Р Е Ш Е Н И Е  

 

Номер 229                                          01.08.2013 г.                                      гр.Разград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                            състав

На девети юли                                                           две хиляди и  тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар  Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.314 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по трудов спор, с правно основание чл.128 т.2 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ.

                Депозирана е искова молба от А.К.Д., с която са предявени обективно съединени искове срещу  “Островче” ЕООД с.Островче, за  заплащане на сумата в общ размер от 865 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения, от които 510лв. за м. декември 2012г., 255лв. - половин месечно възнаграждение за м. януари 2013г., 100лв. за извънреден труд за четири дни за м. декември 2012г., както и сумата 24 лв. представляваща обезщетение за неизползван един ден отпуск, ведно със законната лихва от датата предявяването на исковата молба. Иска и разноски. Сочи, че е работил при ответника по трудов договор до 13.01.2013г., като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение му била връчена на 19.02.2013г. В с.з. процесуалният му представител намира направеното възражение за прихващане за недопустимо.

            Ответникът оспорва частично исковете, поради изплащане на трудовото възнаграждение за м. декември 2012г. и недължимост на претендираните суми за извънреден труд, тъй като не е полаган, както и за отпуск поради начисляването му през м. януари 2013г. Признава иска до размер на 414,28лв Прави възражение за прихващане със сумата 191,21 лв /изменено в с.з./ представляваща нанесени щети от ищеца,  вследствие на предизвикан от него на 12.01.2013г. пожар в служебно помещение.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника. С трудов договор №****г. е назначен на длъжноста «сервитьор» с уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 510 лв., като трудовото правоотношение е за определено време срок за изпитване до 27.01.2013г. Със заповед №***г. на управителя на дружеството работодател, поради прекратяване срока на изпитване е прекратено трудовото правоотношение считано от 14.01.2013г.

Според показанията на свидетелите Б. Ал. Б. и Ст. К. А. разпитани по искане на ответника, на 13.01.2013г. сутринта след задействане на алармената противвопожарна система,  установили, че в служебно помещение на третия етаж в СПА комплекса, където нощувал ищеца, било задимено, имало счупени 3-4 чаши и чинии, прогорен чаршаф, калъфка на възглавница и олекотена завивка, която била изхвърлена навън. Св.Б. видял ищеца на рецепцията, който според него бил в нетрезво състояние, с черни петна по лицето. От колеги разбрал, че ищецът бил заспал в леглото с цигара. Св.А. също видял, че помещението е задимено, със следи от запалване в леглото, калъфка и по олекотената завивка, изпочупена посуда, следи от употреба на алкохол и пушене на цигари. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като логични, последователни, нзаинтересовани и непротиворечащи на останалите доказателства по делото.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, не е било изплатено трудово възнаграждение на ищеца в размер на 414,28лв., от което 284,59лв за месец декември 2012г. и 129,69лв за месец януари 2013г., като в него е начислено и такова за нощен труд в размер 18часа и празнични за 8 часа. Няма данни да е полагал друг извънреден труд. Размерът на платения годишен отпуск на ищеца е в размер на един ден, според отработеното време през месец януари 2013г. е в размер на 28,67лв и е начислен във ведомост за заплати за месец януари 2013г. Стойността на вещите, които са били повредени: калъфка, олекотена завивка, чаршаф, чаши, чинии и разходи по възстановяване на повреди в помещенето е в размер на 191,21лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно обосновано и неоспорено от страните.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:  Предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение за месец декември 2012г. и половин трудово възнаграждение за м. януари 2013г., е частично основателен. Действително през този период трудовото правоотношение между страните е съществувало, ищецът е полагал труд и за този труд му е начислено трудово възнаграждение, като за месец декември 2012г. не е изплатено в размер на 284,59лв, а  за месец януари 129,69лв, в последното е включена и сумата 28,76лв. - един ден отпуск. Неизплатено от работодателя възнаграждение е в общ размер на 385,61лв. /414,28-28,67/.

Искът за заплащане обезщетение за неизползван отпуск в размер на 24лв. е основателен и доказан.  Според заключението на вещото лице по изготвената експертиза, полагащия се и начисления за един работен ден отпуск на ищеца, е в размер на 28,67лв. като същият е бил начислен във ведомостта за месец януари 2013г., но не е изплатен.

Възражението за прихващане направено от ответника е допустимо. Същото е възможно и за неликвидни вземания, като е направено  в срока за отговор, поради което е своевременно./Р-е №1665/10.01.2006г. на ВКС по гр.д. №1218/2003г. ІІІг.о./. Предвид сочените факти от ответника в отговора на исковата молба, съдът намира, че в случая се претендира възражение за прихващане въз основа на причинени от работника вреди не при или по повод на работата - пълна имуществена отговорност по смисъла на чл.203 ал.2 пр.3 от КТ, като същата е вид гражданска отговорност и КТ препраща към чл.45 и сл. от ЗЗД. Това е така, тъй като сочената вреда в случая е в резултат на деяние, което е непредпазливо, станало в помещение, където нощувал нея вечер от ищеца, според показанията на свидетелите. По делото се събраха доказателства, че към 13.01.2013г. ищецът е бил все още в трудовоправни отношения с ответника, същият със свои действия /пушил цигари в стаята/ причинил пожар в помещението на ответника, което ползвал. Унищожени били вещи, посочени от свидетелите и се налагал ремонт, като съгласно заключението на вещото лице, общата стойност на вредите е в размер на 191,21лв. Вредите са причинени от деяние не при или по повод на работата. Налице са комулативно предпоставките на чл.45 от ЗЗД – деяние, вреда, причинна връзка. Поради което, работникът следва да възстанови причинените имуществени вреди в този размер. Съдът намира, възражението за прихващане в размер на 191,21лв, със сумата по иска за заплащане на трудово възнаграждение за основателно и доказано. Ето защо сумата по първия от обективно съединените искове за заплащане на дължимото трудово възнаграждение, което се установи, че е в размер на 385,61лв, следва да бъде присъдена до размера на 194,40лв., като в останалата част от 194,40лв до 385,61лв. искът следва да бъде отхвърлен поради погасяването му чрез възражение за прихващане със сумата 191,21лв представляваща причинени имуществени вреди, а от 385,61лв до първоначално предявения размер на 865лв, като недоказан.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 36,85лв. съразмерно уважената част от иска.

Ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса за уважения иск, а именно 50 лв., както и сумата от 80лв. платени от бюджета за експертиза, или общо 130лв.

По трудов спор работниците и служителите не дължат заплащане само на дължимите към съда държавни разноски за съдебното производство независимо от изхода на делото, но дължат разноските направени от работодателя,  когато предявеният иск бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати направените разноски от работодателя за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска и депозита от 60лв внесен от ответника за експертиза/относно заключението за размера на имуществени вреди/ в размер на 210,87лв./150,87+60/, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

           

 ОСЪЖДА “Островче” ЕООД, ЕИК200842242 със седалище с.Островче, общ.Разград, местност Липовото, представлявано от В.К. В., ДА ЗАПЛАТИ на А.К.Д., ЕГН**********,***, сумата 194,40 лв. /сто деветдесет и четири лева и четиридесет стотинки/ неизплатено трудово възнаграждение по трудовото правоотношение за месец декември 2012г и половин месечно възнаграждение за месец януари 2013г., ведно със законната лихва считано от 01.03.2013г. до окончателното изплащане, като  ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част: в размер от 194,40лв/сто деветдесет и четири  лева и четиридесет стотинки/ до 385,61лв./триста осемдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/ като погасен чрез възражение за прихващане с насрещно задължение за обезщетение за имуществени вреди, а в размера от 385,61лв до първоначално предявения размер от 865лв./осемстотин шестдесет и пет лева/, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “Островче” ЕООД, ЕИК200842242 със седалище с.Островче, общ.Разград, местност Липовото, представлявано от В.К. В., ДА ЗАПЛАТИ на А.К.Д., ЕГН**********,***, сумата 24лв. /двадесет и четири лева/ обезщетение за неизползван и полагащ се един ден платен отпуск

ОСЪЖДА “Островче” ЕООД, ЕИК200842242 със седалище с.Островче, общ.Разград, местност Липовото, представлявано от В.К. В. ДА ЗАПЛАТИ на А.К.Д., ЕГН**********,***, сумата 36,85лв. /тридесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/ за разноски в производството.

ОСЪЖДА А.К.Д., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Островче” ЕООД, ЕИК200842242 със седалище с.Островче, общ.Разград, местност Липовото, представлявано от В.К. В., сумата 210,87 лв. /двеста и десет лева и осемдесет и седем стотинки/  за разноски в производството.

ОСЪЖДА “Островче” ЕООД, ЕИК200842242 със седалище с.Островче, общ.Разград, местност Липовото, представлявано от В.К. В. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 130лв. / сто и тридесет лева/ представляваща държавна такса и изплатена сума за експертиза от бюджета.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: