№ 378 09.08.2013
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На
девети юли
две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев
Секретар:
Г.М.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 412 по
описа за 2013 г.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Постъпила е жалба от З.Р.К. *** против наказателно постановление № **-******* от 18.04.2013 г. на началник областен отдел “КД-ДАИ” гр. Р., с което за нарушение на чл.89,
т.4 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Р.Б. и
на основание чл.93, ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. Жалбоподателят моли наказателното постановление, като
незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.
В
съдебното заседание на РРС повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
За
наказващия орган не се явява представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Като подадена против
акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №
**-*******
от 18.04.2013 г. на
началник областен отдел “КД-ДАИ”
гр. Р.,
за нарушение на чл.89, т.4 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България, на основание
чл.93, ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 лв. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение №****** от 16.03.2013г., съставен от инспектор при областен отдел
“КД-ДАИ”. В акта и НП се сочи, че жалбоподателят е спрян за проверка на 16.03.2013г. около 14.50 ч. в Р.
на изхода за гр. Ш., в близост до бензиностанция “П.”, когато като водач на товарен автомобил “Волво” с рег.
№******
и прикачено към него полуремарке с рег. №***** е извършвал обществен превоз на товари /слънчоглед/ с
пътен лист №******
от 16.03.2013г. с отразен маршрут на движение от с. Б., обл. Р. до с. М., обл. Ш. и товарителница №******/16.03.2013г., оборудван с аналогов тафограф Motometer с рег. №********** и при проверката е установено, че водача К. извършва
превоза на товари в страната без издадени удостоверения за обществен превоз на
товари в Р Б. или
копие на лиценз на Общността. Прието е, че така е нарушен чл.89, т.4 от ЗАвП.
Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят П.П.,
който в показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. Не е
спорен въпроса, че към момента на процесния превоз и проверката жалбоподателят
не е имал в себе си удостоверение за обществен провоз на товари, издадено за
съответния товарен автомобил, нито копие на лиценз на Общността. Копия от
лиценз и удостоверение, издадени на дружеството превозвач, са приложени по
делото, но при превоза извършван от жалбоподателя, последният не е разполагал с
такива и конкретно с удостоверение за превоз на товари, издадено за съответното
превозно средство. Както сам сочи в жалбата си процедура по издаване на
удостоверение за процесния товарен автомобил била започнала, но такова още не
било придобито. С оглед събраните доказателства съдът намира, че фактическата
обстановка събрана в акта отговаря на действителните обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното: Съдът намира, че АУАН и НП са издадени съобразно нормативните
изисквания. Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на вмененото му нарушение. Същият е извършвал превоз на товари, без да
има в себе си удостоверение за провоз, издадено за съответното превозно
средство. Точно такова е изискването на чл.89, т.4 от Наредба №33 от
03.11.1999г. на МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б. и
несъобразявайки се с това изискване жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение. Жалбоподателят не е имал и копие от лиценз за превози на товари на
територията на Общността. Доводите му, че неизвършвайки превоза с това превозно
средство фирмата им щяла да наруши поети договорни задължения не го оправдават.
Недопустимо е нарушаването на установени нормативни правила, под предлог, че
трябвало да се спази договор за доставка.
Без значение е и че вече съответното търговско дружество било направило
постъпки за издаване на необходимото удостоверение за превози на товари с
процесния автомобил. Докато същото удостоверение не е било издадено не е
следвало да се извършват превози със същия товарен автомобил. С това
жалбоподателят е следвало да се съобрази и не е следвало да извършва процесния
превоз. Предприемайки превоза той е извършил нарушение. В случая именно
жалбоподателят е отговорен в качеството
си на водач, извършващ превоз без съответен изискуем документ. Затова и правилно
е санкциониран на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, като наложената му глоба
е в определения от закона абсолютен размер. Поради
всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено,
тъй като е законосъобразно. Воден от изложеното Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **-******* от 18.04.2013 г.
на началник областен отдел “КД-ДАИ” гр. Р., с което на на З.Р.К. *** за нарушение на чл.89,
т.4 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Р. Б. на основание чл.93, ал.1,т.1 от Закона за автомобилните
превози е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: