Р Е Ш Е Н И Е

№ 242 01.08.2013г. гр. Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на 18.07.2013г. в състав:

Председател: Атанас Христов

при участието на секретаря Ж.Р., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 697 по описа на Районен съд - Разград за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда (КТ), вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Ищцата Н.С.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. Ив. И. от АК - Разград е предявила срещу Помощно училище интернат „Христо Ботев” с. Осенец, общ. Разград, БУЛСТАТ 000499215, със седалище и адрес на управление с. Осенец, общ. Разград, ул. 9-ти септември № 22, представлявано от директора Диан Василев Добрев обективно съединени искове:

- да бъде признато за незаконно уволнението й, извършено със заповед от № 311 от 19.04.2013г., както и Заповед № 72 от 19.04.2013г., с която въз основа на уволнението с първата заповед трудовият договор между страните е прекратен, и като такова да бъде отменено, на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ

- да се възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „учител по география и биология”, на осн. чл. 344, ал.1, т.2 КТ

- да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за периода 19.04.2013г. – 19.10.2013г., за който е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, в размер на 3 300 лева, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба, на осн. чл. 344, ал.1, т.3 във вр. чл. 225, ал.1 КТ

Ищцата сочи, че не е извършила дисциплинарните нарушения за които е наказана. Изтъква и че в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени процесуални нарушения довили до ограничаването правото й на защита, както и двете горецитирани заповеди са незаконосъобразни. Ето защо се моли да се уважат исковете, претендират се разноски. В с.з. чрез пълномощника си, взема становище за основателност и доказаност на исковете, като се изтъкват допълнителни съображения. Депозира и писмена защита.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника му адв. К.М. ***, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Претендира разноски. В с.з. се поддържа отговора на ИМ и се излагат допълнителни съображения. Депозира се и писмена защита.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразно чл.188 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

В случая между страните не се спори, и от събраните по делото доказателства е безспорно, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение със сключен трудов договор № 5 от 13.09.2010г., с допълнителни споразумения № 22 от 01.10.2010г., № 82/20.04.2011г. /с което договора става за неопределено време/, № 51/18.03.2013г., № 104/01.08.2011г. /л.9-13/.

На 27.03.2013г., ищцата на два пъти около 09.15 часа и около 12.00 часа е изпратила от ПУИ Христо Ботев ученика С.Б.С. от 8а клас до магазин в с. Осенец, за да й закупи стоки за лични нужди – вафли, като ученикът е напуснал района на интерната сам, при което преминал сам главен път Варна – Русе за да стигне до магазина. Това обстоятелство се установява от доклад на очевидеца - дежурния учител към същата дата Б.В.И. /л.24/, както и от показанията на същия в с.з. /л. 132-134/. Същото се установява и от свидетелските показанията на самия ученик С.Б.С., разпитан в с.з. /л. 131-132/. По делото липсват доказателства, които да противоречат на тези гласни доказателства на незаинтересованите от изхода на делото свидетели, поради и което съдът няма основание да не ги кредитира с доверие. Видно от неоспореното и прието от съда като пълно и компетентно заключение на съдебно психиатричната експертиза /л. 116-118/, е че свидетелят С. страда от лека умствена изостаналост. Степента на интелектуално –паметовия дефицит е в рамките на лека дебилност и не му пречи да възприема правилно фактите, имащи значение по делото и да дава достоверни показания по тях. Уместно е да бъдат взети в съображения от съдебните органи при разпита на освидетелствания повишена внушаемост във връзка с която нерядко на характера на показанията влияе начина на поставяне на въпроса, както и намалените критични способности и по слаби задръжки. Съдът намира, че при проведения в с.з. разпит на този свидетел бе отчетена горната особеност и внушаемост не бе допусната. Следва да се изтъкне, че видно от показанията на св. В. В. /л.98-101/, е че същата е присъствала в момента, в който св. И. и св. С. са разказали случилото се пред директора на училището.

Видно от разпечатка от електронното издание на вестник „Екип 7” от 27.03.2013г. /л. 21/, е че ищцата под формата на отворено писмо до министър, е публикувала статия в която се сочи, че:

- Учениците от ПУИ Христо Ботев напускат района на училището /интернат/, при което е налице възможност да бъдат ударени от автомобил движещ се по пътя Варна – Русе

- Директорът на училището е некомпетентен да изготви един от най важните за едно училище документ, списък – образец № 1, седмичното разписание и работа по проекти

- Директора манипулира, заплашва, изнудва и злоупотребява с дадената му власт

- Директора на училището упражнява върху учителите психически и сексуален тормоз

На 08.04.2013г. на ищцата било връчено от ответника Искане за даване обяснения по първото нарушение /л.25/. На 10.04.2013г. ищцата депозирала обяснение /л.26/. В същото заявила, че не е изпращала ученика никъде, не знае какво се има предвид нито по какъв начин е констатирано това нарушение. Посочила, че следва с искането за представяне на обяснения, да й бъде представен и акт за констатирано нарушение, по който да даде исканите обяснения.

На 08.04.2013г. на ищцата било връчено от ответника Искане за даване обяснения по второто нарушение /л.22/. На 10.04.2013г. ищцата депозирала обяснение /л.23/. В същото заявила, че публикуваното е отворено писмо с адресат министъра на образованието, младежта и науката, който се явява специализиран орган за управление на системата на народната просвета, на когото закона вменява задължението да контролира дейността на всички видове училища. Писмото е сигнал, който подлежи на проверка. В този смисъл не счита, че е извършено каквото и да е дисциплинарно нарушение и не следва да дава каквито и да е обяснения.

На 19.04.2013г. ответникът издал двете горецитирани заповеди, предмет на настоящото производство. Същият ден те били връчени на ищеца срещу подпис.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи.

Съдът намира, че заповедта за уволнение и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, са законосъобразни по следните съображения.

За да наложи дисциплинарно наказание на работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което следва да установи факта на нарушението на трудовата дисциплина, след което да определи вида на наказанието, да издаде заповед за неговото налагане и да връчи тази заповед на лицето извършило нарушението. Съобразно чл.193, ал.1 от КТ, в стадия по установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина, работодателят е длъжен преди да наложи наказанието да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. От събраните по делото доказателства се установява, че работодателят е изискал писмени обяснения от ищеца. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при спазване на предвидената в закона процедура и е мотивирана в съответствие с разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ.

Процесните нарушения са извършени от ищцата и с оглед своята тежест и значимостта са достатъчни, за да обосноват наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание "уволнение". Това е направено в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ, като е съобразена тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, и поведението на ищцата. Отчетени са голямата обществена значимост на професията /призванието й да възпитава и да пази и издига авторитета на училището и образованието въобще – вж. Решение № 334 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 242/2012 г., III г. о., ГК/, характерът и важността на нарушенията, които биха могли да доведат до значителни вредни последици и да се отразят неблагоприятно върху живота и здравето на ученика С., а и върху цялостната дейност на работодателя, както и липсата на самокритично отношение към извършеното. Работодателят, чиято е доказателствената тежест по реда на чл. 154 ГПК, доказа, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай. В този смисъл вж. Решение № 163 от 13.06.2012 година по гр.д. № 564/2011г., ІV г.о. на ВКС и Решение № 1383 от 14.07.2006 г. на ВКС по гр. д. № 3160/2003 г., III г. о., Труд и право, бр. 7/2007 г., стр. 23.

По възражението на ищеца, че видно от седмичното разписание на 27.03.2013г., около 12.00, часа, е нямала учебни часове и не е била в училището.

Както вече се посочи, въз основа на показанията на св. Б.В.И. /л. 132-134/ и С.Б.С. /л. 131-132/, е че ищцата е изпратила последния до магазина на 27.03.2013г., около 09.15 ч. и около 12 часа, както се установи, че същата е била в училището. Обстоятелството, дали към 12 часа учебните й часове са били приключили или не е ирелевантно.

По възражението, че процесната публикация, представлява отворено писмо до Министъра на образованието, младежта и науката, с цел отстраняване на допуснати нередности в ПУИ „Христо Ботев” с. Осенец, а не с цел изгода за ищцата и с цел да се увреди името на училището.

На първо место, следва да се посочи, че дисциплинарно нарушение може да се осъществи както умишлено, така и непредпазливо. Ето защо, е ирелевантно за осъществяването на нарушението, каква е била целта на ищцата при публикуването на процесната статия. Само за пълнота на изложението следва да се подчертае, че ако целта на ищцата действително е била да сигнализира Министъра на образованието, младежта и науката, то житейски логично е да изпрати написаното по пощата до Министъра, а не да публикува въпросното писмо в регионален вестник, който не се разпространява в гр. София, където се намира и адресата на писмото. Ето защо, съдът в настоящия процес не обсъжда доказателствата досежно верността на твърденията в писмото, тъй като същите са неотносими.

По възражението, че написаното относно директора на училището, касае личността на директора, неговото добро име в обществото и не касае училището, тъй като доброто име в обществото на директора не е тъждествено с името на училището и неговия престиж.

Следва да се изтъкне, че отразеното в писмото, съгласно което:

- Директора манипулира, заплашва, изнудва и злоупотребява с дадената му власт

- Директора на училището упражнява върху учителите психически и сексуален тормоз,

безспорно засяга и доброто име на училището. Това е така, тъй като горепосоченото касае действия на директора осъществени при и по повод изпълнение на служебните му задължения. Няма как да се приеме, че родителите на децата учещи в едно училище, ще са спокойни за обучението и възпитанието им, ако директорът на същото е некомпетентен, злоупотребява със служебното си положение и упражнява психически и сексуален тормоз върху околните. Безспорно такова училище няма да се ползва с висок престиж и родителите няма да желаят децата им да учат в такова училище – училище чийто директор е некомпетентен да осъществява служебните си задължения и същевременно върши тежки умишлени закононарушения.

По възражението, че не са събрани доказателства, че ищцата е увредила името на училището и е подронила неговия престиж, както и не са налице вредни последици от процесната публикация, тъй като никой от родителите не е отписало детето си от училището.

Публикуването на въпросното „отворено писмо” е безспорно доказано, както е и безспорно, че съдържанието му води до увреждане на името на училището. Процесното нарушение е формално и не изисква настъпването на някакъв неблагоприятен резултат от накърняването на доброто име на работодателя /училището/.

По възражението, че в публикацията ищцата не твърди, че „ученици напускат района на училището/интернат при което е налице възможност да бъдат ударени от автомобил движещ се по пътя Варна – Русе”.

В писмото, след недоволството от страна на отговора на РИО по жалбите на ищцата, е посочено : „Не стига това, ами и ученикът за който беше жалбата, бил се върнал сам в училището. Това, че се е върнал сам, омаловажава ли случката, намалява ли вероятността ученикът да бъде ударен от автомобил по натоварения път Варна – Русе?”

От така написаното следва логичния извод, че ищцата сочи, наличие на реална възможност учениците да напускат района на училището/интернат при което е налице възможност да бъдат ударени от автомобил движещ се по пътя Варна – Русе.

По възражението, че в Заповедта за налагане дисциплинарно наказание е посочено, че като е изпратила на два пъти ученика С. до магазина да й закупи лични вещи, е посочено че ищцата е нарушила чл. 128, ал.1, т.6 ППЗНП, но не е посочено какво е това нарушение по смисъла на КТ и какво наказание се налага за него.

Изрично в заповедта е посочено, че се касае за разпоредбата на чл. 190, т. 7 КТ, като основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение е предвидено тежко нарушение на трудовата дисциплина и същата визира нарушение на трудовата дисциплина, което макар да не е сред изброените в чл. 190, ал. 1, т. 1 - 6 от КТ, е достатъчно тежко според критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание оглед обстоятелства, при които е извършено и поведение на служителя, които в случая са преценени.

По възражението, че дежурния учител К., не е предприел действия да спре ученикът С. да напусне района на училището, след като научил че ищцата го е изпратила до магазина.

Действията и бездействията на трети лица, относно предотвратяване на дисциплинарните нарушения извършени от ищцата, са ирелевантни в настоящото производство.

По възражението, че ищцата не е могла да разбере, в какво нарушение е обвинена, относно нарушението, че е изпращала ученика С. до магазина.

Видно от самите обяснения, е че ищцата е заявила, че не е изпращала ученика, поради и което е упражнила правото си на защита. Факта, че е посочила че не разбира за какво нарушение й се искат обяснения, не сочи че ответникът неясно й е поставил въпросите, видно от Искането за даване на обяснения. Само за пълнота на изложението, следва да се изтъкне, че дори и да се приеме, че по същество е налице липса на искане на обяснения, относно нарушението - изпращане на ученика С. до магазина, то това не води до незаконност на уволнението. Многократно /включително и с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения, например Решение № 572 от 27.09.2010г. по гр.д.№ 1474 по описа за 2009г. на ВКС ІІІ г.о. Решение № 392 от 22.06.2010г. по гр.д. № 843/09г. и Решение № 379 от 24.06.2010г. по гр.д.№ 410/09г./, ВКС е приемал, че фактът, че работодателят не е поискал писмени обяснения за някои от посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения не дава автоматично основание за приложение на нормата на чл.193 ал.2 от КТ. В този случай следва да се извърши конкретна преценка - дали нарушението, за което е изискано обяснение е достатъчно тежко по смисъла на чл.189 от КТ и дали то би могло да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание : ”уволнение”. В настоящия случай съдът намира, че другото - нарушение – процесната публикация за което е безспорно, че е изискано обяснение, е достатъчно тежко по смисъла на чл.189 от КТ и то би могло да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание : ”уволнение”.

По възражението, че работодателят не е запознал ищцата с Доклада на дежурния учител Б.И. /л.24/, с който е бил уведомен директора за извършеното нарушение.

Независимо от обстоятелството, че заповедта за уволнение е издадена въз основа на Доклад, за който няма данни да е сведен до знанието на служителя, Заповедта съдържа изчерпателно описание на признаците на нарушението, времето и мястото на неговото извършване, наказанието и законовия текст, послужил за основание за неговото налагане. Нарушението, описано в заповедта, е индивидуализирано в достатъчна степен, за да се осигури възможността на ищцата да организира защитата си. Сочената от ищцата практика на ВКС е неотносима. В същата се сочи, че дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник. В настоящия случай обаче, нарушенията са описани подробно в самата Заповед за налагане на наказание, поради и което не е необходимо да е бил предявен от ответника на ищеца и въпросния Доклад. С оглед изчерпателност следва да се отбележи, че другото нарушение – процесната публикация, е достатъчно тежко по смисъла на чл.189 от КТ и то самостоятелно би могло да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание : ”уволнение”. Ето защо, дори и да се приеме че в дисциплинарното производство, относно нарушението свързано с изпращане на ученика С. до магазина, страда от съществени пороци, то това не води до незаконосъобразност на уволнението.

По възражението, че дисциплинарното наказание уволнение и прекратяването на тр. правоотношение, видно от процесните заповеди е считано от 22.04.2013г., докато заповедите са връчени на 19.04.2013г, поради и което следва от тази дата да се счита за наложено наказанието и прекратено трудовото правоотношение.

Действително, съгласно чл. 195, ал.3 КТ „Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.”

Ето защо, като е прекратено трудовото правоотношение на дата по - късна от връчването на заповедите, то действително е допуснато нарушение. Същото обаче е в полза на ищцата, тъй като ще и бъде зачетен по дълъг период от време за трудов стаж, от стажа който щеше да й бъде зачетен, ако правоотношението бе прекратено на дата на връчването на заповедта. Поради и това соченото нарушение е несъществено.

По възражението, че заповедта за прекратяване на трудовия договор на посоченото правно основание – чл. 188, т.3 КТ е незаконосъобразна.

Издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е основание за прилагане на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, което е специалното правно основание за едностранно и без предизвестие прекратяване на трудовия договор – поради дисциплинарното уволнение. Следователно, действително работодателят е допуснал нарушение, като е посочил цифрово основанието за прекратяването на трудовото правоотношение – чл. 188, т.3 КТ, вместо чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ. Това нарушение обаче е несъществено. По този въпрос съдебната практика вече е уеднаквена с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както следва: Решение № 135 от 06.06.2012 г. по гр.д. № 994/2011 год. ІІІ г.о. на ВКС, решение № 10 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 533/2010 г. на ВКС, III г.о. и решение № 464 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1310/2009 г. на IV г.о. на ВКС. Съгласно TP № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/2009 г. тези решения служат за уеднаквяване на съдебната практика и са задължителни за съдилищата. Съгласно тази задължителна съдебна практика неправилната квалификация, дадена от работодателя в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не се отразява върху законността на уволнението при доказване на осъществените от ищеца и описани в заповедта нарушения, както и че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и тази, с която се прекратява трудовото правоотношение, се възприемат като единен акт на работодателя, с който трудовото правоотношение е прекратено поради дисциплинарно уволнение.

По изложените съображения съдът счита, че налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” на ищцата, имащо като пряка последица прекратяване на трудовото правоотношение между страните по смисъла на чл.330, ал.2, т.6 от КТ, е законосъобразно, при съобразяване критериите по чл.189, ал.1 от КТ.

Съдът не констатира съществени нарушения на законовите разпоредби при упражняване правото на работодателя да прекрати едностранно правоотношението с ищеца. Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за отмяна на уволнението, поради това е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да се отхвърли.

Неоснователността на иска по чл.344 т.1 КТ обуславя и неоснователността на исковите претенции по чл.344 т.2 и 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението.

Предвид изхода от спора и с оглед направеното искане, в полза на ответникът следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 270 лв., от които – 250 лв за адвокатско възнаграждение и 20 лв. разноски за призоваване на свидетел, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Н.С.П., ЕГН **********,***, обективно съединен искове срещу Помощно училище интернат „Христо Ботев” с. Осенец, общ. Разград, БУЛСТАТ 000499215, със седалище и адрес на управление с. Осенец, общ. Разград, ул. 9-ти септември № 22, представлявано от директора Д. В. Д.:

ОСЪЖДА Н.С.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Помощно училище интернат „Христо Ботев” с. Осенец, общ. Разград, БУЛСТАТ 000499215, със седалище и адрес на управление с. Осенец, общ. Разград, ул. 9-ти септември № 22 сумата в размер от 270 лв. /двеста и седемдесет лева/, представляваща сума на направени в производството деловодни разноски, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му - 01.08.2013г.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: