№ 331 19.07.2012
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
В.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 386 по описа за 2013 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Млин-97” АД, ЕИК **** против наказателно постановление
№ 37 - 0000187/27.03.2013 г. на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което
за нарушение на чл.91в т.1 от ЗАПревози на осн. чл. 104 ал.7 от Закон за
автомобилните превози му е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 5 000 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
През м. февруари 2012 г., от контролните
органи по ЗАПревози била извършена проверка на дейността на дружеството –
жалбоподател, като осъществяващо превози за собствена сметка, за спазване
изискванията на закона, обхващаща периода 01.12.2011 г. – 31.11.2012 г. Проверката
приключила на 26.02.2012 г., с констатации, че във фирмата не се съхраняват
тахографските листи на водача Д. Н.,
за период най-малко една година след тяхното приключване, тъй като за периода
от 03 до 28.09.12 г. тахографските листи за този водач не били представени на
проверяващите. Били им представени единствено тахографски лист за 18.09.12 г. и
разпечатка от дигитална карта на водача за 11 и 13.09.11 г. Установено било и
че автомобилите, с които се осъществява превоза от дружеството са с монтирани
аналогови тахографи. Ето защо и на посочената дата, бил изготвен констативен
протокол в този смисъл, както и от актосъставителят – св. М., бил съставен АУАН с бл. № 163747/26.02.2013
г. срещу жалбоподателя, за
извършено нарушение на чл.91в т.1 от ЗАПревози. Според словесното описание на
нарушението дадено в акта, същото се изразява се в
това, че «Млин 97» АД, извършващо превози на товари за собствена сметка, не е
съхранило тахографските листи за период от най-малко една година след тяхното приключване,
на водача Д. Н. /за периода от 03.09 до 28.09.2012 г., за който са изминати
5 190 км. До последно посочения извод /за извършвани превози за собствена
сметка през периода/ проверяващите стигнали въз основа на предоставените им от
дружеството пътни листи и заповеди за извършване на превоз. В хода на производството
били снети и обяснения от водача, който заявил че е приключвал и предавал
тахографските си листи в счетоводството на фирмата.Актът бил съставен и
подписан от актосъставителят и предявен на нарочно упълномощено за проверката лице
от управителя на дружеството, което подписало акта с отбелязване, че оспорва
констатациите. При установяване на нарушението и съставянето на акта, като
свидетел присъствал и св. М., чиито имена, ЕГН и адрес са посочени в АУАН и
който пропуснал да подпише акта, в това си качество. Въз
основа на акта, на 27.03.2013 г., било издадено и атакуваното НП, в което е дадено описание на извършеното нарушение, идентично с описанието
на същото в АУАН, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 91в т.1 от
ЗАПревози и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 104 ал.7 от Закон
за автомобилните, с налагане на административно наказание “имуществена санкция”
в размер на 5 000 лв.
Към административнонаказателната
преписка, като писмени доказателства са приложени иззетите при проверката и
изброени в АУАН документи. Обстоятелството, че св. М. е присъствал при
извършване на проверката установяване на нарушението и съставяне на акта се
установява отдадените от него показания в хода на съдебното производство. Последно посоченото обсотятелство, не се и
оспорва от жалбоподателя.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество,
е неоснователна по следните съображения:
Несъстоятелни са изтъкнатите от
жалбоподателя аргументи, че съдържанието на НП не отговаря на изискванията на
разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН. Даденото описание на санкционираното нарушение
е индивидуализирано по начин съотватстващ на изискванията на закона,
гарантиращи правото на защита. Описани са всички конкретни признаци на осъщественото
от жалбоподателя нарушение, за което отговорността му е ангажирана, които
съответстват и на дадената от административнонаказващият орган правна
квалификация на деянието.
Несъстоятелене и
аргумента, че неполагането на подпис в АУАН от свидетеля по него, представлява
такова съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване на
производството по установяване на административното нарушение респективно до
това по налагане на административното наказание. Действително разпоредбата на
чл. 43 ал.1 от ЗАНН изисква актът за установяване на нарушението да бъде
подписан от актосъставителя, поне от един от свидетелите по акта и от
нарушителя. Изискването за подписване на акта от свидетел, гарантира спазването
на принципа за публичност в
производството по установяване на административно нарушение. Липсата на подпис
на свидетел обаче, не е равнознача на липсата на подпис на някое от останалите
посочени в чл. 43 ал.1 от ЗАНН лица – актосъставител и нарушител. Липсата на
подпис на последните двама представлява такова нарушение на процесуалните
правила, опорочаващо производството по установяване на нарушението и водещо до
незаконосъобразност на издаденото въз основа на акта НП. Неподписването му от
свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението и съставянето му,
не представлява такъв порок. Участието на свидетеля в производството, макар и
да не е удостоверено по надлежния ред, е установено в съдебното производство. Именно
това е и значението на подписа на свидетеля в администратитвното производство,
но тъй като той не е страна по него, то и неговата липса, не води до
опорочаване на акта от формална страна, представляващо самостоятелно основание
за отмяна на НП. Участието на свидетел, не се оспорва и от самия жалбоподател,
който сочи единствено, че акта не е подписан от такъв.
Ето защо и като
издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени в
закона, атакуваното НП се явявав законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това осъществено ли е
административното нарушение, за което жалбоподателя е санкциониран от него,
съдът намира следното:
Съгласно разопредбата на посочената за
нарушена от жалбоподателя разпоредба на чл.
91в т.1 от ЗАПревози: «Превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните
органи тахографските листове от аналогови тахографи». Обстоятелствата, че
дружеството на жалбоподателя е осъществявало превози за собствена сметка за
проверения от контролните органи период и че същите са били извършвани от
автомобили оборудвани с аналогови тахографи, не се оспорва, а е и доказано от
събраните в производството писмени доказателства. Самият период, за който се
отнася установената липса на тахографски листи - от 03 до 28.09.12 г., попада в
определения от правната норма такъв едногодишен, в който лицето осъществяващо превоза
е следвало да ги съхранява, съобразно датата на извършване на проверката. Ето
защо и осъщественото от дружеството жалбоподател осъществява от обективна
страна признаците на нарушението, за което неговата отговорност е ангажирана от
административнонаказващия орган. Законосъобразно е приложена от последния и
санкционната разпоредба на чл. 104 ал.7 от ЗАПревози, предвиждащ размера и вида
на следващата се административна санкция на лице извършващо превози за
собствена сметка, което не съхранява тахографските листи за период 365 дни. И
тъй като размерът на имуществената санкция, в посочената правна норма е
абсолютно определен на 5 000 лв., то липсват и основания за изменяване на
наказателното постановление в този смисъл.
В случая съдът намира, че не са налице и
предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае за значителен период от
време, в който превози за собствен асметка са осъществявани, изминато е
значително разстояние при осъществяването на такова, като с несъхраняването на
тахографските листи, не е възможно и проследяването на други императивни
изисквания на закона, касаещи време на управление и почивки на водачите и д.н.
Ето защо и като правилно и законосъобразно
атакуваното НП, следва да бъде потвърдено изцяло..
Воден
от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 37 - 0000187/27.03.2013 г.
на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което
за нарушение на чл.91в т.1 от ЗАПревози на осн. чл. 104 ал.7 от Закон за
автомобилните превози на “Млин-97” АД, ЕИК *****
е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 5 000 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: