Р Е Ш Е Н И Е

                                                 № 244, 02.08.2013 г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                         състав

           на деветнадесети юли                                                  две хиляди и тринадесета година

           В публичното заседание в следния състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

 

           секретар Г.А.

           прокурор

           като разгледа докладваното от съдията

           гр.д.№ 585 по описа за 2013 година

 

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.128 във вр. с чл.242 КТ и чл.220 и чл.224 КТ.

Ищецът С.Д.С. претендира ответника ЕТ“П.-П. К.” да бъде осъден да му заплати сумата 1028лв.– дължимо неизплатено БТВ за периода м.септември- 12.11.2012г., ведно законната лихва, считано от предявяването им до окончателното им изплащане. Претендира лихва върху главницата в размер на 48.76лв., обезщетение по чл.220 КТ в размер на 414лв. и обезщетение по чл.224 КТ за 9 работни дни. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът ЕТ“П.-П. К.” оспорва основателността на исковете. Твърди, че трудовите възнаграждения не са изплатени на ищеца, тъй като са установени липси на гориво, за което е съставен констативен протокол. Щетата е за 787.92лв. Обезщетението по чл.220 ал.1 КТ не се дължи, тъй като ищецът е бил на трудов договор с 6месечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя. Трудовото правоотношение е прекратено в този срок. В условията на евентуалност  сочи, че е основателен само иска по чл.128 КТ до установения от вещото лице размер. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Между страните бил сключен срочен трудов договор №***., с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя. Трудовата функция на ищеца е била шофьор на товарен автомобил. Трудовият договор е прекратен със заповед №***г. на основание чл.71 КТ.

Според заключението по назначената ССЕ дължимото БТВ на ищеца за 01.09.12г.-.12.11.12г. е 994.27лв./428.90лв+428.90лв+136.47лв/. Обезщетението по чл.224КТ за 9 работни дни е 175.46лв. Обезщетението за забава е общо 38.46лв. /16.49лв+13.54лв+8.43лв/

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Искът по чл.128 КТ е основателен. Няма спор между страните, че ищецът е работил при ответника през периода 01.09.12г.-12.11.12г. и не е получил дължимото трудово възнаграждение. Ищецът претендира БТВ в размер на основното трудово възнаграждение от 414лв., а вещото лице установява размера на БТВ в размер на 428.90лв. Ищецът не е изменил /увеличил/ размера на иска и съдът следва да присъди поисканото, а именно 964.47лв. /414лв.+414лв.+136.47лв./

 Съдът не споделя доводите на ответника за недължимост на исковата претенция, поради установени и прихванати липси. На първо място установените липси са от дата 09.04.13г., т.е. към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не доказва да е установил липси. На следващо място претенцията за липси работодателят следва да предяви по съдебен ред, вкл. и като възражение за прихващане, което не е сторил. Недопустимо е заобикалянето на разпоредбите на КТ чрез подписване на декларации от работниците при постъпване на работа.

 Искът за присъждане на обезщетение по чл.224 КТ също се явява основателен. Ищецът не е ползвал отпуск за 2012г. Същият има право на 9 р.д. Размерът на полагащото му се обезщетение е 175.46лв. Същият е начислен към заплатата за м.11.12г., но не е изплатен и следователно е дължим на ищеца.

 Претенцията за заплащане на обезщетение по чл.220 ал.1 КТ е неоснователна. Няма спор между страните, че между тях е сключен срочен трудов договор /за 6 месеца/, който е със срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя. При прекратяването на трудовото правоотношение този 6 месечен срок не е изтекъл и съгласно разпоредбата на чл.71 ал.1 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие, което прави обезщетението за неспазен срок на предизвестие неотносимо към спора и съответно недължими от работодателя.

Ответникът дължи разноски на ищцата от 100лв. и на съда 80лв.

Воден от изложеното до тук, съдът

 

                                             Р    Е    Ш    И    :

 

ОСЪЖДА ЕТ „П.-П. К.”, ЕИК 116514926 със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “полк.Марков”1 да заплати на С.Д.С. ***, ЕГН ********** сумата 414лв./четиристотин и четиринадесет лева/, неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец септември 2012г., сумата 414лв./четиристотин и четиринадесет лева/, неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври  2012г., сумата 136.47лв/сто тридесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/, неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.11.12г.-12.11.12г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от 175.46лв. обезщетение за неползван отпуск, сумата от 38.64лв. обезщетение за забава и 200лв./двеста лева/ за разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Д.С. против ЕТ „П.-П. К.” иск по чл.128 КТ за м.11.12г. до първоначално предявения размер от 200лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Д.С. против ЕТ „П.-П. К.” иск за заплащане на обезщетение по чл.220 ал.1 КТ в размер на 414лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението на основание чл.242 ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ЕТ „П.. К. да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 150лв. и за разноски по производството сумата 90.00лв.

Решението подлежи на обжалване от страните пред РОС в двуседмичен срок от обявената в съдебно заседание дата – 02.08.2013 г.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: