Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                    № 380, 07.08.2013г., гр.Разград

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

  РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

  На девети Юли  2013година,

  в публично заседание, в състав:

                                                                     Председател: Николай Борисов

  Секретар: Ж.Р.,

  Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията АНД № 472 по описа за 2013                                               година и за да се произнесе взе предвид следното:

         Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д.С.Д. ЕГН ********** *** против  Наказателно постановление № 3186/31.05.2013г. на Началник  отдел „ Контрол по републиканската пътна мрежа”,  Дирекция „ Анализ на риска и оперативен контрол ” при Агенция „ Пътна инфраструктура” гр. С., с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”  от Закон за пътищата  му е наложено административно наказание “Глоба” в  размер на 2000.00 лева на основание чл.53, ал.1,т.2 от Закон за пътищата.

Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени НП, като неправилно и незаконосъобразно, навежда твърдения за нарушение на процесуалните норми при издаването на НП.

       Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, за него процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

       За въззиваемата страна – Агенция „ Пътна инфраструктура” гр. С., „ Областно пътно управление” – Р., при редовно призоваване не се явява представител.

       Контролираща страна – РРП, уведомени, не изпращат представител.

       Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

       На 13.05.2013г. служители в Дирекция „ АРОК„ на Агенция „ Пътна инфраструктура ” –С., свидетелите М. К. /актосъставител/ и И. А.  около 13,00ч. на път І-2, км. 61 на 300м. след разклона за с. Б. в посока гр. Р. – гр. Р., спрели за пороверка  ППС с четири оси, МПС /с две оси/ „ М. А. ****” с рег. №  * **** ** и полуремарке / с две оси/  с рег. №  * **** **. При проверката, установили, че ППС се управлява от жалбоподателя Д.С.Д.. Било измерено междуосовото разстояние с техн. средство – ролетка № *******, ППС било претеглено от служителите с помощта на eл. везна „ CAРTELS  ORA 10 ” с № 0784, която била за използване при полеви условия е не се влияела от напречни и надлъжни отклонения на пътя. При измерването се констатирало: 1/ при измерено разстояние между осите 2,04м., измерената сума от натоварването на ос на двойната незадвижваща ос на полуремаркето /3та и 4та на ППС/ е 26,320т., при максимално допустимо натоварване на оста 20,000т., съгл. Чл.7,ал.1,т.2,б.”г” от  Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на  извънгабаритни и/или тежки ППС ; 2/ измерената обща маса ППС е 44,220т. при допустима максимална маса на ППС 36.000т., съгласно чл.6,ал.1,т.5,б.”б” от  Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на  извънгабаритни и/или тежки ППС. Водачът Д.С.Д. осъществява движение на тежко ППС без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя /АПИ /. За констатираното нарушение св. М. К. съставил процесния АУАН № *******, към който била приложена като доказателство и Кантарна бележка № 687, издадена на 13.05.2013г. в 13ч.00м. и 18с., копие на с-во за регистрация на ППС, Копие на Трудов договор № 8/13.12.2011г. на водача. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.26, ал.2, т.1, б.”а”  от Закон за пътищата.  Съставеният АУАН бил подписан от жалбоподателя, като в съответното поле не отбелязал, че има възражения.

На база съставеният АУАН на 31.05.2013г. било издадено и обжалваното Наказателно постановление. В което нарушението било описано по идентичен с АУАН начин, също квалифицирано от адм. наказващия орган като такова по чл.26, ал.2, т.1, б.”а”  от Закон за пътищата, а на основание чл.53, ал.1,т.2 от Закон за пътищата, на жалбоподателя било наложено адм. наказание „глоба „ в размер на 2000,00лв. НП било редовно връчено на жалбоподателя по пощата на 04.06.2013г. Процесната жалба постъпила при адм. наказващия орган на 11.06.2013г.

       Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

       Разгледана по същество същата е частично основателна.

       Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано,  като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на водача. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират  административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства /Кантарна бележка № 687, издадена на 13.05.2013г., Копие на Товарителница № ******/**.**.****г., копие на с-во за регистрация на ППС, Копие на Трудов договор № */**.**.****г. на водача, Копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № ****/**.**.****г., Протокол от заседание на управителния съвет на Агенция” Пътна инфраструктура”  ****/**;  и Заповед № РД – **-***/**.**.****г./ и  гласни доказателства,  не налагат извод за фактическа обстановка, различна от възприетата такава от наказващия орган.

Относно възраженията на жалбоподателя, съдът счита, че същите са неоснователни. От събраните доказателства безспорно е установено че е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”  от Закон за пътищата, съгласно Чл.7,ал.1,т.2,б.”г”  и  чл.6,ал.1,т.5,б.”б” от Наредба № 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС. Анализът на събраните доказателства дава основание да бъде направен обоснован и категоричен извод, че нарушението е извършено от Д.С.Д., че констатирането на нарушението е извършено с годно техническо средство. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.

Приложената по делото Товарителница, по никъкав начин не оправдава поведението на жалбоподателя, защото в нея не са вписани стойностите на товара, а само вида. Като е поел изпълнението на превоза, за водача Д.С.Д., не било неизвестно, че ППС е претоварено / тежко по смисъла на ЗАвП/ и въпреки липсата на разрешение за специално използване на пътя е осъществил превоза.

В наказателното постановление, обаче, липсват каквито и да било доводи от страна на наказващият орган въз основа на какви обстоятелства определя наказание над минималния размер, предвиден в закона, след като е безспорно, че това е първо такова нарушение на жалбоподателя, липсват отегчаващи вината обстоятелства, които да налагат определяне на наказание в такъв размер. Нещо повече видно от удостоверението за раждане и приложеното копие на Трудов договор, определеното по размер наказание се явява прекомерно, с оглед семейното положение на нарушителя и получаваните от него трудови доходи. В крайна сметка целта на наказанието е да бъде превъзпитан нарушителя и да бъде мотивиран да спазва установения правен ред и за в бъдеще да се въздържа от извършване на такива нарушения, а не да бъде наложено наказание в определен размер. Наказанието трябва да е справедливо - да съответства на тежестта на извършеното нарушение, но и да е съобразено с личността на дееца. Съдът намира за необходимо да акцентира и върху обстоятелството, че наказващият орган следва да излага доводи в наказателното постановление защо в конкретния случай определя конкретното по размер наказание. Липсата на мотиви в тази насока прави издаденото наказателно постановление незаконосъобразно, доколкото прави невъзможно извършване на проверка за законосъобразност на така издадения административен акт. В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде изменено в частта относно наложеното административно наказание, като от 2000,00лв., бъде намалено на минималния предвиден в Закона размер – 1000,00лв.

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

       ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № ****/**.**.****г. на Началник  отдел „ Контрол по републиканската пътна мрежа”,  Дирекция „ Анализ на риска и оперативен контрол ” при Агенция „ Пътна инфраструктура” гр. С., в частта относно размера на наложеното административно наказание „ глоба „, като го намалява от 2000,00/две хиляди/ лева на 1000,00/ хиляда/лева.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3186/31.05.2013г. на Началник  отдел „ Контрол по републиканската пътна мрежа”,  Дирекция „ Анализ на риска и оперативен контрол ” при Агенция „ Пътна инфраструктура” гр. С., в останалата му част, като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: