Р Е Ш Е Н И Е

Номер 218 22.07.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На втори юли две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар В.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1938 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК.

Депозирана е молба от Е.Д.Х. срещу О.Б.Х. и Б.Л.П., с която е предявен иск за делба на недвижим имот, като с решение от 22.02.2013 г. на РРС е допуснат до делба съсобствения между страните недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда №* – гараж с идентификатор61710.502.6337-7-103, със застроена площ 19,28кв.м. заедно с 0,15 процента ид. части от общите части на сградата и правото на строеж при съседи на същия етаж гараж №61710.502.6337.7.102 и 61710.502.6337.7.104 под обекта няма други обекти, над обекта №61710.502.6337.7.3, находящ се в гр.Р.****, при права 5/12 идеални части за Е.Д.Х., 4/12 идеални части за О.Б.Х. и 3/12 идеални части за Б.Л.П..

В първото с.з. след допускане на делбата, ищецът е предявил претенции по сметки срещу ответника О.Б.Х., за заплащане на сумата от 3200лв представляваща получен наем за периода от м. август 2002г. до месец март 2013г, евентуално за заплащане сумата 2700лв представляваща обезщетение за периода от месец май 2004г. до месец март 2013г., през който ищеца е бил лишен от ползването на съсобствения гараж. Прилага писмена покана от ищеца до ответника, получена от последния на 04.05.2004г.

За установяване на факта за отдаване под наем на процесния имот от ответника са разпитани по искане на ищеца свидетелите В. Г. Ст. и А. Д. Б. В показанията си и двете сочат, че са виждали повече от десет години друго лице да ползва гаража, който ответникът отдал под наем. На последния бил плащал наем, като размерът на тези суми не е изясннен.

Според заключението на назначената по делото експертиза – имотът не е реално поделяем между страните. Пазарната цена на имота е в размер на 10600лв. Пазарния наем на гаража от 01.08.2002г. до 31.03.2013г., по месеци, възлиза общо за целия период на 4270лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице, както компетентно, пълно обосновано и неоспорено от страните.

Предвид обстоятелството, че допуснатата до делба недвижима вещ е една и същата не е реално поделяема, и невъзможността между страните да бъде постигната спогодба, извършването на делбата следва да стане по реда на чл.348 от ГПК, като получената при публичната продан цена бъде разпределена между тримата съсобственици.

По отношение на първата претенция на ищеца по сметки, с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС в размер на 3200лв., за периода от месец август 2002г. до месец март 2013г., представляваща получен от ответника О.Х. наем от това, че е отдавал под наем съсобствения имот, съдът намира същата за недоказана. Тази претенция в същност представлява стойността на действително събрани добиви и граждански плодове от съсобственик, който ползва вещта и който дължи на другите съсобственици частта, която им се следва съобразно размера на идеалната им част. Съдът намира, че в случая по иска по чл.30 ал.3 от ЗС ползите не представляват пазарния наем на имота, каквото е становището на ищеца, а следва действително да се докаже какъв размер наем е получаван. В този смисъл е задължителната практика – Решение №459/29.01.2013г. на ВКС по гр.д. №157/2012г. І г.о., ТР №7/2.11.2012г. на ВКС т.д. №7/2012г. ОСГК. В хода на производството обаче, не бе доказан при пълно и главно доказване от ищеца, отдаването на имота под наем и размера на получаван наем за процесния период. Действително свидетелите Ст. и Б. твърдят, че са виждали гаража да се ползва повече от десет години от друго лице, за което чували, че плаща наем на ответника. Получаването на наем, както и неговия размер, не бе установен. След като не бе доказан размера на събран доход, претенцията с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС следва да бъде отхвърлена.

По отношение на претенцията предявена в условията на евентуалност, за заплащане на обезщетение в размер на 2700лв за периода от поканата месец май 2004г. до месец март 2013г. с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, същата е частично основателна. Личното ползване при тази хипотеза е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, като е изискуема от момента на писмено поканване за това. По делото е приложена писмена покана от ищеца до ответника О.Х., получена на 04.05.2004г. от последния, съобразно приложената обратна разписка. Установено е също така, че ищецът не е могъл да си служи с вещта, тъй като няма ключ от гаража, съсобствената вещ се ползва от трето лице, което е било допуснато там от ответника. Това се установява от показанията на свидетелите Ст. и Б., които са виждали познат съсед, да ползва гаража предоставен му от ответника, ищцата е споделяла, че няма достъп и ключ за него. В този смисъл е и заявеното от ответника в с.з. от 16.04.2013г., че ползва имота лично и го поддържа. Налице са комулативно предпоставките на чл.31 ал.2 от ЗС, поради което се следва обезщетение, което се дължи за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да ползва общия имот. Съобразно дела на ищцата и размера на пазарния наем на имота съобразно заключението на вещото лице, считано от момента на писменото искане - от месец май 2004г. до месец март 2013г., тази сума е в размер на 1345,83лв / 5/12 от 3230лв./, като до първоначално предявения размер от 2700лв., искът е недоказан. Съдът намира, че направеното от ответника възражение за изтекла давност за периода от месец август 2002г. до месец март 2008г., е заявено несвоевременно с молба от 13.05.2013г. – след съдебното заседание на 16.04.2013г., когато е предявена претенцията по сметките и в което заседание ответникът О.Х. присъства лично, поради което е преклудирано. Ответникът не е поискал в заседанието от 16.04.2013г. да му се предостави срок, за да вземе становище по направените претенции и поисканите доказателства от ищеца, а е заявил че претенциите са неоснователни. Съгласно чл.346 от ГПК в първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания по сметки помежду си, като посочат и доказателства за това. По аргумент от чл.133 и чл.146 ал.3 от ГПК, възражението на ответника следва да е в първото по делото заседание, в което той е възразил срещу основателността на претенциите, но не е направил възражение за изтекла давност. Съдът намира за неоснователен довода на ответника в пледоарията и писмена защита, че възражението по давност може да се направи по-късно, даже и пред въззивната инстанция, съгласно посоченото от него Опр. №226/24.02.2011г на ВКС по гр.д. №1452/2010г. Съгласно разпоредбите на чл.131 ал.1 и ал.2 т.5 и чл.133 от ГПК и чл.146 ал.3 от ГПК, в първоинстанционното производство всички възможности на ответника за оспорване и всички възражения срещу исковете, се преклудират с отговора и с предоставяне възможност за вземане на становище, като основания за противоположното твърдение не могат да се черпят от това, че погасителната давност е защитно средство, доколкото чл.131 ал.1 и 2, чл.133 и чл.147 ал.3 от ГПК се отнасят именно до защитни средства на ответника срещу искове, като във въззивното производство важи забраната за преклузията и последиците от нея. В този смисъл е задължителната практика на ВКС /Р-е №22/2.03.2011г. на ВКС по гр.д. №722/2010г. ІV г.о./ Щом като исковете по сметки се предявяват в срока по чл.346 от ГПК, съответно и защитата срещу тях, включително и възраженията, следва да бъдат заявени от ответника в това заседание, още повече, че в случая същият е присъствал на него. Не е заявено становище, относно настъпили непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее или новооткрити обстоятелства, поради което като несвоевременно, направеното възражения след срока не следва да бъде взето предвид от съда.

Всеки от съделителите следва да внесе д.т. 4%. върху стойността на своя дял, която за страните е в размер на 176,67лв за ищеца Е.Д.Х., 141,33 лв. за ответника О.Б.Х. и 104лв за ответника Б.Л.П..

Ответникът О.Б.Х. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС д.т. в размер на 53,83лв, съответна на уважената част от претенцията по сметки.

Ответникът Б.Л.П. следва да заплати на ищеца Е.Д.Х. внесения депозит от 30лв., за експертиза.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда №7 – гараж с идентификатор 61710.502.6337.7.103, със застроена площ 19,28кв.м. заедно с 0,15 процента ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи на същия етаж гараж №61710.502.6337.7.102 и 61710.502.6337.7.104 под обекта няма други обекти, над обекта №61710.502.6337.7.3, находящ се в гр.Р., *****, като получената при публичната продан цена следва да се разпредели: 5/12 за Е.Д.Х., 4/12 за О.Б.Х. и 3/12 за Б.Л.П..

Пазарната стойност на имота е 10600лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е.Д.Х., ЕГН**********,*** срещу О. Боянов Х., ЕГН**********,***, за заплащане на сумата 3200лв./три хиляди и двеста лева/, с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС представляваща получен наем от имота за периода месец август 2002г. до месец март 2013г. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА О.Б.Х. ЕГН********** *** да заплати на Е.Д.Х. ЕГН**********,*** сумата 1345,83лв/хиляда триста четиридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/, с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, представляваща обезщетение за ползването на процесния гараж, от което е била лишена за периода от месец май 2004г. до месец март 2013г, като ОТХВЪРЛЯ иска до първоначалния му размер от 2700лв., като недоказан.

ОСЪЖДА О.Б.Х., ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС 141,33 лв. /сто четиридесет и един лева и тридесет и три стотинки/ д.т. върху стойността на дела си, както и 53,83лв/петдесет и три лева и осемдесет и три стотинки/ д.т. върху уважената претенция по сметки.

ОСЪЖДА Е.Д.Х., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС 176,67 лв. /сто седемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ д.т. върху стойността на дела си.

ОСЪЖДА Б.Л.П., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС 106 лв. /сто и шест лева/ д.т. върху стойността на дела си.

ОСЪЖДА Б.Л.П., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Х., ЕГН**********,*** сумата 30 лв./тридесет лева/ направени разноски в нейна полза.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: