МОТИВИ към решение № 237 постановено по АНД № 557/ 2013г. по описа на РС- Разград

Постъпило е Постановление от РП Разград, в което се сочи че производството е водено по чл.324,ал.1 от НК срещу Ю.Р.А. ЕГН **********, за това, че на 10.07.2013 г. по път ІV-49014 гр. Разград – с. Дянково, в участъка гр. Разград – ж.п. прелез с. Дянково, е упражнявал професията “шофьор такси” с код “83222005” според Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г. с МПС – л.а. “Пежо 106” с рег. № *****, без да има съответната правоспособност (удостоверение) - /чл. 18, т. 5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници “Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: ... точка 5 – да притежава удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил, издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община”/ и без да притежава съответното разрешение за извършване на таксиметров превоз /чл. 24, ал. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници “Разрешението за извършване на таксиметров превоз и холограмата се издават от кмета на общината или упълномощено от него лице за всеки отделен автомобил”/, които документи е бил длъжен да носи /чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници/.

Депозирано е предложение уличеното лице да бъде освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

В с.з.нарушителят А. не се признава за виновен. Алтернативно моли за минимално наказание.

Защитника на обвиняемия, намира, че не е налице умишлено извършено престъпление и моли за оправдателна присъда.

За РП Разград в с.з. учавства представител – Прокурор Монева, който поддържа предложението, като моли съда да определи минимален размер на наказанието.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Ю.Р.А. ***. Същият притежавал лек автомобил „Пежо 106" с рег.№ *****. Обвиняемият А. бил познат на съселяните си и с прякора „***".

На 10.07,2013г, свид.О. Б. О. бил на стаж в гр.Разград. Около 17,00ч. тръгнал да се прибира за с.Дянково. Минал покрай магазин „Дружба", защото знаел, че там спират такситата за неговото село. Видял обв. Ю.Р.А. /по прякор „***" и приятел на баща му/, за когото знаел, че вози пътници от с. Дянково до гр. Разград и обратно на цената на автобусния билет в размер на 2,00 лева. Освен това свид.О. и преди бил пътувал с обв.А., за което също му заплащал цената на автобусния билет за извършения превоз. Попитал обв. А. *** и той се съгласил. Отново се уговорили свид. Осман да му плати за превоза цената на автобусния билет в размер на 2,00 лева. В лекия автомобил на обв.А. се качили и свидетелите Т. Б. Ф. и Е. М. А.. Свид.Ф. също знаел, че обв.А. вози пътници на цената на автобусния билет от с.Дянково до гр.Разград и обратно и също бил ползвал услугите му и преди. На 10.07.2013г. свид.Ф. отново попитал обв.А. *** и той отново се съгласил. Уговорили се свидетеля да му заплати цената на автобусния билет за превоза. Свид.А. също няколкократно ползвал превоза на обв.А., но тъй като били близки приятели никога не му бил давал пари, а му правел услуги, като заварявал нещо, когато последният имал нужда.

След това тримата свидетели и обвиняемия потеглили с лекия автомобил, посочен по-горе, като същият се управлявал от обвиняемия А.. Стигайки на изхода на гр.Разград, по пътя за с.Дянково, в близост до „стария винпром", обвиняемият бил спрян за проверка от служители на сектор „ПИП" при ОДМВР-Разград, сектор „КАТ" при ОДМВР-Разград и служители на ОО „КД-ДАИ" -гр.Разград, между които и свидетелите Г. М., М. К. и Х. Х.. При извършената проверка било установено, че обвиняемият е упражнявал професията „шофьор, такси", притежаваща код 83222005 според Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011г., без да има съответната правоспособност /удостоверение/, съгласно чл.18, т.5 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници и без да притежава съответното разрешение за извършване на таксиметров превоз, съгласно чл.24, ал.1 от същата наредба, които е бил длъжен да притежава и носи на основание чл.31, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници.

След това свид.Г.М. от ОО „КД-ДАИ"-гр.Разград съставил АУАН с бл. № 166680/10.07.2013г. , на обвиняемия за нарушение на чл.б, ал.1 от Закона за автомобилните превози.

От приложената по БП справка от началника на ОО „КД-ДАИ"-гр. Разград е видно, че обв. Ю.Р.А. не притежава лиценз за обществен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз. Съгласно същата справка е видно, че обв. А. не притежава „удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил", а лек автомобил „Пежо 106" с рег.№ ***** не е вписан в списък към Удостоверение /лиценз/ за регистрация за извършване на таксиметров превоз.

Видно от направена справка в Община Разград лицето Ю.Р.А. *** не притежава валидно разрешение за таксиметров превоз и няма намерена информация да му е издавано такова.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Деянието на нарушителя е съставомерно по чл.324, ал.1 от НК. На инкриминираната дата нарушителят умишлено е упражнявал професията “шофьор такси” с код “83222005” според Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г. с МПС – л.а. “Пежо 106” с рег. № *****, без да има съответната правоспособност (удостоверение) - /чл. 18, т. 5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници “Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: ... точка 5 – да притежава удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил, издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община”/ и без да притежава съответното разрешение за извършване на таксиметров превоз /чл. 24, ал. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници “Разрешението за извършване на таксиметров превоз и холограмата се издават от кмета на общината или упълномощено от него лице за всеки отделен автомобил”/, които документи е бил длъжен да носи /чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници/.

По този начин същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на цитираното по-горе престъпление. В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото – показанията на св. О. О. / депозирани и пред съдия/, св. Т. Ф., св. Е. А., косвено на св. М. К., св. Г. М., св. Х. Х. и св. М. Ф., както и писмените доказателства по ДП № 178/2013г. по описа на ОДМВР – Разград : Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация, Справка от ОО „ КД – ДАИ „ – Разград, АУАН с бл. № 166680/10.07.2013г., Справка от Община – Разград. От анализа на посочените доказателства поотделно и в съвкупност по категоричен и безспорен начин се установява, извършеното от обв. А. деяние.

В този смисъл съдът намира възраженията на защитника за липса на осъществен престъпен състав от страна на обвиняемия, поради отсъствие на част от обективната страна на деянието – заплащане на транспортна услига за неоснователни предвид показаниета на св. О. О. и св. Т. Ф..

С оглед предвиденото в този текст наказание и необремененото съдебно минало на нарушителя и възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и Ю.Р.А., следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде реализирана административно-наказателната му такава, а именно- глоба . Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, но и бекритичното отношение на обвиняемия към извършеното деяние, съдът определи глобата към минималния й размер - 1500лв.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: