№ 391 05.08.2013 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
дванадесети юли две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА
ДОБРЕВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 435
по описа за 2013 г.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.Д.Д. против наказателно постановление № 265 от
16.05.2013 г. на началник РУП към ОД на МВР Р., с което за нарушение на чл. 315 ал.1 пр.2 от Кодекса
за застраховането, на осн. чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 400 лв.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно от формална страна, като излага и аргументи за
несъставомерност.
Административнонаказващия
орган заявява становище за законосъобразност на атакуваното постановление.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.05.2013 г. около 12,00 ч., в гр. Р., на кръстовището на ул. «М.» и ул. «А.», жалбоподателят управлявал МПС –
л.а. «Мерцедес» с рег. № ** **** **. При спирането му за проверка от
контролните органи по ЗДвП, един от които бил и актосъставителят – св. Д., било
установено, че по отношение на управлявания от Д., автомобил,
който е негова собственост, няма действащ договор за
сключена задължителна застраховка «Гражданска отговорност». За така установеното
свидетелят съставил АУАН с бл. № ******, в който квалифицирал поведението на жалбоподателя, като нарушение на чл.
315 ал.1 пр.1 от КЗ. Актът бил предявен и подписан от Д. с отбелязване, че има
възражения. Въз основа на акта, на 16.04.2013 г., било издадено и атакуваното
НП, за това че на посочените в акта дата
и място, жалбоподателят управлява МПС , във връзка с чието притежаване и
ползване няма действащ договор за
задължителна застраховка «Гражданска отговорност». Осъщественото е
квалифицирано от административнонаказващият орга, като нарушение на чл. 315
ал.1 пр.2 от КЗ и на основание посочения текст от Кодекса е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Д. с налагане на административно
наказание «глоба» в размер на 400 лв.
В хода на съдебно производство въз основа
на показанията на допуснатия като свидетел по делото актосъставител, се
установява идентична с описаната в акта
фактическа обстановка – че на 03.05.13 г., в гр. Р.,
жалбоподателят е управлявал МПС, за което не е представил документ
удостоверяващ сключен и действащ договор за застраховка «Гражданска
отговорност». Наличието на такъв договор не било и твърдяно от водача по време на
проверката.
Въз основа на представената от
жалбоподателя застрахователна полица за задължителна застраховка «гражданска
отговорност», се установява че по отношение на процесния автомобил е бил
сключен договор за застраховка, валидна от 15,00 ч. на 04.05.2013 г./дата
следваща тази на нарушението/ до 24,00 ч. на 03.05.2014 г.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна страна,
срещу акт подлежащ на обжалване, жалбата се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган, пореда и във формата предвидени
от закона, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна. Изтъкнатите
от жалбоподателя аргументи за незаконосъобразност на НП от формална страна, не
се споделят от съда. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че в
наказателното постановление е отбелязан номера на АУАН въз основа на който то е
издадено, даден му при завеждане.
Отделен остава въпросът, че изискване за посочване на такъв номер, съгласно
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, няма. Що се отнася до другото възражение – за
посочването на нарушени на различни разпоредби в АУАН и в НП. Действително това
е така, но същите се отнасят единствено до правната квалификация на нарушението
– в акта за нарушено е посочено предложение 1 на чл. 315 ал.1 от КЗ, а в
постановлението е посочено предложение 2 на чл. 315 ал.1 от КЗ. И в акта и в
постановлението обаче словесно нарушението е описано по идентичен начин –
управление на МПС без сключена задължителна застраховка “ГО”, като никъде не е
посочена за нарушена разпоредбата на чл. 249 от КЗ, който е приложим в хипотезите
на неизпълнение на задължение за сключване на задължителна застраховка. Ето
защо съдът не счита, че посоченото несъответствие е довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя по начин ограничаващ неговото ефективно
упражняване.
Що се отнася до това осъществени
ли са описаните в АУАН и издаденото въз основа на него НП нарушения, съдът
намира следното:
Според
чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ: “Лице, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка по чл.
249, т. 1 или 2 или което управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 до 600 лв. - за
физическо лице». В случая безспорно установено е, че по отношение на
управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство, такъв договор не е
имало действащ към момента на проверката на контролните органи, макар и
наличието му да се следва от императивната разпоредбата на чл. 249 т.1 от КЗ. Безспорно
установено се явява и обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал
превозното средство към тази дата. По този начин, той е осъществил и състава на
посоченото по – горе нарушение на чл. 315 ал.1 пр.2 от КЗ. За съставомерността
на същото, изразяващо се в управление на МПС по отношение на което няма договор
за застраховка, ирелевантно се явява обстоятелството, кое е задълженото да
сключи такъв договор по силата на Кодекса лице, като отговорността на
последното не изключва отговорността на водача управляващ превозното средство.
Нарушението е съставомерно и от субективна страна, тъй като самият жалбоподател
е бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на закона, като не
управлява автомобил, за който не е сключена задължителна застраховка «ГО». При
така установената съставомерността на осъщественото нарушение,
административнонаказващият орган законосъобразно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя по посочения текст от закона. Наложеното административно
наказание «глоба» е на минимума от 400 лв. предвиден в правната норма, поради
което липсват и основания за иземенение на постановлението в този смисъл. В
случая съдът не счита, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално и само по себе си същото представлява
завишена степен на обществена опасност, доколкото касае норми регулиращи
отношения, свързани с отговорността за вреди, причинени на трети лица при
управление на МПС, интересите на които са охранени от правото и ползващи се със
засилена защита и превенция и доколкото типичната обществената опасност на
нарушенията от вида на конкретното е завишена, с оглед нарасналия брой ПТП, със
сериозни последици и вреди, вследствие интензитета на пътното движение. Не без
значение е и обстоятелството, че именно жалбоподателят, като собственик на
управляваното от него МПС е следвало да сключи такъв договор.
Ето защо и като прецени, че не са налице материалноправни основания за отмяна или изменение на
атакуваното постановление, съдът счита, че същото следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното
до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 265 от 16.05.2013 г. на
началник РУП към ОД на МВР Р., с което за нарушение на чл. 315 ал.1 предл.2 от
Кодекса за застраховането, на осн. чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ на М.Д.Д. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен
съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: