Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 388
09.08.2013
година град
Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ................. състав
На дванадесети
юли две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
........................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 443 по описа за 2013 година
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Д.С. против наказателно
постановление № 2/28.05.2013 г. на началника на Митница Русе, с което за нарушение на
чл. 123 ал.1 от ЗАДС на осн. чл. 123 ал.1 от
ЗАДС му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лв., като
на осн. чл. 124 ал.1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата стоката предмет на
административното нарушение: 0,990 кг. тютюн за пушене/за лула и цигари/.
Жалбоподателят моли, като
незаконосъобразно наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, излагайки аргументи за
незаконосъобразност на производството по установяване на административното
нарушение и оспорвайки осъществяването на нарушението по същество.
Административнонаказващият
орган заявява становище, че жалбата е неоснователна.
Разградският районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 17.12.2012 г., от
служители на РУП Лозница била извършена проверка по сигнал за иманяри в
местността “Саръ Чаир” в землището на с. Веселина, в близост гр. Разград – гр.
Шумен. При проверката било установено, че в купето на находящия се там
автомобил, управляван от жалбоподателя има тютюн в насипно състояние, сложен в
найлонова чанта. Според обясненията на С. тютюна бил негова собственост. След
претеглянето на откритото количество в сградата на РУП Лозница, било
установено, че теглото му възлиза на 0,990 кг. Тютюнът бил иззет /предаден с
протокол за доброволно предаване от жалоподателя/ и изпратен в Митническа
лаборатория към Митница Русе. На 23.05.2013 г. била изготвена и експертиза на
същия, установяваща, че изпратената за изследване суха растителна маса,
съставена от различни части на тютюневия лист, нарязана с приблизителни размери
до 1,5 мм, по характеристики отговаря на определението по чл. 12 ал.1 т.1 от
ЗАДС – “тютюн за пушене/за лула и цигари/. Въз основа на установените по време
на проверката на 17.12.2012 г. обстоятелства, актосъставителят – св. С. –
инспектор в група “ПКП” при РУП Лозница, още на същата дата съставил АУАН с №
295 за установено нарушение на чл. 123 ал.1 от ЗАДС, в който отбелязал че
жалбоподателя на посочената дата, в местността “Саръ Чаир”, в землището на с.
Веселина, държи в себе си, тютюн в насипно състояние с тегло от 0,990 кг., без
акцизен бандерол. Актът билл предявен и подписан от жалбоподателя, без
отбелязване на възражения. Разписка удостоверяваща връчване на препис от
екзепляр на акта на жалбоподателя, от последния не е подписвана. Въз основа на така установеното, след като
съобразил обстоятелството, че размера на акциза за тютюн в насипно състояние
при количество 0,990 кг. възлиза на 150,48 лв. /съгласно разпоредбата на чл. 38
от ЗАДС/, административнонаказващият орган издал на 28.05.2013 г. и атакуваното
наказателно постановление. Като описание на санкционираното нарушение, в същото
е посочено че жалбоподателят на посочените в АУАН дата и място е държал акцизни стоки по чл. 2
т.2 от ЗАДС – 0,990 кг. тютюн за пушене /за лула и цигари/ без български
акцизен бандерол, какъвто се изисква по закон. Нарушението е квалифицирано,
като такова по чл. 123 ал.1 от ЗАДС и на основание посочения текст от закона,
на С. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв., като е
отбелязано че двойния размер на акциза за стоката възлиза на 300,96 лв. На осн.
чл. 124 ал.1 от ЗАДС е постановено и отнемане на същата в полза на държавата.
Съдът намира за установена горната
фактическа обстановка, въз основа на приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства и събраните в хода
на съдебното производство гласни такива - показанията на актосъставителя С..
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо
право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата
е допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна по различни от изложените в нея съображения :
Като издадено от компетентния за това
орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление
се явява законосъобразно от формална страна. Съдът несподеля
изложените в тази насока аргументи на защитата. Обстоятелството, че на
жалбоподателят е бил предявен съставения срещу него акт за установяване на
административно нарушение се доказва от положения от него подпис в акта. Ако той не се е запознал със съдържанието му,
то това не означава, че контролните органи не са изпълнили задължението си да
му предоставят възможност да направи това. А след като това е така, доколкото
авторството на подписа не се оспорва, то липсва нарушение и на изискванията на
чл. 43 от ЗАНН. Липсата на отбелязани в акта възражения може да има не само
значението, което й придава защитата, а може и принципно следва да бъде
тълкувана, като съгласие с констатациите в акта. Отделен е въпроса, че
жалбоподателят оспорва самото наказатено постановление. Актът е издаден и от
компетентния за това орган по смисъла на чл. 128 ал.3 от ЗАДС.
Що се отнася до това налице ли е
административна нарушение и осъществено ли е то от жалбоподателя, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 123 ал.1 от ЗАДС : «Физическо лице, което държи, предлага, продава,
превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен
.... се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от
1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.». Следователно за
да бъде преценена съставомерността на настоящото нарушение по посочения текст
от закона следва да бъде установено дали държания от жалбоподателя тютюн,
представлява акцизна стока, за която бандеролът е задължителен. Че държаното от жалбоподателя
представлява тютюн за пушене по смисъла на чл. 12 ал.1 т.1 от ЗОДС, който е
тютюнево изделие, се установява от заключението на извършената лабораторна
експертиза. Че съгласно разпоредбата на чл. 2 т.2 от ЗАДС тютюневите изделия
подлежат на облагане с акциз, също е несъмнено. Следователно остава да бъде
изяснен въпросът, задължителен ли е бандерол за немерения в насипно състояние
тютюн за пушене. Съгласно чл. 4 т.7 от ЗАДС “бандерол” е държавна ценна книга,
която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление
акцизни стоки, закупува се от МФ и не може да бъде предмет на последваща
сделка. Бандеролът, съгласно разпоредбата на чл. 36 от Законе следва да се
поставя на потребителската опаковка на тютюневите изделия. Следователно за да
се приеме, съставомерно по посочения текст от закона деяние, следва по несъмнен
и безспорен начин да бъде установено, че тютюневите изделя са държани в
потребителска опаковка, тъй като изискването на наличие на бандерол е относимо
единствено към нея. В противен случай би се стигнало до извод, че всяка стока
акцизна стока, за която бандерол е задължителен, извадена от потребителската си
опаковка представлява предмет на нарушение по чл. 123 ал.1 от ЗАДС. Становище,
което не може да бъде споделено. Законодателната идея е, че бандеролът доказва
плащането на акциза и чрез неговото залепяне от задължените по чл. 36 от ЗАДС
лица, това обстоятелство се удостоверява. Потребителска опаковка без бандерол,
презюмира, че акциз по отношение на стоката не е заплатен и нейното държане ще
представлява нарушение по чл. 123 от ЗАДС.
Съобразно установеното в хода на производството от фактическа страна
обстоятелство, че тютюнът е бил в насипно състояние и съхраняван в плик и
съобразно поддържаното от самия жалбоподател становище, че той го е закупил “на
килограм”, то се налага и извода, че същия не е бил в потребителска опаковка по
смисъла на пар.1 т.8 от ДР на ЗТТИ. Следователно касае се до нарушена
разпоредбата на чл. 99 ал.2 т.3 от ЗАДС, което нарушение е различно от
нарушението на разпоредбата на чл. 99 ал.2 т.2 от ЗАДС, каквото описаното в
наказателното постановление се явява. Субект на нарушението по т. 3
жалобоподателят не е, тъй като за разлика от продажбата на тютюневи изделия в
насипно състаяние, тяхното държане в такова, не представлява административно
нарушение. И доколкото в тежест на административнонаказващият орган бе да
докаже всички съставомерни признаци на санкционираното деяние, един от които е
че открития тютюн е бил в потребителската опаковка без бандерол – нещо, което
не бе доказано в настоящото производство, то и наказателното постановление се
явява незоконосъобразно.
Ето защо, и по изложените съображения атакуваното
НП, следва да бъде отменено изцяло.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 2/28.05.2013 г.
на началника на Митница Русе, с което за нарушение на чл. 123
ал.1 от ЗАДС на осн. чл. 123 ал.1 от ЗАДС на С.Д.С. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лв., като на осн. чл. 124
ал.1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата стоката предмет на административното
нарушение: 0,990 кг. тютюн за пушене/за лула и цигари/.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред РАС в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: