Р Е Ш Е Н И Е

Номер 265 12.09.2013 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На трети септември две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар В.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№325 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД срещу В.Н.Н., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 705,06 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 01.12.2009 г. – 11.09.2012 г. в имот, находящ се в гр.Р.******* ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 153,94 лв., обезщетение за забава за периода 01.02.2010 г. до датата на подаване на заявлението. Претендира и за заплащане на направените в това производство разноски. Към исковата молба са приложени извлечение от сметки, ,молба, акт за разпространение на нето кубатура, общи условия, лицензии за производство на електрическа и топлинна енергия.

Ответникът не отговаря в законния срок. В с.з. сочи, че от 2007г. никой не живее в жилището, подал е молба, че не иска парно, апартаментът вече е продаден.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Между страните няма спор, че ответникът е бил собственик на недвижим имот – апартамент в гр.Р.**** през процесния период, че същият се намира в топлофицирана етажна собственост, както и че ответникът през процесния период не е ползвал отопление чрез радиатори.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №23/2013 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 705,06 лв. за ползвана топлинна енергия за времето 01.12.2009 г. – 11.09.2012 г. и за сумата 153,94 лв. обезщетение за забава за периода 01.02.2010 г. – 29.11.201 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.01.2013 г. – датата на депозиране на заявлението.

В общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части.

Според представеното по делото заключение на вещото лице изготвило съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е доставял топлинна енергия от топлопреносното дружество чрез абонатна станция №*** за времето през процесния период, като са посочени началото и края на всеки отоплителен сезон. Ищецът е извършвал измерване, дялово разпределение и начисление на доставяната топлинна енергия за същия период на тази абонатна станция и е извършвано начисление съобразно Методиката, определена в Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В апартамента на ответника не са налице отоплителни тела, единствено като отоплително тяло са две щранг лири, които минават през банята и тоалетната, едната с мощност 335 вата, а другата с 182 вата. Цената за времето на процесните отоплителни сезони е начислена на база 176 куб.м. кубатура за жилището на ответника, което е 2,86% от общата кубатура на сградата и възлиза съответно на 288,19лв топлинна енергия разпределена за отопление, а тази за загуба сградна инсталация е в размер на 416,87лв или общо 705,06лв., като при изчисляването им е спазена съответната формула, при която величините са правилно избрани и нанесени. Размера на законната лихва върху тези суми от датата на падежа на всяко от задълженията до 11.09.2012 г. е 154,75 лв. При изготвяне на заключението вещото лице е проверило отчетните карти на абонатната станция, формулярите за отчет и е проверил правилността на изчисленията, вкл. и на съответствието между начислената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и нето кубатурата на жилището на ответника както и издадените двадесет и един броя фактури в счетоводството на ищеца. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост присъединени към абонатна станция са потребители на топлинна енергия. Т.е. ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния период, когато е бил собственик на апартамента. Между страните са налице облигационни отношения във връзка с продажба на топлинна енергия, поради което ответникът е длъжен да заплаща същата, при условията и по реда на съответната наредба. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия.

За процесния период е извършвано топлоподаване към абонатната станция. Разпоредбата на чл.11 ал.5 от Общите условия предвижда, че купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни радиаторни вентили, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Дори и прекратили топлоподаването към отоплителни тела в имота си остават потребители на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части в сградата гласи и разпоредбата на чл.153 ал.6 от ЗЕ. Ето защо за ответника остава задължението да заплаща отопление сградна инсталация след като е спрял топлоподаването в неговия апартамент. Според разпоредбата на чл.143 ал.1 от Закона за енергетиката топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация се определя от топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период. Сградната инсталация в етажната собственост е обща собственост по предназначение – да отоплява вътрешната част на сградата и в тази сграда отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са отношения между отделните потребители. В този смисъл като обща част сградната инсталация не може да се дели и всеки собственик участва в ползите и в тежестите на същата съразмерно на частта си. След като етажната собственост е взела решение за присъединяване към топлопреносната мрежа всеки собственик придобива правото да ползва постъпващата в сградата топлинна енергия, респ. да участва в тежестите, свързани със сградата инсталация. Всички собственици на имоти в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградата инсталация топлинна енергия. Размерът на цената на отоплението от двете лири, както и на цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е установен от вещото лице и със сила на присъдено нещо следва да бъде признат от съда.

Основателно е и искането на ищеца за заплащане на направените от него разноски в производството, а именно 75 лв. заплатена държавна такса, 100лв. адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в размер на 190лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Н.Н., ЕГН********** *** , че същият дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК **** сумата 705,06 лв. /седемстотин и пет лева и шест стотинки/ за ползвана топлинна енергия за периода 01.12.2009 г. – 11.09.2012г., ведно със законната лихва от 02.01.2013г. до окончателното и изплащане, сумата 153,94 лв. /сто петдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.02.2010г до 29.11.2012 г. и 25 лв./двадесети пет лева/ разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение №57/04.01.2013 г. по ч.гр.д.№23/2013 г. на РРС.

ОСЪЖДА В.Н.Н., ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК *** сумата 365 лв. /триста шестдесет и пет лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №23/2013 г. за издаване на изпълнителен лист в хипотезата на чл.416 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: