Р Е Ш Е Н И Е

Номер 240 15.08.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седемнадесети юли две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар В.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№326 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу А.Х.Е., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 594,33 лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за периода 01.11.2009 г. – 16.07.2012 г. в имот, находящ се в гр.******, ж.к.”******”, №**, ап.**, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявелнието и 89,37 лв. обезщетение за забава за периода от 01.01.2010 г. до датата на подаване на заявлението и разноските по ч.гр.д.№49/2013 г. Претендира и за заплащане на направените в това производство разноски.

Ответникът не е заявил становище по исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия. На името на ответника е открита партида в счетоводството на ищеца за заплащане на сметки за апартамент в гр.*****, ж.к.»*******», бл.**, ап.**

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№49/2013 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 594,44 лв. за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за времето 01.11.2009 г. – 16.07.2012 г. и за сумата 89,37 лв. обезщетение за забава за периода 01.01.2010 г. – 23.11.2012 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2013 г. – датата на депозиране на заявлението.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация /за отоплителните тела в общите части на сградата процесуалния представител на ищеца призна, че няма такива в тази етажна собственост./

Според представеното по делото заключение на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е доставял топлинна енергия от топлопреносното дружество чрез абонатна станция №11 за времето от 25.11.2009 г. – 22.03.2012 г., като са посочени началото и края на всеки отоплителен сезон. Ищецът е извършвал измерване, дялово разпределение и начисление на доставяната топлинна енергия за същия период на тази абонатна станция и е извършвано начисление съобразно Методиката, определена в Наредба №2/28.05.2004 г. и Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, която влиза в сила от публикуването в в ДВ на 24.04.2007 г. и е отменила горепосочената Наредба №2. Загубата сградна инсталация за трите отоплителни сезона според вещото лице е изчислена въз основа на подадената топлинна енергия и броя отоплителни тела, които се намират в цялата отоплителна система. На вещото лице не са представени първични счетоводни документи, от които да следват констатираните в заключението разлики в загуба сградна инсталация през годините. Цената на топлинната енергия, която е използвало вещото лице при своите изчисления му е посочена от топлинния счетоводител на ищеца. При изготвянето на експертизата същият не е имал достъп до първични счетоводни документи /освен до дневника на абонатната станция/, а е изготвил експертизата по данните, въведени в програмата от топлинния счетоводител и възпроизведени на екран пред него.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. След като ответникът не е възразил срещу тези условия, той мълчаливо се е съгласил със същите. За процесния период е извършвано топлоподаване към абонатната станция. За този период на ответницата е начислена загуба сградна инсталация и същата се дължи, тъй като разпоредбата на чл.11 ал.5 от Общите условия предвижда, че дори купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни радиаторни вентили, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В тежест на ищеца по делото е да докаже количеството на тази енергия и нейната стойност. Това не бе доказано от представеното писмено доказателство – извлечение от сметка, което е частен свидетелстващ документ, издаден от ищеца и възпроизвеждащ изгодни за него факти. Единственият писмен документ, въз основа на който вещото лице е изградило заключението си е дневника на абонатната станция. В същия е отразено само количеството изразходвана топлоенергия от всички абонати, които се обслужват от тази абонатна станция. Всички останали данни / за цената на топлоенергията, за изразходваната енергия от останалите абонати и др./ само са съобщени на вещото лице /показани му на екран/, без да му бъдат предоставени първичните счетоводни документи, от които са извлечени. Ето защо така изготвената експертиза и нейните изводи не биха могли да се ползват с пълна доказателствена сила. Следователно не са доказани цената на топлоенергията и каква част от нея следва да се разпредели като отдадена от сграданата инсталация, респ. каква част от последната дължи ответника.

Ето защо така предявените искове за заплащане на главница и на обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от “Топлофикация Разград”ЕАД, ЕИК 116019472 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.”Черна” срещу А.Х.Е., ЕГН ********** *** за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 594,33 лв. за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация за периода 01.11.2009 г. – 16.07.2012 г. ведно със законната лихва от 08.01.2013 г. до изплащане на вземането и сумата 89,37 лв. мораторна лихва за периода 01.01.2010 г. – 23.11.2012 г.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №49/2013 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: