Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                   389                                              08.08.2013 година                                 град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на дванадесети юли                                                         две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

НАХДело                                         № 458                                              по описа за  2013 г.

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Ж.Ц.В. против наказателно постановление № *******/05.06.2013 г.  на  Директора на Областна дирекция по храните, с което за нарушение на  чл. 39 ал.2 от Закон за ветеринарномедицинската дейност на основание чл. 417а ал.1 от ЗВД му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 150,00 лв.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като издадено при нарушение на  процесуалните правила.  

           Административнонаказващия орган заявява становище за законосъобразност на атакуваното постановление.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

               На 15.05.2013 г. в ОБДХ Р. постъпило писмо от Директора на ОБДХ П., в което се сочи че са установени непристигнали животни на пазар за живи животни ЕТ «У.**– П. Ж.». Писмото било придружено с разпечатки от информационната система на ветеринарномедицински свидетелства № № BG 2013 – ****** и  BG 2013 – ******. Въз основа на съдържанието на ветиринарномедицинските свидетелства, в които не били попълнени данни за придружител на животните, контролните органи по ЗВД, приели, че ветиринарния лекар, който ги е издал е извършил нарушение на изискванията на чл. 39 ал.2 т.13 от ЗВД. За така установеното, актосъставителят – св. Г., в присъствието на свидетеля по акта – Р., съставил АУАН № ***/**.05.2013 г., в който посочил че на 20.04.2013 г. в с. Студенец, жалбоподателят е издал два броя ВМС индивидуализирани с посочените по – горе номера, за 30 броя дребни преживни животни до животновъден обект ЕТ «У.**», гр. А., без нанесени данни за придружител на животните. Актът бил съставен на посочената дата в сградата на Дирекцията и предявен за подпис и подписан от нарушителя без възражения същия ден, след съставянето му. Въз основа на акта на 05.6.2013 г. било издадено и атакуваното НП, в което е дадено описание на нарушението идентично с описанието му в акта, същото е квалифицирано, като такова по чл. 39 ал.2 т.13 от ЗВД и административнонаказателната отговорноста на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. чл. 417а ал.1 от ЗВД с налагане на административно наказание «глоба» в размер на 150,00 лв.

       В хода на съдебно производство въз основа на показанията на допуснатия като свидетел по делото актосъставител, се установява  идентична с описаната в акта фактическа обстановка. Въз основа на посочените свидетелски показания се установява и обстоятелството кога е съставен акта и кога същия е предявен на жалбоподателя.

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

       Като подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване, жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

        Изтъкнатите от жалбоподателя аргументи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление касаят нарушения на реда за съставяне на акта за установяване на нарушението. Обстоятелството, че АУАН въз основа на който е издадено процесното наказателно постановлние, е съставен в отсъствие на жалбоподателя е безспорно установено в производството. Разпоредбата на чл. 40 ал.2 от ЗАНН действително допуска това, но единствено в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставянето. В настоящия случай, не само не се установява нарушителят да е бил канен от контролните органи за осъществяване на посоченото действие, а напротив – установява се, че не е бил поканен за съставянето на акта, макар да е бил известен. Обстоятелството какви и колко разговори са водени между актосъставителят и жалбоподателят по повод установеното нарушение и досежно предстоящото съставяне на АУАН е ирелевантно при преценка нарушени ли са разпоредби на закона, по начин довел до ограничаване правото на защита на последния и представляващ основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. А в настоящият случай, такова нарушение на изискванията на ЗАНН е допуснато. Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение се поставя началото на административнонаказателното призводство/чл. 36 от ЗАНН/. Ето защо и законодателят е поставил   императивното изискване, това действие да бъде осъществявано в присъствието на субекта на административно нарушение. Освен обясненията на същия по повод деянието, които следва да бъдат взети при преценка съставомерността на извършеното, посоченото правило гарантира и възможността на нарушителя да бъде уведомен още в този начален етап на производството, че неговото поведение реализира признаци на административно нарушение и да е в състояние да реализира в пълен обем предоставеното му от закона право на защита. Действително нарушителят може да направи възражения и след като акта му е предявен. Но преценката дали въобще е извършено виновно административно нарушение се дължи от органите установяващи същото преди съставянето на акта и в присъствие на нарушителя. В настоящият случай тя е била направена от контролните органи, които са подписали акта след съставянето му, а жалбоподателят е бил  уведомен за това едва по – късно. При това положение, не може да се приеме че процесното нарушение е установено по изискуемия от закона ред, предполагащ както бе посочено и по – горе, необходимостта да се съобразят и обясненията на лицето срещу което се съставя акта, при преценка основанията за издаване на такъв.

        Ето защо и по изложените по – горе съображения, съдът счита, че като издадено при нарушения на предвидения в закона ред за установяване на административнота нарушение, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло. Основанието за незаконосъобразност на същото изключва и произнасяне по същество на спора досежно обстоятелствата извършено ли е от жалбоподателя санкционираното нарушение и осъществено ли е то от него виновно.

       Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И :

             ОТМЕНЯ наказателно постановление *******/**.06.2013 г.  на  Директора на Областна дирекция по храните, с което за нарушение на  чл. 39 ал.2 от Закон за ветеринарномедицинската дейност на основание чл. 417а ал.1 от ЗВД на Ж.Ц.В. е наложено административно наказание «глоба» в размер на 150,00 лв.

 

           

 

             Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: