Р Е Ш
Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
На двадесети Юни, 2013година
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията административно наказателно
дело № 391 по описа за 2013година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от „ С и С М.” ООД – Разград, ЕИК 2.*****, с адрес на управление гр.
Разград, ул. „ *** „ № ***, представлявано от С.О.С. против наказателно постановление № 25-2502463/19.04.2013г.
на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Търговище, с което на
основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.413, ал.2 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 1600 лв., за
нарушение на чл. 11, ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване
на работното оборудване, в която счита същото за незаконосъобразно и моли за
неговата отмяна.
Въззиваемата
страна – Дирекция “ИТ” гр.Разград, счита жалбата за неоснователна, а
наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли да бъде
потвърдено.
Разградският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното: На 25.03.2013г., гл. инсп. в ДИТ –
Търговище – св. Кр. К., гл. инсп. в ДИТ – Търговище - св. М. И., извършили
проверка по работни места по спазване на трудовото законодателство в обект – „ Ремонтни дейности на складова база
– „С.Г. „ с. Гецово на „ С и С М.” ООД – Разград, ЕИК ****, с адрес на
управление гр. Разград, ул. „ ***„ № ***, представлявано
от С. О. С... По
време на проверката установявили, че на територията на обекта се намира лицето
Х. М.Р.ЕГН **********, който е в зоната на извършване на СМР. На място на
проверката се явил и предстявляващият дружеството С. С., който бил поканен от
инспекторите да представи допълнителни документи в офиса на Дирекцията в гр.
Разград. На 27.03.2013г. в Офис на ДИТ – Търговище в гр. Разград , от
представените от С.С. документи се установило, че лицето Х.М.Р., не е в
трудовоправни отношения със „ С и С М.” ООД – Разград,
подизпълнител по Договор за СМР или строител на собствено основание, който да
участва в строителните дейности в проверявания обект. На база констатациите от
проверката бил съставен Протокол № 297/27.03.2013г., връчен на представляващия
дружеството. За констатираното при проверката на жалбоподателят в качеството му
на работодател бил съставен АУАН № 2502463/27.03.2013г.,
в който нарушението било описано по следният начин „... работодателят „ С и С М”
ООД – Разград не е предприел ефективни мерки за осуетяване достъпа на
външни лица на територията на строителния обект на 25.03.2013г. При проверка по
работни места се установи, че е допуснато на територията на обекта външно лице Х.М.
Р. ЕГН **********, в зоната на извършване на СМР...”. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл. 11, ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване. АУАН, съставен в
присъствие на жалбоподателя, връчен му срещу подпис и подписан от него без
възражения.
На
19.04.2013г. било издадено и процесното НП, в което нарушението е описано по
идентичен с АУАН начин, също квалифицирано като такова по чл. 11, ал.1
от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, адм. наказващият орган на основание чл.416, ал.5
във връзка с чл.413, ал.2 от КТ, наложил адм. наказание „ имуществена санкция ”
в размер на 1600,00лв. НП било връчено лично и получено от жалбоподателя на 20.05.2013г.,
жалбата срещу него постъпила при административнонаказващия орган на 27.05.2013г.
Актосъставителят
и свидетелят по АУАН - св. Кр. К. и св. М. И.,
разпитани в с.з. по същество потвърждават изложеното в АУАН.
Разпитан
е в качеството си на свидетел и Х. М. Р., който заявява, че на процесната дата
е бил на територията на строителния обект, не е работил там, а е посетил
баджанак си – С.С..
Въз
основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
Като
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо право на жалба, срещу
акт подлежащ на съсдебен контрол, жалбата е допустима, по същество неоснователна.
От събраните
в хода на производството гласни и писмени доказателства безспорно
установяват, че на 25.03.2013г. Х.М.Р. е бил на територията на строителен
обект, на който по договор между „ С.г.” ООД – Разград, като възложител и „ С и С М”
ООД – Разград , като изпълнител са се извършвали СМР, без да е пряко
или косвено ангажиран в извършването на строителството. На обекта не е осигурен
пропусквателен режим, за ограничеване достъпа на външни лица.
Разпоредбата
на чл. 11, ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване, задължава територията на предприятието да се огражда и/или се предприемат други мерки за
ограничаване достъпа на външни лица. Съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредба № 7, това задължение е на работодателя
В случая „ С и
С М.” ООД – Разград. Неизпълнението на
това задължение съставлява бездействие, с което е осъществено нарушението,
поради
което правилно и обосновано е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание
чл.413, ал.2 от КТ с издаденото НП.
В
тази връзка съдът намира възраженията на жалбоподателя, че атакуваното
НП е незаконосъобразно,
за неоснователни. От процесуална гледна точка: Наказателното постановление,
както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно
нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при
спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание.
Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно
индивидуализирано,
като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на
нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби,
нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на водача. Въз основа на
това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и
правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими
елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение,
вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то
отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.
От
изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Воден
от изложеното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-2502463/19.04.2013г. на Директор на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Търговище, с което на основание чл.416,
ал.5 във връзка с чл.413, ал.2 от КТ на
„ С и С М.” ООД – Разград, ЕИК, с адрес на управление гр.
Разград, ул. „ ***„ № **, представлявано от С.О. С., в
качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв., за нарушение на чл. 11,
ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: