МОТИВИ към решение № 414/ 02.08.2013 г. постановено по АНД № 582/2013 г. по описа на РРС.

Постъпил е акт за констатиране на дребно хулиганство, в който се сочи, че на 04.02.2013 г., в гр. Исперих, в стаята на директора на ОУ “Хр. Ботев”, И.Ж.К. е извършил проява на дребно хулиганство изразяваща се в употреба на обидни думи към З. З. Р., ЕГН ********** – “копеле” и отправяне на заплаха за саморазправа към последния.

Нарушителят дава обяснения за случилото се.

Съдът след преценка на събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.02.2013 г. в стаята на Директора на ОУ “Хр. Ботев” гр. Исперих, била проведена среща между св. С. /директор на училището/, ученици от VІІ а клас и техния класен ръководител - св. П. Повод за срещата бил побой в час по биология, който бил ненесен от непълнолетните Б. К. и З. Р. над техния съученик – В. В., който бил заснет от Ж. К./дъщеря на нарушителя/ и записът на който, бил качен в интернет. Преди срещата, дъщерята на К. му се обадила и той също се явил в стаята на директора. Тъй като на последния било известно съдържанието на видеоклипа и бил уведомен от дъщеря си, за това че ще бъде наказана, той още с влизането си в директорския кабинет, изразил възмущението си от дисциплината в училищото. Заявил, че изпраща дъщеря си на училища, за да придобива знания и че такова поведение /идентично със заснетото/ е недопустимо и обръщайки се към Р. с думата “копеленце”, заявил, че ако непълнолетния посегне на неговата дъщеря ще го набие.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на производството по установяване на административното производство гласни доказателствени средства – показанията на св. С., П., К., Р., В., прочетени и приобщени към доказателствата по делото. Същите са взаимно непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги приема за истинни като пресъздаващи действителната фактическа обстановка и ги кредитира изцяло, като такива. Обясненията на нарушителите подкрепят и допълват изложеното в свидетелските показания.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че с действията си К. не е извършил от субективна страна състава на административно нарушение по смисъла на чл.2 от УБДХ.

Безспорно употребата на обидната дума “копеленце”, на публично място, в кабинета на Директора на Оу “Хр. Ботев”, пред присъстващите там учители и ученици се явява поведение противоречащо с добрите норми на поведение. Реална закана за саморазправа към непълнолетния от нарушителя не е имало, като репликити че последния ще бъде набит, са били хипотетични при условия, че последния нарани дъщерята на К.. Макар и противоправна, твърдяната евентуална бъдеща саморазправа не е била в състояние да възбуди основателен страх от осъществяването й, поради което в тази част изявлението не представлява административно нарушение от обективна страна. Всъщност и обидната дума и изявлението, че ще набие З., са били мотивирани именно от недопустимото поведение на самите непълнолетни. При възприетите от нарушителя обективно осъществили се действия по нанасяне на побой на друго дете, от съученици на дъщеря му, поведението и изявленията му е обяснимо да са били емоционално повлияни. Опасността от безпричинна агресия спрямо собственото му дете и липсата на адекватен контрол над дисциплината в училище, позволила и осъществяването на конкретната проява, са предизвикали у К. такова емоционално състояние, което е провокирало и описаните в акта негови думи. С това поведение обаче, именно поради личния мотив на нарушителя, не може да се приеме че се осъществяват признаците на административно нарушение /по отношение на думата “копеленце”/ по смисъла на УБДХ, поради несъставомерността му от субективна страна. К. нито е целял да демонстрира пренебрежителното си отношение към установените порядки на държане в обществото и в учебното заведение, нито е целял да демонстрира незачитането на човешката личност и достойнство. Деянието не е осъществено и при евентуален умисъл, доколкото не е съпроводено с глрубо нарушение на обществения ред, нито изразява явно неуважение към обществото, поради обстоятелството че съставомерното поведине на нарушителя се изразява единствено в посочените по – горе думи.

Като съобрази изложеното, съдът намира, че описаното по – горе деяние не осъществява от обективна / по отношение на репликите, че З. ще бъде набит/ и субективна /по отношение на думата “копеленце”/ страна състава на нарушението дребно хулиганство по смисъла на по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ.

Ето защо и по изложените по – горе съображения счита че К. следва да бъде оправдан в това да е осъществил проява на дребно хулиганство.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: