В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на тринадесети май, две хиляди и тринадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Г.А.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1363 по описа за 2011 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е предявен на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД. Цена на иска 11 242 лева.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати исковата сума, получена от нея без основание, представляваща: за пътни разходи- паричен превод от 25.02.2010г. в размер на 330 евро/645 лева/ с разходи за превода 26,50 евро/52 лева/; за неплатени осигурителни вноски в страната-паричен превод от 26.02.2010г. в размер на 2500 евро/ 4890 лева/ с разходи за превода 87,50 евро/171 лева/ и за лечение на родители-паричен превод от 26.02.2010г. в размер на 2 700 евро/5281 лева/ с разходи за превода 104 евро/203 лева/, ведно със законна лихва от постъпване на ИМ в съда-22.02.2011г. до окончателното плащане. Претендира и разноски по делото.

Ответницата оспорва иска и настоява същия да се отхвърли като неоснователен и недоказан с присъждане на разноски. Признава, че е получила сумите по трите парични превода, но те са били изпратени от ищеца като безвъзмездна помощ за лечението й.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Видно от материалите по приложеното като писмено доказателство НОХД.№570/2012г. по описа на РРС, с влязла в сила на 18.03.2013г. присъда ответницата е призната за виновна в това, че за периода 25.02.2010г-26.02.2010г. в гр.Разград, РБългария и гр.Кьофлах, РАвстрия, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у ищеца и с това му е причинила имотна вреда в размер на 10 815,73 лева-престъпление по чл.209 ал.1 във връзка с чл.26 от НК. На ответницата е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, като изтърпяването му на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. В настоящото производство няма спор, а видно и от представените писмени доказателства, ищецът чрез три парични превода е изпратил на ответницата общо сумата визирана в посочената присъда и ответницата ги е получила. Разходите направени от ищеца за трите превода са в размер на 426 лева.

Съгласно обясненията на ищеца, дадени в съдебно заседание състояло се на 28.11.2011г., които се подкрепят от материалите събрани по посоченото наказателно дело и които съдът възприема изцяло, след като ответницата е успяла да се свърже по телефона с ищеца и след дадено от нея обещание да отиде в Австрия и да работи в семейния му пансион , той на 25.02.2010г. й изпратил 330 евро/645 лева/ за самолетен билет и разходи, а на 26.02.2010г. с два превода е изпратил съответно 2 500 евро/4890лева/ и 2 700 евро/5281 лева/ първите за неплатени от ответницата осигурителни вноски в страната, а вторите за лечение на родителите й. Видно от мотивите към присъдата, ответницата не е имала намерение да пътува за Австрия и да започва работа там, такова твърдение от нейна страна няма и в настоящото производство. Тя твърди, че има сериозно заболяване, за лечението на което е поискала пари от ищеца, който той й е дал безвъзмездно. По делото действително ответницата е представила експертно решение и епикризи, от които е видно, че тя страда от „придобита хемолитна анемия”, но тя не посочи и не представи, и по делото не се събраха доказателства, че получените суми са използвани за нейното лечение и че те са й били изпратени като безвъзмездна помощ.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД, който получи нещо без основание е длъжен да го върне. Ответницата е получила търсените в настоящото производство суми по измамлив начин т.е. без да има основание. Това е установено с влязла в сила присъда, и пред вид разпоредбата на чл.300 от ГПК и чл.413 ал.2 от НПК настоящият съд приема, че ответницата виновно и противоправно е измамила ищеца, получила е пари и дължи връщането им. Пред вид принципа на неоснователното обогатяване тя дължи връщане на цялата искова сума, с която ищецът е обеднял в резултат на извършено от нея престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата дължи и заплащане на разноски по делото, които съгласно представения списък-л.67 от делото- по чл.80 от ГПК са в размер на 2 430,81 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С.И.Х. с ЕГН-********** *** да заплати на О.С., роден на ***г. в С./Т./, гражданин на РА. с адрес*****-Гр., А. сумата от 11 242 лева, като получена без основание, ведно със законна лихва, считано от 22.02.2011г. до окончателното плащане, както и 2 430,81 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: