№ 350 26.07.2013
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 408
по описа за 2013 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б.С.Б. против наказателно постановление № ***/** от 04.06.2011 г. на началник РУП Л. към ОДП Р., с което за нарушения на 20 ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 179
ал.2 предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100,00 лв.; за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на основание
чл. 177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100,00 лв. и за нарушение на чл. 147 ал.1 от ЗДвП на осн.
чл. 181 т.1 предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 30,00 лв.
Жалбоподателят, излага аргументи
сочещи на маловажност на нарушенията по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като
съществременно не оспорва отразената в постановлението фактическа обстановка и
моли за намаляване размера на наложените административни наказания.
Административнонаказващия
орган не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.06.2011 г. на път * – * км. **+***
възникнало ПТП, предизвикано от жалбоподателя, който управлявайки лек автомобил
«Ф.
Ф.» с рег. № ** ** ** **, навлязъл
в насрещната пътна лента и се блъснал в движещ се срещу него товарен автомобил
«Влекач Вовло» с рег. № ** ** ** **. В резултат на ПТП били нанесени материални
щети по двата амтомобила. Пристигналите на место контролни органи по ЗДвП,
освен описанато по – горе, при проверка на документите на жалбодателя в
качествата му на водач и тези на автомобила, установили и че срока на валидност
на СУМПС, притежавано от Б. е изтекъл на 21.05.2011 г. и че управляваното от
него МПС, собственост на Ц. Б.,
не е минало годишен технически преглед в срок до 05.05.2011 г. За така
установеното, като приел, че жалбоподателя е извършил нарушения на чл. 20 ал.1,
чл. 150 и чл. 147 от ЗДвП, актосъставителят св. Н., съставил АУАН с бл. №
176412 от същата дата, който бил предявен и подписан от Б. без възражения. Въз
основа на акта, на 14.06.2011 г., било издадено и атакуваното НП, в което
осъществените от жалбопадателя нарушения са описани словесно, като такива
изразяващи се в това че на посочената по – горе дата и място жалбоподателя е
изгубил контрол над управлявания от него автомобил, навлязъл е в насрещната
пътна лента и се е блъснал в насрещно движещо се МПС, в следствие на което и на двата
автомобила са причинени материални щети; че е управлявал със СУМПС с изтекъл
срок на валидност на 21.05.2011 г. и че не е предоставил автомобила на ГТП до
05.05.2011 г. Нарушенията са квалифицирани, съответно като такива по чл. 20
ал.1 от ЗДвП, чл. 150 от ЗДвП и по чл. 147 ол.1 от ЗДвП и за всяко от тях са му
наложени административни наказаня глоба, както следва – за първото от тях в
размер на 100 лв. на осн. чл. 179 ал.2 предл.1 от ЗДвП; за второто в размер на
100 лв. на осн. чл. 177 ал.1 т.2 предл. 1 от ЗДвП и за третото в размер на 30
лв. на осн. чл. 181 т.1 предл.1 от ЗДвП.
В хода на съдебно производство въз
основа на показанията на допуснатия, като свидетел по делото актосъставител, се
установява идентична с описаната в акта и
наказателното постановление фактическа обстановка. Същата не се оспорва и от
жалбоподателя.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване,
жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество е основателна,
по следните съображения:
Наказателното
постановление е незаконосъобразно от формална страна. Първото от нарушенията е
квалифицирано, като такова по чл. 20 ал.1 от ЗДвП. Посоченият текст от закона
сочи, че водачите на пътни превозни средства са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Изисквания към
водачите за управление със съобразена скорост са поставени в ал.2 на посочения
текст от закона, като ал.3 сочи и конкретните стойности, които тази скорост не
следва да надвишава. Приложената от
административнонаказващият орган санкционна норма за това нарушение - чл. 179 ал.2 предл.1 от ЗДвП, предвижда следващия се вид и размер на
административно наказание за водач, който поради движение с несъобразена
скорост, причини ПТП. В текста на атакуваното НП, в словесното
описание на осъщественота нарушение, никъде не се сочи, че ПТП е предизвикано
от жалбоподателя поради движение с несъобразена скорост. Напротив посочено е, че нарушението се изразява
в това, че той е изгубил контрол над автомобила, като това му поведение е и
квалифицирано, като виновно нарушаващо разпоредбата на чл. 20 ал.1 от Закона.
Действително причина за изгубения контрол над МПС, би могло да бъде и
движението с несъобразена скорост. Но тъй като това може да се дължи и на други
обстоятелства, за да бъде санкционирано по реда на чл. 179 ал.2 предл.1 от
Закона, нарушението следваше да е описано с всички индивидуализиращи го белези,
съответстващи на приложимата санкционна норма. Като не е сторил това,
административнонаказващият орган е ограничил правото на защита на субекта на
административно нарушение, което представлява и основание за отмяна на
атакуваното НП в посочената му част.
По отношение на
второто от нарушенията. За виновно нарушена тук е посочена разпоредбата
на чл. 150 от ЗДвП, който сочи че всяко ППС, което участва в движението по
пътищата, трябва да бъде управлявано от правоспосочен водач. Правоспособността на водичите се удостоверява посредством издадено
свидетелства за правоуправление на МПС, при наличие на предпоставките и по реда
предвиден в ЗДвП и Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина. С изтичането на срока на валидност на СУМПС обаче,
водачът не губи придобитата веднъж от него правоспособност. Изтичането на
посочения срок е основание за подмяна на свидетелството, която законодателят
изрично е отграничил от случаите на издаване на СУМПС при първоначално
придобиване в чл. 12 ал.1 от Наредбата.
Доколкото свидетелството за управление представлява български личен
документ, то с изтичане срока му на валидност, то се превръща в “нередовен”
такъв по смисъла на пар.1 т.2 б. “ж” от ДР на ЗБЛД и използването му
представлява нарушение на чл. 81 ал.2 т.6 от този закон. И дори да се приеме,
че поведението на жалбоподателя осъществява признаците на административно
нарушение по смисъла на ЗДвП, отговорността за което се следва на основание
приложения от административнонаказващият орган чл. 177 ал.1 т.2 от Закона - за
това че жалбоподателят е управлявал МПС без да притежава съответно свидетелство
за управление, то поведението му би било съставомерно по чл. 150а ал.1 от ЗДвП,
който не е посочен за виновно нарушен
нито от актосъставителя, нито от административнонаказващият орган. Ето защо и в
тази му част, като ограничаващо правото на защита на субекта на административно
нарушение, наказателното постановление страда от такъв порок от формална
страна, предполагащ и неговата отмяна на посоченото основание.
По отношение на третото от
санкционираните нарушения. Тук за виновно нарушена е посочена разпоредбата на
чл. 147 от ЗДвП, според която регистрираните МПС, подлежат на задължителен
периодичен преглед на техническата им изправност. Субект на задължението,
респективно отговорността, съгласно разпоредбата на приложената от
административнонаказващият орган норма на чл. 181 т.1 предл.1 от ЗДвП е
собственика на ППС, който не го представи в определения срок за технически
преглед без уважителни причини. След като в самия текст на НП е отбелязано, че
собственик на управляваното от жалбоподателя МПС е трето лице – Цв. Б., то е
липсвало каквото и да било основание за ангажиране отговорността на
жалбоподателя за посоченото нарушение. Административноаказателната отговорност
е лична и след като субект на задължението
е собственика, а не водача, то поведението на последния не би могло да бъде
санкционирано по този текст от закона. Ето защо и по изложените съображения и в
тази му част атакуваното НП следва да бъде отменено, поради несъставомерност на
санкционираното нарушение.
Воден от изложеното
до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***/** от 04.06.2011 г. на началник РУП Л. към ОДП Р., с което за нарушение на 20 ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 179
ал.2 предл. 1 от ЗДвП на Б.С.Б. е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 100,00 лв., за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177 ал.1
т.2 предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на
100,00 лв. и за нарушение на чл. 147 ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 181 т.1 предл.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 30,00
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен
съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: