Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 272

 

гр. Разград, 19.09.2013 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на 05.09.2013г. в състав:

 

                                        Председател:  Атанас Х.

 

при секретаря Г.М. като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 729 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове на увредения срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие, с правна квалификация чл. 208, ал. 1 от КЗ.

Депозирана е искова молба от М.А.Х., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. Е.С. ***, против „В.” ЗАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. С., ****, район О., ул. И., № **-**, представлявано от Д. Х. Д. и Ж. М. Д..

Ищецът сочи, е собственик на недвижим имот, находящ се в с. П., ул. Х. Б. № **, ведно с построените в него сгради – жилищна сграда, гараж, и стопанска сграда, въз основа на Нотариален акт  № ***/**.**.****г. на нотариус Р. И., с рег. № *** на НК, с район на действие – РРС. На 11.10.2012г. с ответника сключил Застрахователна полица „Пожар и природни бедствия” и „Кражба, грабеж и вандализъм” № **** *** ** **** и заплатил първата вноска. На 27.12.2012г. подал уведомление до дружеството за настъпило застрахователно събитие – срутена част от каменна ограда.  По случая ответника образувал преписка № *****************.  На 01.02.2013г. ищецът подал второ уведомление за настъпило друго застрахователно събитие – съборен покрив на част от стопанската постройка. Тази претенция била образувано под № *****************. Ответникът  изплатил  по първата щета  обезщетение в размер на 101.95 лв., а по втората  -  82.43лв.

Ищецът намира, че тези суми са занижени, поради което с настоящата искова молба претендира ответника да му заплати допълнително следните суми, след изменение по чл. 214, ал.1 ГПК :

-                 За  сумата от 922.42 лв обезщетение за причинените му имуществени вреди за  „срутена част от ограда”.

-                  За сумата  от 49.98 лв. – мораторна лихва върху горната главница за периода от 27.12.2012г. – до 13.05.2013г.

-                 За сумата от  1128,02 лв. - обезщетение за причинените му имуществени вреди за „увредена покривна конструкция”.

-                 За сумата  от 39.38 лв. – мораторна лихва върху горната главница за периода от 01.02.2013г. до 13.05.2013г.

Главниците претендира ведно със законната лихва считано от депозирането на иска. Претендира разноски.  В с.з., чрез пълномощника си адв. Е.С., ищецът поддържа ИМ и излага допълнителни съображения.

Ответникът депозира отговор на ИМ.  Относно основателността – сочи, че исковете са неоснователни. Твърди, че не дължи процесните суми. Излага подробни съображения. Признава наличието на твърдяното застрахователно правоотношение с ищеца за процесния период. В с.з. при редовност в призоваването не изпраща представител. Депозира писмено становище с което поддържа отговора на ИМ, като при условие на евентуалност, сочи че исковите претенции са основателни, но за далеч по – ниски суми от претендираните. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е сключен застрахователен договор във формата на застрахователна полица № **** *** ** ****, сключена на 11.10.2012г. с валидност  от 00.00 часа на 15.10.2012г. до 24.00 часа на 14.10.2013г. за имуществена застраховка Застрахователна полица „Пожар и природни бедствия” и „Кражба, грабеж и вандализъм”, относно увреденото имущество визирано в ИМ.

Не се оспорва факта, че на 27.12.2012г. ищецът е подал уведомление до дружеството за настъпило застрахователно събитие – срутена част от каменна ограда. По случая ответникът образувал преписка № ****************.  На 01.02.2013г. ищецът подал  второ уведомление за настъпило друго застрахователно събитие – съборен покрив на част от стопанската постройка. Тази претенция била образувано под № *****************. Безспорно е, че част от процесната ограда се е срутила, както и че покрива се е съборил по време на действието на застраховката. Ответникът  изплатил  по първата щета обезщетение в размер на 101.95 лв., а по втората  -  82.43лв.

При така установените фактически положения, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на иска по чл. 208, ал.1 от КЗ предполага осъществяване на сложен фактически състав, който включва следните елементи: 1) наличие на валидно сключен договор за имуществена застраховка с предмет процесното имущество; 2) настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; 3) наличие на имуществени вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие; 4) изпълнение на задълженията по застрахователния договор за заплащане на дължимата застрахователна премия, уведомяване на застрахователя в срок за настъпване на застрахователното събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. Ищецът по делото е установил  елементите от визирания фактически състав.

Задължението на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение възниква само и доколкото застрахованото имущество е унищожено или повредено от настъпване на застрахователно събитие.

Безспорно е установено, че между ответното дружество и ищеца е сключена имуществена застраховка “ полица „Пожар и природни бедствия” и „Кражба, грабеж и вандализъм”. Застрахователят отказва за изплати на ищеца застрахователно обезщетение по застраховката за сумите над 101.95 лв. за първата щета,  и за сумата - над 82.43лв. за втората щета, тъй като счита, че лошото състояние на покрива и на оградата са довели до причиняване на щетите. Становище на ответника, е че дори не е следвало да изплаща и тези суми, но го е направил на добра воля.

Съгласно чл. 208, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

 Твърдението на ответника относно лошото състояние на покрива и оградата, породено от недостатъчна поддръжка е меродавно, но дори и той заявява, че това се дължи на години занемареност. Това предполага, че към момента на сключване на договора имотът не е бил в състояние много по-различно от момента на сбъдване на застрахователното събитие. Само с оглед изчерпателност следва да се отбележи, че дори в подписания от представител на ответника Констативен протокол от 28.12.2012г. /съставен по повод щетата по оградата/ изрично се сочи, че „във момента на сключването на застраховането по полицата оградата беше наклонена” /л. 51/.  От това следва извода, а и са налице изрични изявления от страна на ответника, че  към момента на сключване на договора имотът не е бил в много по - различно състояние от състоянието към момента на сбъдване на застрахователното събитие. Съдът е на мнение, че ответното дружество би могло да пресметне риска с оглед състоянието на покрива и оградата, и на базата на това да увеличи застрахователната премия или да откаже застраховане, аргументирайки се с мотивите, които застъпва след сбъдване на застрахователното събитие. Този извод се извежда от чл. 250 от КЗ, а именно Застраховател, който извършва задължително застраховане, не може да откаже сключване на договор за съответната задължителна застраховка. По аргумент на противното за застраховка, която не е задължителна, преценката е оставена на застрахователното дружество. В този смисъл е и съдебната практика – влязло в сила Решение № 433 от 12.06. 2013 г. на Русенския ОКРЪЖЕН съд по в.гр.д. № 467 по описа за 2013г., с което е потвърдено Решение № 336 от 28.02.2013г. постановено по гр.д.№ 65/12г. на Русенския районен съд.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, по т. І, което съдът приема за компетентно дадено и възприема изцяло същото, необходимите разходи за възстановяването към 24.12.2012г. /датата на събитието/ на срутена част от ограда възлизат на сумата от 922.42 лв., а тези за възстановяването на увредената покривна конструкция  към 31.01.2013г. /датата на събитието/, възлизат на сумата от 1128.02 лв.

От горепосочената сума, досежно срутената ограда, от 922.42 лв. следва да се приспадне платената от ответника сума в размер на 101.95 лв., т.е. дължимата от ответника сума за възстановяването на ограда е в размер на 820.47 лв.

От горепосочената сума, досежно увредената покривна конструкция, от  1128.02 лв. следва да се приспадне платената от ответника сума в размер на 82.43 лв., т.е. дължимата от ответника сума за възстановяването на покривната конструкция е в размер на 1 045.59 лв.

Ето защо, претенциите досежно главниците следва да се уважат за посочените размери. Над тези размери до пълните предявени такива исковите претенции следва да се отхвърля като неоснователни и недоказани.

По възражението на ответника, че към момента на сключване на договора за застраховка оградата не е имала бетонна основа, поради което застрахователят не следва да заплаща за изграждането й, съгл. т. 52 от ОУ.

Вещото лице по съдебно – техническата експертиза, както в заключението, така и в с.з. сочи, че дори и да е нямало такава основа, то при възстановяването на оградата изграждането на бетонна основа е задължително, тъй като възстановяването на оградата ще следва да се извърши с материали различни от тези които са били използвани при първоначалното й построяване. Това е така тъй като подобен тип огради и сгради вече не се изграждат и за тях няма необходимите материали и лица работещи по такава стара технология.

По възражението на ответника, че от сумите необходими за ремонтите, посочени в заключението на съдебно – техническата експертиза, следва да се приспадне овехтяването на увреденото имущество.

В постановеното, в производство по чл. 290 ГПК, Решение № 206 от 03.09.2013 година по т.дело № 107/2011г. на ІІ т.о. на ВКС е посочено, че застрахователното обезщетение при частично унищожаване на имущество се съизмерява със средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, БЕЗ ДА СЕ ПРИСПАДАТ СУМИ ЗА ОВЕХТЯВАНЕ.

Както вече е посочено и в постановеното в производство по чл. 290 ГПК, Решение № 115 от 09.07.2009 година по т. дело № 627 по описа за 2008г. ІІ т.о. на ВКС : При определяне на действителната стойност трябва да се има предвид, че за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/, а за възстановителна – цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, БЕЗ ПРИЛАГАНЕ НА ОБЕЗЦЕНКА /чл. 203, ал. 3 КЗ/.

В Решение № 6 от 02.02.2011 год. по т.д. № 293/2010г. ВКС І т.о. както и Решение № 79 от 02.07.2009 год. по т.д.№ 156/2009 год. на І т.о ВКС постановени в производство по чл. 290 ГПК е посочено, че Размера на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ПРИЛАГА КОЕФИЦИЕНТ ЗА ОВЕХТЯВАНЕ, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.

Горецитираните Решения на ВКС, съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС

По исковете за мораторна лихва.

Съгласно чл.208 ал.3 изр.2 КЗ, срокът за заплащане на обезщетението не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.206 ал.1 или 2 и чл.207 ал.3 на КЗ - за уведомяване за настъпилото събитие и представяне на поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и на размера на вредите. В този смисъл е клаузата на чл. 61 от ОУ.

В случая изискването за уведомяване безспорно е изпълнено. Що се отнася до необходимите документи описани в т. 61 от Общите условия от данните по делото е безспорно, че същите са представени с съобщение за щета от 27.12.2012г. за съборената ограда и на 01.02.2013г. за  увредената покривна конструкция. Следователно дължимото застрахователно обезщетение е следвало да бъде изплатено в рамките на 15-дн. срок, който за съборената ограда е изтекъл на 11.01.2013г. или забавата е настъпила на  12.01.2013г. За увредената покривна конструкция срокът е изтекъл на 18.02.2013г. /понеделник/, /с оглед разпоредбата на чл. 72, ал.2 ЗЗД „Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден” – тъй като последния ден от срока се явява 16.02.2013г. /събота//, или забавата е настъпила на 19.02.2013г. /вторник/.

Мораторна лихва за периода от 12.01.2013г. до 13.05.2013г. за обезщетението за съборена ограда е 27.89 лв.

Мораторна лихва за периода от 19.02.2013г. до 13.05.2013г. относно обезщетението за увредена покривна конструкция е 24.47 лв.

Сумите са изчислени със софтуерен продукт Апис – финанси.

Ето защо, претенциите относно мораторната лихва следва да се уважат за посочените размери и периоди. Над тези размери до пълните предявени такива исковите претенции относно мораторните лихви следва да се отхвърлят като неоснователни.

По разноските.

На осн чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 967.72 лв представляваща разноски за настоящото производство,  съразмерно уважената част на иска.

На осн чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 68.12 лв, представляваща разноски за настоящото производство, съразмерно отхвърлената част на иска. 

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р        Е        Ш        И    :

                                                                   

 ОСЪЖДА „В.” ЗАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. С., ****, район О., ул. И., № **-**, представлявано от Д. Х. Д. и Ж. М. Д. да ЗАПЛАТИ на М.А.Х., ЕГН **********,*** :

-                  сумата от 820.47 лв. /осемстотин и двадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за имуществени вреди, дължимо по сключен между страните застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица „Пожар и природни бедствия” и „Кражба, грабеж и вандализъм” № **** *** ** **** от 11.10.2012г., вследствие на проявление на риска „Срутена част от ограда” (А02), по преписка № **************, ведно със законната лихва върху сумата считано от 14.05.2013г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълният претендиран размер от 922.42 лв., като неоснователен и недоказан.

-                 сумата 27.89 лв. /двадесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ – мораторна лихва върху горната главница за периода от 12.01.2013г. до 13.05.2013г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълният претендирани размер от 49.98 лв. и за периода от 27.12.2012г. до 11.01.2013г., като неоснователен и недоказан.

-                 сумата от 1 045.59 лв. /хиляда четиридесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за имуществени вреди, дължимо по сключен между страните застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица „Пожар и природни бедствия” и „Кражба, грабеж и вандализъм” № ************* от 11.10.2012г., вследствие на проявление на риска „Увредена покривна конструкция”, по преписка № **************, ведно със законната лихва върху сумата считано от 14.05.2013г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълният претендирани размер от 1128.02 лв., като неоснователен и недоказан.

-                 сумата 24.47 лв. /двадесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/ – мораторна лихва върху горната главница за периода от 19.02.2013г. до 13.05.2013г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълният претендирани размер от 39.38 лв. и за периода от 01.02.2013г. до 18.02.2013г., като неоснователен и недоказан.

-                 сумата 967.72 лв. /деветстотин шестдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/ - представляваща разноски за настоящото производство,  съразмерно уважената част на иска, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА М.А.Х., ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ  на „В.” ЗАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. С., ****, район О., ул. И., № **-**, представлявано от Д. Х. Д. и Ж. М. Д. сумата от 68.12 лв. /шестдесет и осем лева и дванадесет стотинки/, представляваща разноски за настоящото производство, съразмерно отхвърлената част на иска, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред  Окръжен съд – Разград, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: