№ 354 26.07.2013
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 378 по описа за 2013 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от В.А.Г. против наказателно постановление № ** - *******/31.10.2012 г. на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Р., с
което за нарушение на чл.12б ал.10 от Закон за автомобилните превози на
основане чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАпревози му е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, като сочи че същото е
незаконосъобразно от формална страна, поддържа аргументи за несъставомерност на
нарушението и алтернативно за основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.10.2012 г., при управление на състав
от ППС – товарен автомобил «Ш.» с рег. № * ** ** ** и ремарке с рег. № ***** **, категория N3 по път ** – **, разклон за с. Тр. и с. Б. в посока от гр. Р. за
гр. П., жалбоподателят бил спрян за проверка от контролните органи по
ЗАПревози. Въз основа на поставената на автомобила табела «превоз за собствена
сметка» и уведомление рег. № **-****-****/**.**.**** г. на ОО «КД ДАИ», проверяващите счели че жалбоподателят осъществява превоз
за собствен сметка. Установено било въз основа на представените от водача
документи, че състава от ППС е с максимално допустима маса от 26 500
кг./за товарния автомобил – 14 500 кг. и за ремаркето 12 000 кг./ и че «Ш.» - та е оборудвана с аналогов тахограф VDO Кienzle 1314.27.
Въз основа на обясненията на водача, проверяващите приели, че превоза се
осъществява между два пункта на територията на РБ. –
гр. П.
– гр. С.
и обратно. И тъй като жалбоподателят не притежава лиценз извършване на
обществен превоз на товари, какъвто и по посочената причина не представил на
контролните органи, актосъставителят Г. М., съставил АУАН с бл. № ******/02.10.2012
г. В акта е посочено че нарушението си изразява в извършване на превоз на
товари за собствена сметка със състав от ППС с максимално допустима маса над
12 000 кг., без водачът /който е и собственик на ППС/ да притежава лиценз
за извършване на обществен превоз на товари, с което е нарушена разпоредбата на
чл. 12б ал.10 от ЗАПревози. Актът е предявен и подписан от нарушетеля без
възражения. Въз основа на акта, на 31.10.2012 г. е издадено и атакуваното НП, в
което описанието на осъщественото нарушение е идентично с това дадено в акта,
същото е квалифицирано като такова по чл. 12б ал.10 от ЗАПревози и
отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАПревози, с
налагане на административно наказание «глоба» в размер на 1 500 лв.
Входа на производството, като свидетел е
разпитан актосъставителят, който с показанията си установява идентични с
описаните в акта и постановлението фактически обсотятелства. Не е спорно и
обстоятелството, че жалбоподателя е земеделски производител.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество,
е неоснователна по следните съображения:
Атакуваното наказателно постанвление е
законосъобразно от формална страна. Изложените в тази насока възражения в
жалбата се несъстоятелни, тъй като наличието на товар в автомобила, към момента
на осъществяване на проверката, не е определящо за квалификацията на превоза,
като превоз на товари за собствена сметка. Ето защо и непосочване на вид, обем
или маса на товара, не представлява нарушение на изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, доколкото за понятието превоз на товари е дадена
легална дефиниция в т.4 б.»а» и същата не държи сметка за посочените
обстоятелства. Извън това, фактът че на автомобил е била поставена табела
«превоз за собствена сметка» и че жалбоподателят е представил на проверяващите уведомление
за извършване на превоз за собствена сметка до ОО към КД ДАИ Т., е достатъчен да установи вида на
осъществявания от него превоз.
Всъщност спорният момент в настоящия
случай касае съставомерността на поведението на жалбоподателя и той е, следва
ли жалбоподателят, в качеството на земеделски производител да притежава лиценз
за осъществяване на обществен превоз на товари, след като такъв лиценз се
издава единествено на юридически лица и еднолични търговци. По така
формулирания въпрос е и представения от него отговор по повод нарочното му
запитване от ИА «АА».
Обстоятелството, че жалбоподателя не може да притежава лиценз и
не може да притежава качеството превозвач по смисъла на Закона, не означава че
същия не може и не е осъществил състава на разпоредбата на чл. 93 ал.1 т.1 от
ЗАП в качеството си на водач. Разпоредбата на чл. 12б ал.10 от ЗАПревози е
императивна и според същата превоз на товари за собствена сметка между два
пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни
превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална
маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът,
притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари. В случая
определяща се явява допустимата максимална маса на управляваното от
жалбоподателя ППС, която надхвърля посочените в правната норма стойности. Ако
осъществявания от него превоз беше с превозно средство, с максимална маса под
12 тона, то за осъществяване на превоза лиценз нямаше да се изисква, съответно
жалбоподателят нямаше да е осъществил състава на посочената за нарушена правна
норма. В тази връзка и позоваването на защитата на разпоредбите на Наредба №
3/1999 г. е несъстоятелно. Наредбата е подзаконов нормативен акт и като такъв
не дерогира приложението на чл. 12 от Закона, с който е въведено изключение, а
освен това самата наредба не би могла да съдържа изисквания към документите
касаещи обществен превоз на товари, тъй като е относима към превоза за
собствена сметка и доколкото същите се съдържат в друг нормативен акт. Що се отнася до вида превоз, както бе
посочено и по – горе, то осъществявания от жалбоподателя, съдът намира за
установено че е представлявал именно превоз на товари за собствена сметка.
Обстоятелството, че жалбоподателя е и лицето, за чиято сметка е осъществяван
превоза /в качеството му на ЗП/ и водач на ППС, прави съответно нетносимо към
него на изискването за сключен трудов договор. Не е спорно обаче, че доколкото превозът
не е бил осъществяван срещу заплащане, то той не е бил обществен превоз на
товари, а такъв за собствена сметка. При
това положение и тъй като жалбоподателят не би мотъл да притежава лиценз за обществен
превоз , именно поради обстоятелството, че не попада в категорията правни
субекти, на които законът предоставя възможността да бъдат носители на инкорпорираните
в лиценза права, той не е в състояние
да осъществява превоз на товари за собствена сметка с ППС с максимална маса над
12 тона, без да извърши нарушение на посочената от административнонаказващият
орган правна норма. Всъщност, именно в този смисъл следва да се тълкува и
получения от жалбоподателя отговор на ИА»АА», в който се сочи че на
регистрирано като земеделски производител по реда на Наредба № 3/1999 г. лице
може да бъде издаден лиценз за превоз, само ако притежава качеството на
търговец по смисъла на ТЗ. Това обаче не означава, че за жалбоподателят в
качеството му на земеделски производител, съществува ред различен от регламентирания
в ЗАПревози и подзаконовите нормативни актове по прилагането му за
осъществяване на такъв вид превоз, а означава, че той не може да го
осъществява. В противен случай, би осъществил състава на санкционираното
нарушение, както е установено и в настоящото производство. Що се отнася до размера на наложеното
административно наказание, то липсват основания за изменяване на постановлението,
поради обстоятелството, че същия е абсолютно определен в разпоредбата на чл. 93
ал.1 т.1 от ЗАПревози. В случая съдът не счита, че са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН. Касае се до осъществяване на дейност, която жалбоподателят няма
право да извършва и която предпоставя неизпълнение на редица законови и
подзаконови изисквания, касаещи реда и условия за получаване на лиценз за
обществен превоз. Самото обстоятелство, че същия дори не попада в категорията
правни субекти, които могат да притежават такъв лиценз /н качеството си на лице за чиято сметка се
извършва превоза/, също е от значение за преценка значимостта на вредните последици от
нарушението. Още повече, че нему е било известно, че не отговаря на тези
изисквания за правосубектност, видно и от отговора който е получил от ИА «АА» и
въпреки това е осъществявал превоза. Ето защо, съдът не счита че настоящото
нарушение представлява по – ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
По изложените съображения, съдът
счита, че издаденото НП се явява изцяло законосъоразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Воден от изложеното до тук и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 37 - 0000373/31.10.2012 г.
на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Р., с
което за нарушение на чл.12б ал.10 от Закон за автомобилните превози на
основане чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАпревози на В.А.Г. е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: