№ 392 05.08.2013
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
дванадесети юли две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 440 по описа за 2013 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г.Н.Г. против наказателно постановление № **- *******/16.04.2013 г. на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Р., с
което за нарушение на чл.19 ал.1 т.7 от Наредба № 11/2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари във вр. с чл. 8 от Наредба № 36/2006 г.
за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност
за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и
за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания, на
основане чл. 178в ал.5 от ЗДвПътищата му е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 500 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, като сочи че същото е незаконосъобразно
от формална страна.
Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.02.2013 г., при управление на товарен
автомобил «МАН» с рег. № * ** ** **, на
изхода на изхода на гр. Ц. К., посока гр. Р., жалбоподателят бил спрян за проверка от контролните
органи на ДАИ. Въз основа на представените от водача документи проверяващите
установили, че същия осъществява международен превоз на товари. В момента на
проверката жалбоподателят не представил удостоверение за психологическа
годност. Като приел, че по този начин е осъществено нарушение на чл. 19 ал.1
т.7 от Наредба № 11/2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари, актосъставителят – св. И., съставил АУАН с бл. № ******,
който бил предявен и подписан от жалбоподателят с отбелязване, че притежава
посочения документ. В тридневния срок за възражения, Г.
представил удостоверение за психологическа годност № ******, издадено на 12.09.2008 г. Въз основа на акта, на 16.04.2013 г. било издадено
и атакуваното НП, в което административнонаказващият орган санкционирал
поведението на жалбоподателя на основание чл. 178в ал.5 от ЗДвП, с налагане на
административно наказание «глоба» в размер на 500 лв., като посочил че
осъщественото нарушение се изразява в това, че към моментана проверката Г. не е
представил удостоверение за психологическа годност, като посочил за виновно
нарушени разпоредбите на чл. 19 ал.1 т.7 от Наредба № 11/2002
г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари и
чл. 8 от Наредба № 36/2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
Входа на производството, като свидетел е
разпитан актосъставителят, който с показанията си установява идентични с
описаните в акта и постановлението фактически обсотятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
Словесното описание на санкционраното
нарушение, е съответно на дадената му правна квалифицикация в АУАН, като такова
по чл. 19 ал.1 т.7 от Наредба № 11/2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари. Разпоредбата на посочения текст от
подзаконовия нормативен акт, поставя изискване при осъществяване на
международен превоз на товари, в превозното средство да се намира удостоверение
за психологическа годност на водача. Липсата на такъв документ към момента на
проверката от контролните органи, осъществява и състава на административно нарушение,
за което приложимата санкционна норма е чл. 93 ал.2 от ЗАПревози. Основанието
на което административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на
нарушителя – чл. 178в ал.5 от ЗДвПътищата е относима към състава на друго
нарушение, а именно извършване на обществени превози на
пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
Такова нарушение нито е установено, нито е описано в акта или НП, а от
представеното от жалбоподателя удостоверение за психологическа годност, е видно
и че не е било извършено. Съгласно разпоредбите на посочената от
административнонаказващият орган Наредба № 36/2006 г., психологическата годност
на водачите се установява с психологическо изследване и при положително
заключение се издава удостоверение за такава, посредством което и тази годност
се удостоверява. Липсата въобще или изтеклия срок на валидност на
удостоверението, не са идентични с нарушението изразяващо се в невъзможност да
бъде представен този документ при проверката от контролните органи. Посочената от административнонаказващият
орган за виновно нарушена разпоредба на чл. 8 от Наредба № 36/2006 г., има седем алинеи и поставя именно изисквания
досежно наличието на удостоверение за психологическа годност и срока на
валидност на същото. При положение обаче, че и към момента на издаване на
наказателното постановление е било установено, че жалбоподателя притежава
удостоверение за психологическа годност, за което не е отбелязано да е с
изтекъл срок на валидност, не е имало основание неговата отговорност да бъде
ангажирана на основание разпоредбите на Закон за движение по пътищата. Както бе
посочено и по – горе, приложимата санкционна разпоредба в случая е била тази на
чл. 93 ал.2 от ЗАПревози, предвиждащ вида и размера на следващото се
административно наказание в случаите, когато водач осъществяващ обществен
превоз не представи в момента на проверката документ изискуем от подзаконов
нормативен акт, каквато е Наредба № 11/2002 г. Като е квалифицирал
осъщественото от жалбоподателя нарушение по две взаимно изключващи се правни
норми - такава за липса на удостоверение за психологическа годност по Наредба №
36/2006 г. и такава за невъзможност за представянето му при проверка по Наредба
№ 11/2002 г., и като е санкционирал описаното словесно нарушение съответстващо
на такова по Наредба № 11/2002 г. по приложимия за нарушения на Наредба №
36/2006 г. закон – ЗДвП, административнонаказващият орган е издал
незаконосъобразно от формална страна наказателно постановление, което следва да
бъде отменено на посоченото основание.
Неспазването на изискванията на разпоредбите на ЗАНН за пълна и ясна
фактическа и правна квалификация на санкционираните нарушения в наказателното
постановление, всякога води до ограничаване правото на защита на субекта на
административнонаказателна отговорност и представлява основание за отмяна на същото.
Воден от изложеното до тук и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **- *******/16.04.2013 г. на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Р., с
което за нарушение на чл.19 ал.1 т.7 от Наредба № 11/2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари във вр. с чл. 8 от Наредба № 36/2006 г.
за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност
за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и
за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания, на
основане чл. 178в ал.5 от ЗДвПътищата на Г.Н.Г. е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: