Р Е Ш Е Н И Е

Номер 247 01.08.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На двадесет и трети юли две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар В.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№922 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК във вр. с чл.34 от ЗС.

Депозирана е молба от И.В.М. и М.Ю.М. срещу М.В.М. и С.В.М., с която е предявен иск за делба на недвижим имот. С решение от 04.04.2014 г. на РРС е допуснат до делба следния недвижим имот: Дворно място с площ 980 кв.м., с неуредени регулационни отношения за 130 кв.м., находящо се в с. Д., Община Р., ул. И. К. №*, съставляващо урегурлиран парцел № *** -*** в квартал 17 по плана на с. Д., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда и търговски обект – Кафе – еспресо със застроена площ 42 кв.м., при граници: от двете страни улици; парцел № **-*** и парцел № ****-***, която делба да се извърши между следните съделители при посочените права: И.В.М. ЕГН ********** с права ¼ ид. част, отделно от това И.В.М. ЕГН ********** и М.Ю.М. ЕГН ********** с права ¼ ид.част в режим на съпружеска имуществена общност, М.В.М. ЕГН ********** с права ¼ ид. част и С.В.М., родена на ***г. с права ¼ ид. част.

В първото с.з. след допускане на делбата ищците са направил искане за предоставяне реален дял - възлагане на имота, като такова искане в същото с.з. е направено от представителя на ответника М.В.М.. В същото с.з. ищците са предявили претенция за заплащане от страна ответниците, на сумата 4200лв /изменен в с.з./, представляваща извършен през 1994г.-1995г. строеж на търговски обект – кафе –еспесо със застроена площ 42кв.м. находящ се в имота и масивна ограда, представляващи направени подобрения в имота.

За установяване на извършените подобрения в имота са разпитани свидетелите С. Х. М. и С. Е. И.. В показанията си св. М. установява, че в процесния имот ищецът през 1993-1994г е съборил стара плевня и наново изградил кръчма – зидал, направил плоча, покрив, около 35-45кв.м. В нея имало кухня, бар-плот. Имало няколко майстора, на които първият ищец плащал, той бил на място и движел нещата около строежа. В заведението имало малка кухня бар-плот от фаянс. Свидетелят през 1990г. е купил къща в с.Д. на ул.”К.” №6*, като тогава никой не е живеел в имота на страните, като ищците живеели в гр.Р. Майката на страните-първия ищец и двамата ответници е живяла в гр.Р. в жилището на ищците. Св. И. е съсед на процесния имот, не познава ответниците. Барчето построил ищеца през 1993г-1994г., построено с тухли, плоча. Неговият баща работил по време на строежа, за което му платил първият ищец голяма сума около 400-500лв. Била изградена и масивна ограда. Майката на страните четири пет години преди да почине, живеела в жилището на ищците в гр.Р. Не познава ответниците, които са сестри на първия ищец.

Според заключението на назначената по делото експертиза – имотът не е реално поделяем съобразно правата на страните. Пазарната цена имота е в размер на 9340.лв. Стойността на подобренията към момента на извършването им – средства за изграждане на търговския обект е в размер на 4500лв. като същите са увеличили стойността на имота с 2200лв., а средствата за изграждане на ограда – в размер на 2500лв., като е увеличила стойността на имота с 2000лв.

По отношение на искането за възлагане на имота по чл.349 ал.2 от ГПК заявено от ищците съдът намира същото за недоказано. Не са събрани на доказателства, че не притежават друг недвижим имот - жилище. Напротив от показанията на свидетелите М. и И. се установява, че ищците живели в гр.Р. Втората от двете предпоставки – при откриване на наследството наследникът да е живял в него също не е доказана. Тази предпоставка следва да се преценява към момента, когато е починал наследодателят В. М. А. към 15.02.1990г. - момента на откриване на наследството. От показанията на свидетелите не се установява към този момент ищците да са живели в имота. Следователно процесния имот не следва да се възлага на ищците, поради недоказаност на претенцията, в този смисъл ТР №1/19.05.2004г. на ВКС. Неоснователна, като недоказана е същата претенцията от ответника М. С. М.. Същият не представи никакви доказателства както за обстоятелството, че е живял в наследствения имот към момента на откриване на наследството, нито дали че не притежава друг жилищен имот, поради което претенцията е недоказана.

Предвид обстоятелството, че допуснатата до делба недвижима вещ е една и същата не е реално поделяема, както и с оглед неоснователността на възлагателното искане и невъзможността между страните да бъде постигната спогодба, извършването на делбата следва да стане по реда на чл.348 от ГПК, като получената при публичната продан цена да бъде разпределена между съсобствениците съобразно правата им.

По отношение на претенцията на ищците за заплащане на направени подобрения същата следва да се квалифицира по чл.30 ал.3 от ЗС. Първият и вторият ищец, които са съпрузи, видно от показанията на свидетелите упражнявали фактическа власт по отношение на делбения имот. Доказано бе, че са направени претендираните постройки – търговски обект – кафе – еспресо със застроена площ 42 кв.м., както и ограда видно от показанията на свидетелите М. и И. и заключението на вещото лице. Няма данни за вложени средства от друг при извършването им. Вследствие на тези подобрения/тъй като са довели до увеличаване стойността на имота/ в размер на 4200лв., ответниците като съсобственици се обогатили от увеличаването на стойността на имота. Тъй като в случая ищците са държатели на имота, следва да бъде присъдена по-малката от двете суми между направените необходими и полезни разноски и увеличената стойност на имот, а именно 4200лв. /2200лв+2000лв/, съгласно заключението на експертизата, което е пълно, обосновано и неоспорено от страните, поради което съдът го кредитира. Съобразно дела на ищците извършените подобрения са в размер на 1050.лв за първия ищец и 1050лв за първия и втория ищец / ¼ от 4200.лв. за първия ищеца и ¼ от 4200лв за първия и втория ищеца в режим на СИО/, като в останалата част до първоначално предявения размер от 4200 лв., претенцията следва да бъде отхвърлена.

По делата за делба разноските остават за страните така, както са ги направили съобразно дела си. Неоснователно искането на процесуалния представител на ищците за присъждане на разноски в размер на 600лв, тъй като липсват доказателства да са направени в такъв размер. Основателно е в частта за заплетения от ищците депозит за особен представител на ответника С.В.М. в размер на 200лв, както и внесения депозит за вещото лице за двамата ответници в размер на 60лв./по 30лв. за втория и третия ответник/.

Всеки от съделителите следва да внесе д.т. 4% върху стойността на своя дял, която за страните е в размер на: 93,40.лв. за първия ищец/4% от 2335лв./ 93,40лв. за първия и втория ищец, и съответно по 93,40лв за всеки един от ответниците М.В.М. и С.В.М..

Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РРС д.т., съответна на уважената част от претенцията по сметки в размер на 84 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: Дворно място с площ 980 кв.м., с неуредени регулационни отношения за 130 кв.м., находящо се в с. Д., Община Р., ул. И. К. №*, съставляващо урегурлиран парцел № *** -*** в квартал 17 по плана на с. Д., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда и търговски обект – Кафе –еспресо със застроена площ 42 кв.м., при граници: от двете страни улици; парцел № **-*** и парцел № ****-***, като получената при публичната продан цена следва да се разпредели между И.В.М. ЕГН ********** с права ¼ ид. част, отделно от това И.В.М. ЕГН ********** и М.Ю.М. ЕГН ********** с права ¼ ид.част в режим на съпружеска имуществена общност, М.В.М. ЕГН ********** с права ¼ ид. част и С.В.М., родена на ***г. с права ¼ ид. част.

Пазарната стойност на имота е 9340 лв.

ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН**********,*** и С.В.М. родена на ***г., да заплатят на И.В.М., ЕГН **********,*** и М.Ю.М., ЕГН**********,***, всеки един от тях сумата 1050 лв/ хиляда и петдесет лева/ поради неоснователно обогатяване, предвид увеличената стойност на имота, вследствие на извършени подобрения и ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки в останалата и част до 4200 лв.

ОСЪЖДА И.В.М., ЕГН **********,*** и М.Ю.М., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РРС държавна такса върху уважения размер на претенцията по сметки 84лв./осемдесет и четири лева/, както и 186,60лв./сто осемдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ държавна такса върху стойността на дела си.

ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС 93,40 лв. /деветдесет и три лева и четиридесет стотинки/ д.т. върху стойността на дела си.

ОСЪЖДА С.В.М., родена на ***г. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС 93,40 лв. / деветдесет и три лева и четиридесет стотинки/ д.т. върху стойността на дела си.

ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.М., ЕГН **********,*** и М.Ю.М., ЕГН**********,*** сумата 30лв /тридесет лева/

ОСЪЖДА С.В.М., родена на ***г. ДА ЗАПЛАТИ на И.В.М., ЕГН **********,*** и М.Ю.М., ЕГН**********,*** сумата 230лв./двеста и тридесет лева/

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: