал автомобила без да притежава валидно такова. Наложеното в случая наказание е в минималния законов размер. Съдът намира, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя материалния и процесуалния закон са правилно приложени, поради което и наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №135/13 от 28.03.2013г. на ВНД началник на Сектор ПП –Р. към ОД на МВР Р., с което на Ш. *** на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 и чл.162, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: