Р Е Ш Е Н И Е

№ 253

гр. Разград 02.08.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 01.08.2013г., проведено в състав:

районен съдия: Атанас Христов

при участието секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 653 по описа на Разградски районен съд за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, ЕИК *********, седалище : гр. С., ул. Д. Х. № **-**, Законен представител: В. А. Г. – изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт И. Т. против Ш.Н.К., ЕГН **********, адрес ***, п.к. ****, ул. Св. Св. К. и М. № *, с изменение по чл. 214, ал.1 ГПК, с която е предявен иск да бъде УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по гр. дело № 350/2013г. на Районен съд Разград:

- сумата от 494.14 лв. – за дължими месечни вноски по договор за целево финансиране № 4896310256/28.11.2011г., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2013г., до окончателното й изплащане,

- сумата от 6.71 лв. – лихва - обезщетение за забава за периода 15.09.2012г. – 28.01.2013г.

- сумата 25,00 лв./двадесет и пет лева/ - държавна такса и 100 лв. /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Претендират се деловодните разноски в настоящото производство.

Сочи се, че на 28.11.2011г. между страните е сключен договор за целево финансиране № 4896310256/28.11.2011г., по силата на който ищецът предоставил сумата от 764.43 лв. за закупуване на избран от ответника продукт. Сумата била преведена. Съгласно договора ответникът следвало да преведе в полза на ищеца на месечни вноски общата сума от 947.79 лв. Ответникът обаче изпаднал в забава поради нередовно изплащане на дължимите вноски, поради което за ищеца възникнало претендираното вземане. В с.з. при редовност в призоваването, ищецът не изпраща представител. Чрез свой юрисконсулт, депозира писмено становище, с което поддържа исковите си претенции.

Ответникът депозира отговор на ИМ, в който сочи, че ищецът неправилно претендира процесните суми и моли за отхвърлянето на иска. В с.з. при редовност в призоваването не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

От неоспорените договор за целево финансиране № **********/28.11.2011г. и извлечение се установява, че ищецът в качеството му на кредитор е отпуснал кредит в размер на 764.43 лв. на ответника в качеството му на кредитополучател. Видно и от неоспореното от страните заключение на съдебно финансовата експертиза, е че сумата по кредита е преведена на 28.11.2011г. по сметка на продавача / „Т. Б.” ЕАД/ на избраната от ответника стока – 699 лв. и 65.43 лв. за застраховка „Живот” към ЗД „У.” АД. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, като месечните вноски са 23 по 39.49 лв.и една в размер на 39.52 лв. падежа на вноските по договора е 15 число от месеца. Крайното задължение на ответника по договора е в размер на 949.79 лв. Обслужването на кредита обаче спряло през м. Септември 2012г., като на 15.12.2012г., кредитът станал предсрочно изискуем /съгл. чл. 16, ал.2 от Договора за кредит/. За периода от 15.12.2011г. – 11.03.2013г. ответникът извършил плащания по договора в общ размер на 394.14 лв. А на 08.05.2013г. /след образуването на настоящото производство образувано на 19.04.2013г./, ответникът превел за погасяване на кредита си още 100 лв. Така общо изплатената сума от ответника възлиза в размер на 494.14 лв. Т.е. дължимата сума досежно неплатените вноски възлиза на сумата от 453.65 лв. За периода 15.09. 2012г. 28.01.2013г., обезщетението за забава, съгласно чл. 9, ал.4 от Договора, възлиза на сумата от 6.71 лв.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за кредит, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предаде реално уговорената сума на ответника, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.

Съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са били обвързани по силата на валидно сключения процесен Договор за кредит. Безспорно се установи, че сумата предмета на договора е е преведена в полза на кредитополучателя, както и че последния е спрял плащането на вноските. Това обосновава, че предявения иск е доказан по основаване.

По размера на вземането.

Тъй като видно от неоспореното от страните и прието от съда като пълно и компетентно извършено заключение на съдебно – финансовата експертиза, от общо дължимия размер по кредита 949.79 лв., ответникът е изплатил сумата от 494.14 лв. Така дължимата сума досежно главницата възлиза на разликата между тези суми, а именно – 453.65 лв. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от 11.03.2013г., на осн. чл. 86 ЗЗД. Така за разликата над 453.65 лв. до претендирания размер от 494.14 лв. искът следва да се отхвърли, предвид направеното плащане от страна на ответника в хода на процеса.

Доказан е размера на мораторната лихва – 6.71 лв. досежно претендирания период – 15.09.2012г. – 28.01.2013г.

С оглед изхода от спора, сторените разноски направени от ищеца в заповедното производство, се дължат съразмерно с уважената част от исковите претенции, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Така от сторените деловодни разноски в общ размер на 125 лв., на ищеца следва да се присъдят само 87.26 лв., като до първоначално претендирания размер от 125 лв. претенцията следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. При изчисляването на дължимата сума, съдът отчете че плащанията по кредита извършени след подаването на Заявлението по чл. 410 ГПК.

С оглед изхода на спора и стореното плащане от страна на ответника в хода на настоящото производство, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски които е направил в настоящото производство – в общ размер на 615 лв. /шестотин и петнадесет лева/, включваща заплатена държавна такса в размер на 125 лв., 390 лв. заплатено възнаграждение на вещо лице и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1, вр. ал.8 ГПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ш.Н.К., ЕГН **********, адрес ***, п.к. ****, ул. Св. Св. К. и М. № * дължи на „ТИ БИ АЙ К.” ЕАД, ЕИК *********, седалище : гр. С., ул. Д. Х. № **-**, Законен представител: В. А. Г. – изпълнителен директор, следните суми за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 631/12.03.2013г., по ч.гр. дело № 350/2013г. на Районен съд Разград:

- сумата от 453.65 лв. /четиристотин петдесет и три лева и 65 стотинки/ – за дължими месечни вноски по договор за целево финансиране № 4896310256/28.11.2011г., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2013г., до окончателното й изплащане, като за разликата над 453.65 лв. до първоначално претендирания размер от 494.14 лв., отхвърля иска поради направено плащане в хода на производството.

- сумата от 6.71 лв. /шест лева и 71 стотинки/ – лихва - обезщетение за забава за периода 15.09.2012г. – 28.01.2013г.

- сумата 87.26 лв. /осемдесет и седем лева и 26 стотинки/ представляваща съразмерна част от сторените деловодни разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като за разликата да претендираната сума в размер на 125 лв. отхвърля искането за присъждане на разноски, като неоснователно и недоказано.

ОСЪЖДА Ш.Н.К., ЕГН **********, адрес ***, п.к. ****, ул. Св. Св. К. и М. № * да заплати на „ТИ БИ АЙ К.” ЕАД, ЕИК *********, седалище : гр. С., ул. Д. Х. № **-**, Законен представител: В. А. Г. – изпълнителен директор СУМАТА от 615 лв. /шестотин и петнадесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1, във вр. ал.8 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението да се върне приложеното ч.гр.д. № 350/2013 г. по описа на РРС, ведно с препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :