В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№539 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.228, чл.232 ал.2 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Р.М.А., с която са предявени обективно съединени искове срещу П.С.Г. за заплащане на сумите 500 лв., представляващи наемна цена за м.декември 2012 г. и януари 2013 г., 620,36 лв. неизплатени консумативни разноски за топлинна енрегия за периода ноември 2012 г. януари 2013 г., 112,93 лв. за вода за периода април 2012 г. – декември 2012 г. и сумата 307,19 лв. за ел. енегрия за периода м.октомври 2012 г. – 15.02.2013 г. за наетия имот ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба и направените по делото разноски. Сочи, че между страните е бил сключен договор за наем и че ответникът е ползвал имота до края на м.февруари 2013 г., че не е заплатила консумативните разноски и ищцата като титуляр на партидата е издължила съответните суми.

Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му особен представител – адв.В. *** заявява, че исковите претенции са неоснователни.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Между страните по делото е сключен договор от 01.04.2012 г., с който ищцата като наемодател е предоставила на ответника като наемател за временно ползване апартамент с адрес гр.Р.**********ответникът – наемател се е задължил да ползва имота за жилище, да го поддържа и при прекратяване на договора да го предаде на наемодателя във вид и състояние, в което го е приел. Уговорена е месечна наемна цена от 250,00 лв., като заплащането на същата е посочено, че следва да става до 5-то число на съответния месец. В чл.5/2 е уговорено, че всички разходи, свързани с ползването на имота са за сметка на наемателя. Срокът на договора е една година, считано от 01.04.2012 г.

По делото са представени касов бон за платени 620,36 лв. заедно с фактури за сумите 238,31 лв. дължими на “Топлофикация Разград” за отоплението на процесния апартамент за периода 01.01.2013 г. – 31.01.2013 г., за сумата 290,36 лв. за периода 01.12.2012 г. – 31.12.2012 г., за сумата 86,95 лв. за периода 08.11.2012 г. – 30.11.2012 г. Представени са касови бонове за платени на “Водоснабдяване Дунав” суми 9,88 лв. за периода 17.04.2012 г. – 15.05.2012 г. , 9,30 лв. за периода 15.05.2012 г. – 15.06.2012 г., сумата 9,29 лв. за периода 15.06.2012 г. – 15.07.2012 г., сумата 25,10 лв. за периода 15.07.2012 г. – 15.08.2012 г. , сумата 14,20 лв. за периода 15.08.2012 г. – 16.09.2012 г. , сумата 15,27 лв. за периода 16.09.2012 г. – 15.10.2012 г., сумата 14,88 лв. за периода 15.10.2012 г. – 15.11.2012 г., сумата 15,01 лв. за периода 15.11.2012 г. – 15.12.2012 г.

Представени са и касови бонове за платени на “ЕнергоПро” суми както следва:19,00 лв. по фактура от 14.01.2013 г. за възстановяване на захранване, 19,00 лв. по фактура от 10.12.2012 г. за възстановяване на захранване , 0,37 лв. по фактура от 14.01.2013 г. за неустойка за просрочие, 120,58 лв. по фактура от 23.11.2012 г. за ел. енергия за периода 10.10.2012 г. – 09.11.2012 г., 128,22 лв. по фактура за периода 10.11.2012 г. – 07.12.2012 г., 20.01. лв. за периода 08.12.2012 г. – 10.01.2013 г.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за заплащане на наем в размер на 500 лв. за м. декември и януари 2013 е основателен и доказан. Между страните е имало сключен договор и двете страни дължат изпълнение по него. Тъй като се касае за установени с писмен акт парични задължения, то тяхното плащане може да бъде доказано единствено и само с писмени документи, освен в изрично посочените случаи. Такива писмени доказателства не са представени, поради което съдът приема, че задължението не е било изпълнено от ответницата.

Искът за заплащане на разходите, свързани с обикновеното ползване на имота е основателен и доказан. В договора страните са преповторили законовата разпоредба на чл.чл.232 ал. 2 предл. второ от ЗЗД, кояо предвижда тези разходи да са за сметка на наемателя. Размера на тези задължения и периода, за който се отнасят е установен с представените по делото платежни документи. Факта, че същите са у ищцата доказва, че тя е извършила плащане на тези суми към доставчиците на енергия и вода. Предвид липсата на доказателства за възстановяване на тези суми от страна на ответницата, искът за заплащане на сумите 620,36 лв. за топлинна енергия, 112,93 лв. за вода и 307,19 лв. за ел. енергия следва да бъдат уважени.

Основателна е претенцията на ищеца за заплащане на направените по делото разноски в размер на 331,62 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА П.С.Г., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.В. Т., ул.”С”, №*, вх.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на Р. М.А., ЕГН ********** *** сумата 500 лв. /петстотин лева / дължима наемна цена за периода декември 2012 г. – януари 2013 г. за наем на апартамент в гр.Р.******, сумата 620,36 лв. /шестотин и двадесет лева и тридесет и шест стотинки/ за консумирана топлинна енергия, сумата 112,93 лв. /сто и дванадесет лева и деветдесет и три стотинки/ за ползвана вода и сумата 307,19 лв. /триста и седем лева и деветнадесет стотинки/ за ползвана ел. енергия в наетия обект ведно със законната лихва от 03.04.2013 г. до окончателното изплащане на четирите суми, както и сумата 331,62 лв. / триста тридесет и един лева и шестдесет и две стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: