Мотиви към Решение №415/06.08.2013г., постановено по НАХД №521/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия Ш.Ш.Х. *** за това, че на 14.06.2013г. по път IV-49014/гр.Разград – с. Дянково в местността “Дянковски лозя”/, е упражнявал професията “Водач на лек таксиметров автомобил”, притежаваща код 8323 според Националния класификатор на професиите, с МПС – лек автомобил “Форд Екскорт” с регистрационен №*****, без да има съответна правоспособност – без да притежава изискуемите съгласно чл.31, ал.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници – “Разрешение за извършване на таксиметров превоз” и удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил” – престъпление по чл.324, ал.1 от НК. С постановлението се предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемия.

Обвинаемият Ш.Х. дава обяснения в които отрича вината си. Сочи, че пътувал със съпругата си и случайно взел свои познати в автомобила си и не бил искал от същите пари за превоза. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият Ш.Х. е роден на ***г. в гр. Разград. Същият е женен, неосъждан.

Обвиняемият Ш.Х.,***, извършвал услуги на свои съселяни, като ги превозвал до други населени места срещу заплащане на суми равни на цената на автобусния билет. На 14.06.2013г. обвиняемият следвало да пътува със съпругата си до гр. Разград за да посетят билнично заведение. Сутринта на същия ден, преди да тръгне със съпругата си, той отишъл до центъра на селото, където спрял пред питейно заведение. Там разговарял със свидетелите Р.С. и С.М., които също следвало да пътуват до гр. Разград и обвиняемият се уговорил с тях да ги закара с автомобила си, като двамата свидетели следвало да му заплатят сумата от по 2 лв всеки. Тези двама свидетели знаели, че обвиняемият извършва такива превози срещу заплащане и знаели цената, която следвало да му заплатят. Около 09,30 ч. обвиняемият заедно със съпругата си и свидетелите Р. С. и С. М. потеглили с лекия автомобил на обвиняемия, управляван от последния, от Дянково за гр. Разград. По същото време служители на ОД на МВР – Разград и служители на “КД –ДАИ” – гр. Разград извършвали съвместна проверка по сигнали за извършвани таксиметрови превози от водачи, които нямали такава правоспособност. Сред автомобилите за които проверяващите имали информация, като извършващи такива превози, бил и автомобилът на обвиняемия. Служителите на “КД –ДАИ” – гр. Разград – свидетелите М. и И. били разположени до автобусна спирка до лозята по пътя гр.Разград - с. Дянково. Те забелязали автомобила на обвиняемия, когато минал край тях и сигнализирали чрез телефонно обаждане свидетелите А. и К. – полицейски служители, които били разположени на входа на гр. Разград. Влизайки в гр.Разград в района на “Дома за стари хора” автомобилът на обвиняемия бил спрян за проверка от полицейските служители. Повикани били и свидетелите М. и И.. При проверката било установено, че автомобилът се управлява от обвиняемия Х., а свидетелите Р. С. и С. М. обяснили на проверяващите, че щели да заплатят на обвиняемия сумата от по 2 лв всеки от тях, според уговорката им. Проверяващите установили, че обвиняемият извършва превоза на пътници без да има правоспособност за това – нямал изискуемото “Разрешение за извършване на таксиметров превоз” и Удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”. Последните обстоятелства не са спорни по делото.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства. Съдът се основава на първо място на свиделските показания, като относно показанията на свидетелите Р. С. и С. М., съдът кредитира казаното от тези свидетели при първоначалния им разпит на досъдебното производство, а не и последващите им показания /тези пред съдия на досъдебното производство и тези в съдебната фаза/, които са явно недостоверни. В първоначалния си разпит свидетелите Р. С. и С. М. са посочили, че обвниняемият редовно извършва такива превози срещу заплащане, като и в разглеждания случай те щели да му платят съответната сума за превоза. Свидетелят С. М. дори го е нарекъл колега, защото сам се занимавал с такава дейност. Разпитани впоследствие пред съдия и в съдебната фаза тези свидетели променят показанията си и сочат, че всъщност случайно били взети от обвиняемия за да пътуват заедно до гр.Разград и никакви уговорки за заплащане на превоза не е имало между тях. Съдът обаче намира, че следва да се кредитират обясненията дадени от тези двама свидетели на досъдебното производство, при първоначалния им разпит. Очевидно тогава тези свидетели са дали добросъвестни показания. Впоследствие, явно водени от мотива да помогнат на обвиняемия, тези свидетели променят показанията си. Без съмнение обаче достоверни са показанията, дадени от тези свидетели при първоначалните им разпити. За този извод съдът се опира на показанията на служителите извършили проверката – свидетелите М. и И., които присъствали при снемането на обяснения от св. Р. С. и тогава последният е обяснил, че обвиняемият извършва такива превози срещу заплащане и Р. С. щял да му заплати сумата от 2 лв за превоза. При проверката свидетелите още не били платили на обвиняемия само защото автомобилът му бил спрян от проверяващите преди това. Особеното в случая е, че е пътувала и съпругата на обвиняемия – Е. Х., която естествено не е била пътник, ползващ таксиметрови услуги. Обвиняемият явно системно извършва дейност по превоз на пътници срещу заплащане, което е вършил и в конкретния случай на проверката. За този извод съдът се опира и на показанията на св. М. Ф., който сочи, че многократно виждал обвиняемият да взема пътниците от спирките. С оглед изложеното не могат да се кредитират обясненията на обвиняемия, че не извършва такива превози, а просто случайно взел тези свои познати за да ги закара до гр.Разград за което те нямало да му плащат. По същите причини не се кредитират и твърденията пред съда на тримата пътници в автомобила му /включително и съпругата на обвиняемия/, които в показанията си на съдебната фаза прикриват обвиняемия, въпреки, че преди това двама от тях вече са го уличили с първоначалните си показания в досъдебната фаза. Именно показанията на въпросните двама свидетели от досъдебното производство /дадени при първите им разпити пред разследващия орган/ са правдиви и съдът се опира на тях при изграждане на изводите си, тъй като тези показания се покриват и с показанията на проверяващите. При това несериозно е да се твърди, че на досъдебното производство Р. С. и С. М. първоначално били подписали някакви показания без да знаят какво подписват. Всъщност в разпита им проведен първоначално от разследващия орган тези свидетели са изнесли действителните обстоятелства по случая, което обосновава крайния извод, че обвиняемият е извършвал тези превози именно срещу заплащане и така е било и в процесния случай.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемият Ш.Ш.Х. *** е осъществил състава на престъплението по чл. чл.324, ал.1 от НК, тъй като на на 14.06.2013г. по път IV-49014/гр.Разград – с. Дянково в местността “Дянковски лозя”/, е упражнявал професията “Водач на лек таксиметров автомобил”, притежаваща код 8322 според Националната класификация на професиите и длъжностите, с МПС – лек автомобил “Форд Екскорт” с регистрационен №*****, без да има съответна правоспособност – без да притежава изискуемите съгласно чл.31, ал.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници – “Разрешение за извършване на таксиметров превоз” и удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”. Обвиняемият е извършвал дейност която по своя характер се определя като таксиметров превоз на пътници. Извършвал е превози на лица срещу заплащане и то очевидно системно, както се установява от данните по делото, макар и последното да не е съставомерен признак. И на процесната дата обвиняемият е извършвал именно превоз на пътници срещу заплащане. Тази дейност обаче, която обвиняемият е извършвал е функция на съответна професия, а именно професията “Водач на лек таксиметров автомобил”, притежаваща код 8322 според Националната класификация на професиите и длъжностите. Таксиметровата дейност е професия, за която се изисква специална правоспособност, а тази правоспособност се обуславя от наличието на съответна регистрация по смисъла на чл.4 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТС, която пък е възможна при наличието на съответна професионална компетентност – чл. 4, т.2 от Наредбата. Израз на тази правоспособност е получаването на необходимото “Разрешение за извършване на таксиметров превоз” и удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”, които водачът следва да носи при извършването на превозите, съобразно изискванията на чл.31, ал.1 от същата наредба. Тази наредба изисква провеждане на изпити за професионална компетентност, при успешното издържаване на които само могат да бъдат издадени изискуемите разрешение и съответно удостоверение – чл.6, ал.3. Обвиняемият не е полагал такива изпити и няма нужната правоспособност за осъществяване на посочената професия, няма професионална компетентност. Той обаче е извършвал дейността, изразяваща същността на тази професия и в този смисъл е осъществявал тази професия без да има правоспособност. От субективна страна е действал с пряк умисъл, напълно съзнавайки какво върши и липсата на правоспособност за това.

При определяне на наказанието на обвинаемия Ш.Ш.Х. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от сто до триста лева, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а, ал.1 от НК в настоящата му редакция предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Наказанието на обвиняемия следва да се определи именно в тези рамки, тъй като чл.78а, ал.5 от НК в случая не може да се приложи, понеже в специалната част на НК за престъплението се предвижда не само глоба, а и по-тежко наказание, каквото е лишаването от свобода. Съдът като отчита, че обвиняемият не е лице с висока обществена опасност, намира, че размерът на глобата в случая следва да е равен на минималния по чл.78, ал.1 от НК, а именно 1000 лв, като този размер на санкцията в случая е достатъчен за поправянето му.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: