№ 390 06.08.2013
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
дванадесети юли две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА
ДОБРЕВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 447
по описа за 2013 г.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Е.Б.С. против наказателно постановление № 286 от 23.05.2013
г. на
началник сектор “ПП” към ОД на МВР Разград, в частта, в която за
нарушение на чл. 123 ал.1 т.3
б.»а» от ЗДвП, на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му наложени
административни наказания “глоба” в размер на 150 лв. и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от три месеца.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло,
в обжалваната част, като оспорва осъществяването на санкционираното нарушение
по същество.
Административнонаказващия
орган заявява становище за законосъобразност на атакуваното постановление.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.04.2013 г. по път Е - 70, околовръстен път на гр. Разград,
движейки се в посока гр. Русе, жалбоподателят управлявал МПС – товарен
автомобил «Фиат Дукато» с рег. № *****, собственост на Н. С. В близост до
кръстовището за гр. Исперих, поради неспазване на необходимата дистанция,
жалбоподателят се блъснал в движещото се пред него МПС - лек автомобил
«Фолксваген голф» с рег. № *****. В резултат на удара «Фолксваген» - ът се
завъртял и се блъснал в в пътен знак В – 24. Посочените обстоятелства били
установени от пристигналите на мястото на инцидента контролни органи по ЗДвП,
един от които бил и актосъставителят – св. В.. Последният, въз основа на
обясненията на своите колеги от предишната смяна, установил и че непосредствено
след ПТП жалбоподателят бил напуснал местопроизшествието, след като се уверил
че от същото няма пострадали. При пристигането на свидетелят, С. вече се бил
върнал. За произшествието бил съставен и съответния протокол. Като приел, че с
поведението си жалбоподателят е осъществил нарушения на чл. 23 ал.1 от ЗДвП –
поради неспазване на необходимото разстояние на движещото се пред него ППС за
избягване на удара в него и такова на чл. 123 ал.1 т.3 б.»а» от ЗДвП –
поради напускане на мястото на ПТП, В. съставил АУАН с бл. № 526594, който бил
предявен и подписан от С. с отбелязване, че няма възражения. Въз основа на
акта, на 23.05.2013 г., било издадено и атакуваното НП, в което описанието на
осъществените нарушения е идентично с даденото в акта, същите са квалифицирани
по посочените в акта текстове – чл. 23 ал.1 от ЗДвП и чл. 123 ал.1 т.3 б.»а» от ЗДвП, като по отношение на второто
е посочено че се изразява в това че жалбоподателят не е оказал съдействие за
установяване на вредите от ПТП и са санкционирани съответно по чл. 179 ал.2
предл. 2 от ЗДвП с налагане на административно наказание «глоба» в размер на
200 лв. и по чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП, с налагане на административни наказания
«глоба» в размер на 150 лв. и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от
три месеца.
В хода на съдебно производство въз основа
на показанията на допуснатия като свидетел по делото актосъставител, се
установява идентична с описаната в акта
фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна страна,
срещу акт подлежащ на обжалване, жалбата се явява допустима, а разгледана по
същество е основателна, по следните съображения:
Осъщественото от жалбоподателя
нарушение в атакуваната част на наказателното постановление е описано, като
напускане на мястото на ПТП. По този начин нарушението е било описано и в акта,
въз основа на който е издадено постановлението. Адмнистративнонаказващият
орган, давайки правна квалификация на това фактическо поведение на
жалбоподателя е счел, че същото представлява неоказване на дължимото съдействие
за установяване вредите от ПТП, пресъздавайки текста на посочената за виновно
нарушена разпоредба на чл. 123 ал.1 б. “а” от ЗДвП. Описание на осъщественото
нарушение по този начин обаче, е дадено едва в текста на наказателното
постановление. В АУАН е посочено единствено, че водачът е напуснал мястото на
ПТП. Последно посоченото поведение, също би могло да представялва нарушение на
изискванията на ЗДвП, в случаите в които законът изрично повелява на водачите
да останат на мястото на произшествието /чл. 123 ал.1 т.2 б. “б” от ЗДвП/ или
да не го напускат / чл. 123 ал.1 т.3 б. “б” от ЗДвП/. Че в конкретния случая,
при ПТП от което са причинени единствено имуществени вреди, напускането на
местопроизшествието от страна на жалбоподателя, представлява неоказване на
съдействие за установяване на вредите, след което едва за участниците в ПТП
биха се породили задълженията по б.”б” или буква “в” на т.3 на чл. 123 ал.1 от
Закона, жалбоподателят е узнал едва при връчване на атакуваното наказателно
постановление. На пратика, едва с текста на наказателното постановление
санкционираното нарушение е описано с неговите индивидуализиращи белези,
следващи се и от правната норма под която е подведено съставомерното поведение
на жалбоподателя – чл. 123 ал.1 т.3 б.”а”. За последния, конкретното задължение
да остане на местопроизшествието – така, както е описано нарушението в акта
акта, е произтичало от разпоредбата именно на б. “в” на чл. 123 ал.1 от ЗДвП,
която не е посочена за виновно нарушена. По този начин с недостатъчната точна и
ясна фактическа инидвидуализация на осъщественото нарушение в акта за
установяване на административното нарушение и с въвеждане на нови съставомерни
признаци на същото едва в текста на НП се е стигнало до такова ограничаване
правото на защита на жалбоподателя, което е довело и до невъзможността да
разбере какво точно му се вменява в отговорност. Последното е видно и от
изложените в самата жалба аргументи, касаещи съставянето на двустранен
протокол, при която хипотеза не се изисква водачите да не напускат
местопроизшествието.
Ето защо и по изложените по – горе
съображения, съдът счита, че като незаконосъобразно от формална страна, в
атакуваната част наказателното постановление следва да бъде отменено. В
останалата му част, като необжалвано, същото е влязло в сила.
Воден от изложеното
до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 286 от 23.05.2013 г. на
началник сектор “ПП” към ОД на МВР Разград, в частта, в която за
нарушение на чл. 123 ал.1 т.3
б.»а» от ЗДвП, на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Е.Б.С. са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 150 лв. и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от три месеца.
В
останалата му част, като необжалвано постановлението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен
съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: