РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ....................... състав

на седми юни две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

Секретар Ж.Р.

прокурор ………………..,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1677 по описа за 2011 година

Искове с пр. основание чл.29 и чл. 30 от ЗЗД и алтернативен иск по чл. 87 ал.3 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от С.Т.П., ЕГН **********,*** против С.А.Й., ЕГН **********,*** и Н.Р.Д., ЕГН **********, с която са предявени искове за унищожаване на упълномощителна сделка обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № **** и съдържанието с рег.№ ***, том *, акт № ** от 20.04.20** г. на нотариус Н. С. и договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в акт № ***, т.*, рег. № ***, дело № ***/27.04.20** г. на нотариус Н. С., както и алтернативно иск за разваляне на договора обективиран в посочения по – горе нотариален акт.

В исковата молба се сочи, че упълномощителната сделка, с която ищцата е упълномощила първата от ответниците/нейна дъщеря/ да се разпорежда със собствения на първата недвижим имот находящ се в гр. Разград, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 61710.504.94.2.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени със заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота гр. Разград, ж.к.”*****” бл.**, вх.**, ет.**, апартамент № **, който се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор № 61710.504.94 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с площ от 44,64 кв.м. при граници и съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – имот с идентификатор № 61710.504.94.2.14; № 61710.504.94.2.16, под обекта – имот с идентификатор № 61710.504.94.2.11; над обекта – имот с идентификатор № 61710.504.94.2.19, заедно с прилежащата изба № **, с площ от 3,12 кв.м. и съответните 3,47% идеални части от общите части на сградата и 4,90% идеални части от правото на строеж върху мястото, е унищожаема, като сключена при измама и заплашване от страна на втората ответница. Твърди се, че последната преди сключване на сделката, многократно е заплашвала ищцата, че нейният зет /съпруг на първата ответница/, ще отиде в затвора, ако не упълномощи дъщеря си да се разпорежда с процесния имот. Че същия има финансови задължения към представляваната от тази ответница фирма и посредством пълномощното единствено ще бъде обезпечено изпълнението на тези задължения. Д. гарантирала, че след сключване на упълномощитлната сделка, действия на разпореждане с жилището няма да бъдат предприемани. Подобно поведение същата ответница предприела и по отношение на дъщерята на ищцата /първата ответница/, като я изнудвала да й прехвърли жилището. В резултат на осъществените заплахи се стигнало до сключване на втората от атакуваните сделки, обективирана в в акт № ***, т.*, рег. № ***, дело № ***/27.04.20** г. на нотариус Н. С., с която упълномощената продала апартамента на Д.. Продажната цена по сделката обаче не била платена от купувача. Ищцата разбрала за сделката едва след получаване на нотариална покана за предаване владението върху имота на първата ответница. С изложеното се обосновават претенциите за унищожаване на упълномощителната сделка и договора, каот сключени при заплашване и измама и алтернативно се претендира разваляне на договора за покупко-продажба, поради неизпълнение на задължението на купувача да заплати продажната цена на апартамента.

В срока за отговор ответницата С. Й. депозира такъв, с който заявява становище за допустимост и основателност на исковете. Ответницата твърди, че не е получавала продажната цена по атакуваната сделка.

В срока за отговор ответницата Н. Д. редовно призована депозира такъв, с кото поддържа становище за неоснователност на предявените искове за унищожаване на пълномощното и сделката. Твърди, че не е отправяла заплахи, нито е осъществявала измамливи действия спрямо ищцата, които да мотивират последната да сключи упълномощителната сделка, или спрямо първата ответница, които да я мотивират да извърши покупко-продажбата. Сочи, че инициативата за разпоредителните действия с имота е била изцяло на неговия собственик. В тази връзка сочи, че необходимите за осъществяване на разпоредителната сделка документи са набавени от ищцата по първоначаалния иск, още преди упълномощаването. Сочи, че продажната цена на апартамента е изплатена изцяло от нея на пълномощника на ищцата /първата ответница/.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени / договор за продажбана държавен недвижим имот от 25.01.1991 г., пълномощно с рег.№ № **** и ****, том *, акт № *** от 20.04.20** г. на нотариус Н. С., договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в акт № ***, т.3, рег. № ****, дело №****/27.04.20*-* г. на нотариус Н. С., схема 2029/19.04.** г. на СГКК Разград, нотариална покана № 78, т.1, рег.№ 3656/04.08.11 г. на нотариус Б. К., жалба до РП Разград, декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД и по чл. 264 ал.1 от ДОПК/ и гласни /показанията на свидетелите П., Й., К., М., В./ доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищцата е майка на първата ответница. Съпругът на последната – св. И. Й., работел в куриерска фирма “Европът – 2000” АД. При финансова ревизия, извършено от служители на дружеството, една от които и втората ответница, били установени липси за над 10 000 лв., поради недоставени пратки и неотчетени суми от свидетеля. В тази връзка, средата на м. април 2011 г., бил проведен разговор между св. Й., ответницата Д. и св. К. – приятел на последната. Д. настоявала, че е необходимо да бъда възстановена паричната сума в касата на дружеството. Уточнила че служител на дружеството е бил осъден на една година лишаване от свобода при идентична ситуация. Задължението можело да бъда погасено и чрез продажба на недвижим имот собственост на свидетеля. Й. от своя страна обяснил, че нито той лично, нито съвместно със съпругата си, не притежават такъв. Апартамента в който живеели и който имали намерение да продадат, бил собственост на ищцата и тя не била съгласна с продажбата. След посочения разговор бил проведен нов такъв вече с участието и на първата ответница, при който Д., настояла че трябва да се намери разрешение за дължимите към фирмата суми. Й. разяснила, че майка й не би се съгласила с продажба на апартамента, който притежава, но заявила, че ще се опита да я убеди. По- късно последвал разговор между ищцата и двете ответници. Д. убеждавала П. да изготви пълномощно на името на дъщеря си, с което да я упълномощи да продаде апартамента. Жилището щяло да бъде гаранция, че Й. ще погаси задълженията си към фирмата. Бил проведен и нов разговор между втората ответница и ищцата, в присъствието и на св. П./съпруг на ищцата/, в който Д. отново разяснила, че е необходимо изготвянето на пълномощно досежно апартамента, което да послужи като гаранция за задълженията на св. Й. и че жилището няма да бъде продавано. Ответницата разказала и че за такова присвояване друг служител на фирмата е осъден на лишаване от свобода. Разговорът се водел в управляван от св. К. автомобил на път към кантората нотариус Н. С. в гр. Разград. На 18.04.2011 г. ищцата подписала предварително изготвено пълномощно, в което упълномощавала дъщеря си С.А.Й. да я представлява пред Агенция по кадастър, Агенция по вписванията, Общини, органите на ТД на НАП... да подписва получава и подава всякакви молби, заявления, удостоверения, декларации, скици, схеми, договори за прехвърляне на партиди, да извършва всякакви разпоредителни действия, включително да сключва договори за продажба и кредит ... относно собствения на ищцата недвижим имот: апратамент № ***, вх.А**, ет.**, бл. **, комплекс “****”, състоящ се от: стая, кухня и сервизни помещения с полезна площ 44,64 кв.м., с прилежащото му избено помещение № 15, с полезна площ 3,12 кв.м., което било нотариално заверено на същата дата от нотариус Н. С.. На 20.04.2011 г. от нотариус Н. С. били нотариално заверени и попълнени от ищцата декларации по чл. 25 ал.8 от ЗННД и по чл. 264 ал.1 от ДОПК. На 26.04.2011 г. била нотариално заверена декларация по чл. 26 от СК от св. П.. На 27.04.2011 г., бил сключен и договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, т.**, рег. № ***, дело № ***/27.04.20** г. на нотариус Н. С., с който първата ответница, в качеството си на пълномощник на ищцата продала на втората ответница процесния апратамент, за сумата 14 000 лв. /при данъчна оценка на жилището 8 527,60 лв./, които според съдържанието на акта, били платени напълно в брой на пълномощника. От показанията на св. Й. се установява, че в периода между подписването на пълномощното и сключване на сделката от него и ответницата Й. бил направен опит процесното жилище да бъде ипотекирано, за да получат парична сума, с която той да покрие задълженията си към дружеството, но сключването на такъв договор им било отказано. Според показанията на св. К., ответницата Д. решила да купи жилището, поради изгодната цена на която то било предложено за продажба, като след нейното плащане, св. Й. щял да погаси задълженията си към дружеството, в което и ответницата работела.

На 06.08.2011 г. от ищцата била получена нотариална покана № ***, т.1, рег.№ ****/04.08.** г. на нотариус Б. К. от втората ответница за предаване владението върху процесния апартамент.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира от правна страна следното:

Исковете са неоснователни и недоказани. По отношение предявените такива за унищожаване на упълномощителната и разпоредителна сделки, следва да бъде отбелязано следното. Измамата, като основание за унищожаване на договора по см. на чл. 29 от ЗЗД, е налице в случаите, когато страната е поставена в заблуждение досежно правните последици от сделката. В случая пълномощното, което ищцата е подписала е със съдържание предоставящо разопредителна представителна власт с конкретен имот, собственост на упълномощителя. Никаква погрешна представа досежно съдържанието на сделката и последиците от нея у ищцата не е било формирана. Именно това е било и основанието й първоначално да не се съгласява да осъществи посочените действия по упълномощаване. Обяснението на втората ответница, че волеизявление досежно разпореждане с имота първата ответница /упълномощената/ няма да направи, не представлява погрешна представа досежно последиците от упълномощаването. Обещанието, че определени действия няма да бъдат извършени не представлява изградена погрешна представа, че те не могат да бъдат извършени, което убеждение да е мотивирало ищцата да упълномощи дъщеря си. Напротив, П. напълно е съзнавала правните последици от сключената сделка, за което говорят и предприетите от нея действие по попълване на необходимите за разпореждането с имота декларации по чл. 25 ал.8 от ЗННД и по чл. 264 ал.1 от ДОПК, последващи упълномощаването. Що се отнася до другото изложено основание за унищожаемост на сделката по чл. 30 от ЗЗД – заплашването, то съдът намира и него за недоказано. При психическата принуда, критерият за преценяване средствата за възбуждане на основателен страх е обективен и абстрактен. Ако ищцата е счела, че съпругът на нейната дъщеря – св. Й., е извършил престъпление, за което ще влезе в затвора, това е резултат единствено на нейното субективно възприятие на поднесените от втората ответница твърдения. Посочените изявления обаче обективно не биха могли да възбудят основателен страх по смисъла на закона, поради обстоятелството, че нито доказването на престъплението, нито вида и размера на наказанието зависят от действия или бездействия на ответницата, както и поради обсотятелството, че конкретно изявление че такова наказание за престъпление ще бъде наложено на св.Й., ако апартамента не бъде продаден, не бе доказано в производството. При това принципното разясняване, че при извършено престъпление се носи наказателна отговорност, не може да бъде провиторечащо на закона или морала действие, каквото се изисква да бъде предприето от разпоредбата на чл. 30 ЗЗД, за да се приеме, че сделката е сключена при заплашване. Ето защо и като неоснователни исковете за унищожаване на пълномощното и сключената разпоредителна сделка следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По отношение на алтернативно предявеният иск по чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения договор. Изцяло в тежест на ищцовата страна при условията на пълно и главно доказване бе да установи твърдяната безпаричност на сделката. Надлежни доказателства в тази насока по делото не бяха представени. Изявленията на втората ответница в този смисъл, не могат да бъдат преценявани като доказателствени средства. В самия договор за покупко-продажба е отбелязано, че продажната цена е платена именно на нея, в качеството й на пълномощник на продавача. Това материализирано в официалния диспозитивен документ изявление не е оборено, поради което и поради обвързващата доказателствена сила, с която той се ползва, следва ба дъде прието че цената е платена. Още повече, че купувач по сделката е не работодателят на съпруга на първата ответница, а физическо лице, което няма представителна власт спрямо последния. Прехвърлянето на собствеността на жилището на трето физическо лице, съпоставено с твърдението и на ищцовата страна, че апартамента следвало да бъде “гаранция” за дълг на св. Й. към дружеството, не обяснява целеното погасяване на задължението, при твърдяната безпаричност на сделката. Ето защо и този иск, като недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло.

Съобразно изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да понесе и направените от ответника разноски в производството.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от С.Т.П., ЕГН **********,*** против С.А.Й., ЕГН **********,*** и Н.Р.Д., ЕГН ********** искове с пр. основание чл. 29 и чл. 30 от ЗЗД, с които се иска унищожаване на упълномощителна сделка обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № **** и съдържанието с рег.№***, том *, акт № *** от 20.04.2011 г. на нотариус Н. С. и унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в акт № **, т.*, рег. № ****, дело № ***/27.04.20** г. на нотариус Н. С., като сключени при измама и заплашване, както и алтернативно предявения иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в акт № **, т.*, рег. №*****, дело № ***/27.04.20** г. на нотариус Н. С., поради неизпълнение на задължението на купувача да плати продажната цена, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА С.Т.П., ЕГН **********,*** да заплати на Н.Р.Д., ЕГН **********,*** за разноски по производството сумата 1500 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: