Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                    354                                           26.07.2013 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на двадесет и шести юни                                                           две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                               № 378                                            по описа за  2013 г.

                             

 

                              За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Б.П. С. против наказателно постановление № 37 – 0000***/18.04.2013 г. на  началник  Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Р., с което за нарушение на чл.15 пар.2 изр.1 от Регламент 3821/85 във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози на осн. чл. 93в ал.17 т.2 от Закон за автомобилните превози му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде изменено с налагане на минималния предвиде в закона размер на санкцията, като не оспорва осъществяване на нарушението.

            Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            На 20.03.2013 г., при управление на товарен автомобил «И. Д. Е4» с рег. № ** ** ** **, категория N2 по път Е – **, км.61 при КТП «С. К.» в посока гр. Р., жалбоподателят бил спрян за проверка от контролните органи по ЗАПревози. Проверяващите установили, че С. осъществява превоз на товари за собствена сметка, с маршрут на движение гр. С. – гр. Б., като автомобилът е оборудван с дигитален тахограф DTKO  1381.********** със сериен номер ******. При проверка на документите касаещи спазването на изискванията на ЗАПревози и подзаконовите нормативни актове при осъществяване на превоза, контролните органи установили, че жалбоподателя, не използва дигитална карта на водач. Ето защо, актосъставителят – св.  П., съставил АУАН с бл. № 165746/20.03.2013 г. за извършено нарушение на чл. 15 пар.2 изр.1 от Регламент 3821/85 вр. с чл. 78ал.1 т.2 от ЗАПревози, който бил предявен и подписан от жалбоподателя без възражения. Въз основа на акта, на 18.04.13 г., било издадено и атакуваното НП, с което за посоченото нарушение изразяващо се в извършване на превоз, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006 без използване на дигитална карта на водач, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба» в размер на 1 500 лв. на основание чл. 93в ал.17 т.2 от Закон за автомобилните превози.

         Входа на производството, като свидетел е разпитан актосъставителят, който с показанията си установява идентични с описаните в акта и постановлението фактически обсотятелства.

           Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

         Атакуваното наказателно постанвление е незаконосъобразно от формална страна. В съдържанието на същото, е посочено че осъщественото нарушение се изразява в това, че  при извършване на превоз за собствена сметка на товари с товарен автомобил, оборудване с дигитален тахограф, жалбоподателя не е използвал карта на водач. Санкционната разпоредба, на основание на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от административнонаказващия орган –  чл. 93в ал.17 т.2 от Закон за автомобилните превози, гласи: “Наказва се с глоба 1 500 лв., водач който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни:тахографски листа, и/или карта на водача/ако притежава такава/, както и записите от нея....” На посочената правна норма съответства изискването на чл. 15 пар.7б “б”, т. i от Регламент 3821/85, по който текст нарушението на жалбоподателя не е квалифицирано. Посочената за виновно нарушена от административнонаказващият орган норма на чл. 15 пар.2 изр.1 от Регламент 3821/85 поставя изискване към водачите да използват карта на водача, всеки ден през който управляват превозното средство, от момента на приемането му. Същата е относима към разпоредбата на чл. 93 ал.2 от ЗАПревози, предвиждаща размер и вид на следващата се санкция за водачите, които не спазват изискванията относно правилното използване на картата на водача. Ето защо и като е посочил за виновно нарушена конкретна правна норма, а е ангажирал отговорността на жалбоподателя по санкционна норма приложима за друго администратвно нарушение, административнонаказващият орган е издал едно незаконосъобразно от формална страна наказателно постановление, което на посоченото основание следва да бъде отменено изцяло. Посоченото противоречие е довело до такова ограничаване правото на защита на субекта на административно нарушение, лишавайки го на практика от възможността да разбере какво му се вменява в отговорност. Самият жалбоподател счита, че е санкциониран за това, че не е притежавал карта на водач, в каквът смисъл е и признанието му в жалбата. Съдът намира, че действително в това се изразява осъщественото нарушение. При това положение обаче, приложима е била общата санкционна разпоредба на чл. 93 ал.1 от ЗАПревози, а не специалната такава на  чл. 93в ал.17 т.2 от Закон за автомобилните превози. Касае се до осъществяване на обществен превоз на товари, без изискуем по смисъл на чл. 15 пар.2 изр.1 от Регламент 3821/85 във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози, документ. Такова нарушение обаче, нито е описано, нито е квалифицирано правно, нито е санкционирано. Тези аргументи обаче, са такива по същество и не могат да представляват основание за отмяна на незаконосъобразното на формално основание, наказателно постановление.

     Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                                  

                                                                                                 

                                                                                     Р     Е     Ш     И :

            

           ОТМЕНЯ наказателно постановление № 37 – 0000***/18.04.2013 г. на  началник  Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Р., с което за нарушение на чл.15 пар.2 изр.1 от Регламент 3821/85 във вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози на осн. чл. 93в ал.17 т.2 от Закон за автомобилните превози на Б.П. С. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.

 

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен  срок от съобщаването му на страните.

                                                          

                                                                          

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: