Производството е по реда на Указа за борба с дребното
хулиганство.
Съставен е акт за дребно хулиганство, за извършена в гр.
Разград от Е.А.Е. и А.Е.И., непристойна проява, нарушаваща обществения ред
и изразяваща явно неуважение към обществото и изразяваща се според акта в
следното: “На 07.07.2013г. в гр. Разград, около 20,50 ч. на бензиностанция
“Лукойл” находяща се на бул.”Априлско въстание” в близост до Автогара Разград
лицата Е.Е. и А.И. предизвикват скандал и без видима причина се нахвърлят срещу
служителя на бензиностанцията Т. Д. С. и му нанасят побой удряйки го с юмруци в областта на
лицето и го събарят на земята. С тези си действия грубо нарушават общоприетите
норми на поведение на обществени места и будят възмущението на свидетелите
очевидци.”.
В с.з. двамата нарушители, дават обяснения. Като
твърдят, че служителят на бензиностанцията ги нагрубил и напсувал.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства намира за установено, от фактическа страна следното:
Двамата
нарушители са баща и син. На 07.07.2013г. вечерта около 20,45ч отишли да
зареждат гориво на бензиностанция “Лукойл” в гр.Разград. Там бил на работа и
служителят Т. Д. С., който ги
обслужил. Виждал ги и преди, тъй като идвали често да зареждат гориво. При последното
посещение 3-4 дни преди процесния ден, нарушителят И. хвърлил отпадъка на земята до бензиноколонката, за
което служителят му направи забележка. Процесния ден двамата нарушители като
видели Стоянов и след като били излезли от автомобила, започнали да го псуват,
като нарушителят Е. го ударил, след което пострадалия паднал на земята.
Свидетели на инцидента били касиера на бензиностанцията С. С., както и други
клиенти, един от които бил И. В. С..
Съдът намира така приетата фактическа обстановка за установена, като се позовава на обясненията
на Т. Д. С., С. Н. С., И. В. С., които кредитира като последователни логични и
подкрепени от останалите доказателства. Съдът намира за достоверни обясненията
на нарушителите в с.з., с изключение на обстоятелството, че нарушителят Тодор Стоянов
е блъснал двамата, тъй като в тази си част остават изолирани и неподкрепени от
доказателствата по делото и ги приема за защитната им позиция. Поради което,
съдът намира изложената в акта фактическа обстановка за доказана.
Така с деянието
си и двамата, са нарушили обществения ред, държали са се възмутително
и непристойно, като са проявили незачитане на обществените порядки и в частност
към Т. С.. Проявата
им, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явява
престъпление по смисъла на чл.325 от НК, но се явява нарушение – дребно
хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ и подлежи на санкция по чл.1, ал.1
от същия нормативен акт.
При определяне на наказанието на двамата,
съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства по отношение на нарушителят Е.Е.
добрите характеристични данни, липсата на противообществени прояви, а като отегчаващо обстоятелство за нарушителят
И. недобрите му характеристични данни, предвид криминалната му регистрация за
побой. Като и това, че деянието, е с не малка степен на обществена опасност изразява
се в скарване и сбиване в все още светлата част на деня на оживено място. При
определяне на наказанието на нарушителите, намира, че съответно на извършеното
от тях наказание глоба. Съдът намира за справедливо, размерът на глобата да е над
средния размер за всеки един от тях, като съответна за деянието и дейците е
глоба в размер на 350лв. за всеки един
нарушител.
В тези размери съдът намира, че определеното наказание
на двамата нарушители отговаря на целите предвидени в закона.
В този смисъл съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: