Р Е Ш Е Н И Е
Номер 234 02.08.2013 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд, на 11.07.2013г.,
в публично заседание в състав:
Председател: Атанас Христов
секретар Г.А.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 188 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.415 от ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград”, чрез пълномощника
адв. Ф.М. срещу ЕТ „Мони-2000-Д. Ив., с изменение по чл. 214, ал.1 ГПК, с която
при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за
установяване в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца:
- сумата 285.01
лв. /двеста осемдесет и пет лева и една стотинки/ непогасени задължения за
заплащане топлинна енергия отдадена на сградна инсталация за периода от 01.11.2009г.
до 25.06.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от 31.10.2012 г. до
окончателното й изплащане
- сумата 37.76
лв. /тридесет и седем лева и 76 стотинки/ -
лихва за периода 01.11.2009г. – 31.10.2012г.
- сумата и 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - разноски
по делото за заплатена държавна такса.
Горните суми са образувани след направено изменение на
иска по чл. 214, ал.1 ГПК, тъй като с молба вх. № 6593 от 11.07.2013г., /л.
146/, ищецът заяви, че претенцията му остава само за периода от 01.11.2009г. до
25.06.2012г., съгласно документа „извлечение
от неплатени суми” /л.6/. Ето защо, с влязло в сила протоколно определение
от 11.07.2013г. /л. 151-152/, съдът прекрати производството за разликата до
първоначално предявените искови претенции.
За претендираните суми е издавена Заповед № 2360 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.11.2012г. по ч. гр.д. № 1806/2012г. по описа на Районен
съд – Разград.
Срещу ИМ ответникът ЕТ „Мони-2000-Д. Ив., чрез пълномощника си адв. К.К.
от АК Русе, депозира отговор. Относно допустимостта на иска намира същия за
недопустим, тъй като ответника не е собственик, на процесния имот нито титуляр
на партидата. Ето защо, счита и че исковата молба е нередовна, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК. Относно основателността на иска - намира същите за неоснователни. Сочи, че
никога не е ползвал топлинна енергия в процесния обект, който е наел под наем.
Прави и възражение за изтекла погасителна давност относно претендираните
вземания за периода от 01.12.2006г. до 18.12.2009г.
Съдът намира, че възраженията
на ответника ЕТ „Мони-2000-Д. Ив. за нередовност на ИМ и недопустимост
представляват възражения по същество на делото.
С определение № 942 от 05.04.2013г., по искане на ищеца, като трето
лице помагач е привлечено „Търговия – 99” АД – собственик на процесния имот.
Ищецът е предявил срещу „Търговия – 99” АД обратен евентуален иск, в
случай, че предявения иск срещу ответника ЕТ „Мони-2000-Д. Ив. бъде отхвърлен.
С този иск се моли „Търговия – 99” АД, да бъде осъден да заплати на ищеца
процесните суми, на осн. чл. 79 ЗЗД.
Ответникът по обратния евентуален иск „Търговия – 99” АД, чрез
изпълнителния директор Т. Г. Т. депозира
отговор на ИМ. Сочи, че в производството
по чл. 422 ГПК е недопустимо прилагането на разпоредбата на чл. 219, ал.3 ГПК
/обратен иск/. Позовава се на образуваното тълк. дело № 4/13г., по което се очаква решение по този
въпрос. Позовава се и на изтекла давност за част от претенциите на ищеца, на
осн. чл. 111, б. „в” ЗЗД – вземанията
преди 01.04.2010г. Сочи, че не е ползвал топлинна енергия поради и което
не дължи процесните суми. Оспорва представеното извлечение от ищеца за
неплатени суми и вписаните в него задължения, като такива на Търговия – 99” АД.
Съдът намира, че сочената от ответника недопустимост приложението на
чл. 219, ал.3 ГПК в настоящото производство, не е налице. Към настоящия момент
липсва произнасяне с Тълкувателно решение по този въпрос, поради и което
съществува съдебна практика, че приложението на чл. 219, ал.3 ГПК е допустимо в
производството по чл. 422 ГПК. Досежно възражението за давност, същото не касае
допустимостта, а основателността на иска.
В с.з., ищецът, чрез пълномощника си адв. Ф.М. поддържа исковите
претенции. Депозира и писмена молба в същия смисъл.
В с.з., ответникът ЕТ „Мони-2000-Д. Ив., чрез пълномощника си адв. К.К.
от АК Русе поддържа отговора на ИМ и излага допълнителни съображения.
В с.з., трето лице помагач и ответник по обратния евентуален иск „Търговия – 99” АД, чрез пълномощника си адв. М.
***, поддържа отговора на ИМ и излага допълнителни съображения.
След преценка на събраните
по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1806/2012 г. е
издадена заповед за изпълнение срещу ответника ЕТ „Мони-2000-Д. Ив. за:
- сумата 539.20
лв. /петстотин тридесет и девет лева и 20 стотинки/ непогасени задължения за
заплащане топлинна енергия отдадена на сградната инсталация за периода от 01.12.2006г. до 25.06.2012г., ведно със
законната лихва върху сумата от 31.10.2012 г. до окончателното й изплащане
- сумата 153,48 лв. /сто петдесет и три лева и 48
стотинки/ - лихва за периода
01.02.2007г. – 01.10.2012г.
- както и сумата и 25,00 лв. / двадесет и пет лева/ -
разноски по делото за заплатена държавна такса.
Както вече се посочи, след депозирана от
ищеца с молба вх. № 6593 от
11.07.2013г., искът е изменен досежно посочените в Заповедта суми и периоди.
Няма спор по делото, а и от
събраните писмени докозателства /вж. Договори за наем – л. 95-102/, е че
ответника ЕТ „Мони-2000-Д. Ив. е наемател на процесния обект представляващ
магазин на адрес гр. Разград, бул. България № 21, вх.2, а наемодател е
собственика - „Търговия – 99” АД.
Няма спор по делото, а и от заключението на повторната съдебно
икономическа експертиза /л. 133-143/, което съдът приема като пълно и
обективно, се установява, че в процесния имот няма отоплителни тела, а други
обекти в блока в който се намира обекта имат монтирани такива.
По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия
от “Топлофикация Разград” ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди. В
чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми
за топлинна енергия в срок – този срок е
30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и
при неизпълнение в срок заплаща
обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32
ал.6.
Съдът като пълно
обективно и компетентно изготвено, кредитира повторното заключение на ССЕ /л.
133-143/, за разлика от първоначалното /л. 92-94/. Според представеното по делото заключение на вещото
лице, изготвило повторната съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е доставял
топлинна енергия от топлопреносното дружество
чрез абонатна станция №**, находяща се в гр.Р.***** захранваща имотите в
жилищния блок ведно с процесния търговски обект. Това включва отоплителния сезон от
2006/2007г. до 2011/2012г. Ищецът е
извършвал измерване, дялово разпределение и начисление на доставяната топлинна
енергия за същия период на тази абонатна станция и е извършвано начисление
съобразно Методиката, определена в Наредба №16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
По възражението, че повторната
съдебно-счетоводна експертиза, не следва да се приема, тъй като същата е
изготвена въз основа на изходящи от ищеца счетоводни документи.
В постановеното по реда на чл.
290 ГПК Решение № 287 от 8.06.2010 г. на Върховният касационен
съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., по гр.д.N 4896
описа за 2008 год. е прието че : Топлопреносното
предприятие изготвя счетоводни документи за потребеното количество топлинна
енергия от всеки абонат по партидата му, а въз основа на тази документация
назначените от съда вещи лица изготвят заключение за количеството потребена
топлинна енергия по компоненти. Заключението на вещото лице изготвено при
спазване изискванията на техническата нормативна база, макар и въз основа на
изхождащи от топлинното предприятие документи се обсъжда от съда заедно с
другите доказателства по делото. Тъй като документите изхождат от страна по
иска, съдът назначава вещо лице, специалист в дадената област, чрез
заключението на което се изяснява възникналия по делото въпрос, а верността на
заключението на вещото лице е обезпечена от разпоредбата на чл.200 ГПК. В този смисъл е и Решение от 28.05.2007
г. по гр.д. № 2270/2006 г. на Пловдивския окръжен съд.
Неоснователно
се явява и възражението, че
счетоводството е водено в нарушение на ЗСч.
Според чл.5 от
Наредба за регулиране на цените на топлинната енергия: "счетоводството на енергийните предприятия се
осъществява и финансовите отчети се съставят е съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. За целите на регулирането енергийните
предприятия водят счетоводна отчетност съгласно
изискванията на чл.37 ЗЕ". Вж. и Решение № 7/16.02.2011г. по в.гр.дело №168/
Въз основа на така установените фактически
обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:
Предявеният против ЕТ „Мони-2000-Д. Ив. иск е
допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за
изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече
установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със
заповедта за изпълнение. Разгледан по същество обаче, искът срещу ЕТ
„Мони-2000-Д. Ив. се явява неоснователен, тъй като ищецът не ангажира каквито и
да е било доказателства за твърдяното облигационни отношение между него и ЕТ
„Мони-2000-Д. Ив.. Следва да се изтъкне, че липсват дори твърдения от страна на
ищеца, че ЕТ „Мони-2000-Д. Ив. е собственик или титуляри на вещно право на
ползване. Ето защо, този иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Предявеният евентуален обратен осъдителен иск против
„Търговия – 99” АД иск е допустим, а по същество – частично основателен.
Няма спор по делото, че „Търговия – 99” АД, е собственик
на процесния магазин.
Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007 г.
и Общите условия за продажба на топлинна
енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД. В случая общите условия са публикувани
във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен
срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите. След като ответникът не е възразил срещу тези
условия, той мълчаливо се е съгласил със същите.
При
така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че между
страните /ищеца и ответника „Търговия – 99” АД/ са налице облигационни
правоотношения във връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на които
ответникът „Търговия – 99” АД се явява потребител на топлинна енергия и като
такъв дължи заплащане на същата.
По възражението на
ответника „Търговия – 99” АД, че няма сключен договор с “Топлофикация –
Разград” ЕАД, поради и което не е възникнало облигационно задължение .
Съдът намира за неоснователно горното твърдение, т.к.
съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на
потребители, включително и за общите части на сградата – етажна собственост се
осъществява и при публично известни общи условия, т.е. не е необходимо да се сключват писмени
договори. При липса на възражения и
доказателства в този смисъл, съдът приема, че ответникът е собственик на имота
, за който се претендират сумите, поради, което е потребител на топлинна енергия по смисъла
на чл.153 от ЗЕ. Като такъв същият дължи
заплащането както на сумите за сградна инсталация съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ.
Разпоредбата
на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /в редакцията към
процесния период/ дава общо определение, според което по смисъла на този закон
потребител на енергия за битови нужди е собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да
бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират
писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване чл. 153, ал.
2 и ал. 3 от ЗЕ.
По възражението, че е представен само проект
на ОУ.
На съда е
служебно известно, че общите условия на ищеца са публикувани във
в."Дневник" от 09.11.2005 г. и във в."Екип 7" са одобрени с Решение № ОУ-014/
27.03.2006г. на ДКЕВР, на основание на чл.146, ал. 2 от Закона за енергетиката. /вж. и Решение № 7/16.02.2011г. по в.гр.дело №168/2010г.
на Окръжен съд – Разград/.
По възражение, че тъй като в обекта няма
отоплителни тела, то не се дължат претендираните от ищеца суми.
Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал.
2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, в каквато безспорно се намира процесния имот, се дели на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за
сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия
обем на отделните имоти - чл. 143, ал.
3 от ЗЕ. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се
затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите,
подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи
се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква
част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този
смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал.
6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
Съгласно Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г. заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от
собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже,
и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва
съразмерно на отопляемите обекти по проект. На всеки собственик и титуляр на вещно право
в сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален
имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е
изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да
сключи договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с
топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части.
По възражението, на „Търговия – 99” АД, за изтекла погасителна давност
по чл. 111, б.”в.” ЗЗД относно исковите претенции на ищеца, преди 01.04.2010г.
С оглед датата на
предявяване на обратния евентуален иск, съдът намира това възражение за
основателно, тъй като заявлението по чл. 410 ГПК а и иска по чл. 422 ГПК не са
били насочени против „Търговия – 99” АД.
Видно от заключението
на повторната ССЕ /л.143/, е че сумите за загуба сградна инсталация за периода
01.04.2010г. – 25.06.2013г. /сбор от ред
№ 6 до №21/ е в размер на 203.29 лв., а размера на мораторната лихва върху
дължимите суми до 31.10.2012г. е в размер на 24.82 лв.
Така исковете срещу „Търговия – 99” АД следва да бъдат уважени до размерите
съответно на 203.29 лв., главница и 24.82 лв., обезщетение за забава, а в
останалата част да бъдат отхвърлени, като погасени по давност. Законната лихва
върху главницата, следва да се присъди от момента на подаването на ИМ срещу
„Търговия – 99” АД - 02.04.2013г. /вж.
пощенско клеймо л. 37/.
По
разноските:
С оглед отхвърлянето на иска срещу ЕТ „Мони-2000-Д.
Ив. и предвид направеното искане от
последния за присъждане на разноски, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ЕТ „Мони-2000-Д. Ив., сумата от 150 лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Ответникът „Търговия – 99” АД следва да заплати на ищеца, сумата от 161.69
лв. за направени разноски, съразмерно
уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Ищецът следва да заплати на ответника „Търговия – 99” АД сумата от 61.03 лв. за направени разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска и частичното прекратяване, на осн. чл.
78, ал.3 и ал.4 ГПК.
Воден от
гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от “Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК
116019472,адрес гр. Разград, ул. “Черна”, законен представител М. Н. К. и Ст. Г. М., иск с
правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ЕТ “Мони-2000-Д. Ив., ЕИК 117563763, адрес
гр. Разград, ж.к. Орел № 18, вх. Д,
ет.5, ап.15, представлявано от Д.Мл.Ив.,
за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответника му дължи :
- сумата 285.01
лв. /двеста осемдесет и пет лева и една стотинки/ непогасени задължения за
заплащане топлинна енергия отдадена на сградната инсталация за периода от
01.11.2009г. до 25.06.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от
31.10.2012 г. до окончателното й изплащане
- сумата 37.76
лв. /тридесет и седем лева и 76 стотинки/ -
лихва за периода 01.11.2009г. – 31.10.2012г.
- сумата и 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - разноски
по делото за заплатена държавна такса, за които суми е издадена Заповед № 2360
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.11.2012г. по ч. гр.д. № 1806/2012г. по описа на Районен
съд – Разград.
ОСЪЖДА “Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, адрес
гр. Разград, ул. “Черна”, законен
представител М. Н. К. и Ст. Г. М. да ЗАПЛАТИ на ЕТ “Мони-2000-Д. Ив.,
ЕИК 117563763, адрес гр. Разград, ж.к.
Орел № 18, вх. Д, ет.5, ап.15, представлявано от Д.Мл.Ив., сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ за
разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице
–помагач на ищеца - „Търговия – 99” АД, ЕИК 116047020, адрес гр. Разград, ул.
Васил Левски № 8, представлявано от изпълнителен директор Т. Г. Т..
ОСЪЖДА „Търговия – 99” АД, ЕИК 116047020, адрес гр. Разград, ул.
Васил Левски № 8, представлявано от изпълнителен директор Т. Г. Т. ДА ЗАПЛАТИ
на “Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472,адрес гр. Разград, ул. “Черна”,
законен представител М. Н. К. и Ст. Г.
М., сумите:
-
сумата 203.29
лв./двеста и три лева и двадесет и девет стотинки/ за непогасени
задължения за заплащане топлинна енергия отдадена на сградната инсталация на адрес гр. Разград, бул. България вх. 2,
дължима за периода от 01.04.2010г. до 25.06.2012г., ведно със законната лихва
върху сумата от 02.04.2013 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до
претендирания размер от 285.01 лв., като
погасен по давност, както и отхвърля искането за присъждане на законната лихва
върху главницата считано от 31.10.2012г., като неоснователно и недоказано,
-сумата 24.82
лв. /двадесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/ представляваща
обезщетение за забава върху горепосочената присъдена главница за периода от 01.04.2010г. до 25.06.2012г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до претендирания размер от 37.76 лв., като погасен по давност,
-сумата от 161.69
лв. /сто шестдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/, направени
разноски, съразмерно уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472,
адрес гр. Разград, ул. “Черна”, законен
представител М. Н. К. и Ст. Г. М.,
ДА ЗАПЛАТИ на „Търговия – 99” АД, ЕИК 116047020, адрес гр. Разград, ул.
Васил Левски № 8, представлявано от изпълнителен директор Т. Г. Т., от сумата от 61.03 лв. /шестдесет и един лева и три стотинки/ за
направени разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и частичното
прекратяване, на осн. чл. 78, ал.3 и ал.4 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията
докладчик по ч.гр.д. № 1806/2012 г.
по описа на Районен съд - Разград, ведно със заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: