Р Е Ш Е Н И Е

№ 277, 24.09.2013г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На тринадесети септември две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Д.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 841 по описа за 2013г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415във вр. с чл.124 ГПК от “Топлофикация-Разград“ЕАД, с която моли съда да приеме за установено по отношение на отв.В.Г.В., че е налице вземане за ползвана топлинна енергия за периода 01.01.09г.-16.07.12г. в размер на 830.57лв., 182.94лв. лихва за периода 01.03.09г. до датата на подаване на заявлението /20.03.13г./, ведно със законната лихва и разноските в двете производства.

Ответникът В.Г.В. оспорва иска, като твърди че радиаторите в жилището са демонтирани. Твърди, че методът на изчисление на дължимите суми е неясен и без контрол.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Няма спор между страните, че ответникът е ползвал услугите на ищеца до 03.12.01г. когато радиаторите с топломерите в жилището са демонтирани, за което има съставен приемо-предавателен протокол и фактура №5152 за източването на инсталацията. Няма спор между страните, че в банята на ответника минава тръба с по-голям диаметър, от тези в другите помещения. На 29.01.09г. ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК за суми, касаещи периода 01.08.04г.-30.07.08г./гр.д.№147/09г. на РРС/. Заповедта е била обезсилена служебно, тъй като заявителят не е предявил установителен иск в срока по чл.415 ГПК. На 20.036.13г. ищецът е депозирал заявление и претендира главница от 830.57лв. за периода 01.01.09г.-16.07.12г. и лихва от 182.94лв. за периода 01.03.09г.-29.11.12г. Образувано е гр.д.№425/13г. на РРС. Съдът е издал заповед за изпълнение №1844/20.08.12г. По делото са постъпили възражения, като в едномесечния срок ищецът е предявил установителен иск. По делото е назначена ССЕ, според заключението на която ползваната топлинна енергия на ответника е 426.09лв., за загуба на сградна инсталация са начислени 404.48лв. или общо 830.57лв. Обезщетението за забава за периода 01.03.09г.-20.03.13г е в размер на 186.79лв. В заключението вещото лице е посочило по какъв начин са изчислени тези суми. Абонатна станция $202 е с проектна мощност 150кВт и захранва жилищни имоти с обем 4266куб.м., като частта на ответника е 142 куб.м. или 3.3% от общия обем. За всеки отоплителен сезон вещото лице е съобразило неговата продължителност, общо подадената топлинна енергия към абонатната станция, нейната стойност. Вещото лице е констатирало, че в имота няма отоплителни тела, само в банята има щранг лира /тръба с по-голям диаметър/, чиято проектна мощност е 697 Вг. За отоплителния сезон 2009/2010г. загубата сградна инсталация възлиза на 1.3339 мВч на стойност 120.30лв., а потребената топлинна енергия от щранг лирата възлиза на 1.4244 мВч на стойност 124.46лв. За отоплителния сезон 2010/2011г. загубата сградна инсталация възлиза на 1.2080 мВч на стойност 107.77лв., а потребената топлинна енергия от щранг лирата възлиза на 0.6230 мВч на стойност 55.59лв. За отоплителния сезон 2011/2012г. загубата сградна инсталация възлиза на 1.2233 мВч на стойност 119.10лв., а потребената топлинна енергия от щранг лирата възлиза на 1.0722 мВч на стойност 104.38лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за допустим. Разгледан по същество същият се явява основателен.

Разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ дава общо определение, според което по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ.

Този преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че притежаването на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, прави ответника потребител на топлинна енергия за битови нужди, независимо от това дали отоплителните тела в апартамента му са демонтирани, но е налична една щранг лира..

При така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че между страните са налице облигационни правоотношения във връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на които ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата.

Съобразно разпоредбата на  чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Във връзка с въпроса за това, кое е “реалното” количество топлинна енергия потребявана от абонат в сграда-етажна собственост, следва да се имат предвид следните принципни отговори произтичащи както от нормативната уредба: Количеството топлинна енергия се измерва в системата Si единица Джаул. За търговски плащания се използува единицата Wh -Ватчас и кратните и. /чл.49 от Наредба №16-334/07г. за топлоснабдяването/. Абонатната станция, обслужваща сграда-етажна собственост, съставлява уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към потребителите, а средствата за търговско измерване са средства за измерване, вписани в държавния регистър на одобрените в страната средства за измерване, ползвани при продажба на топлинна енергия. Топломерът в абонатната станция е средство за търговско измерване, съоръжено с електроника, отчитащо във всеки един момент параметрите/температура и количество/ на топлоносителя на входа и изхода и интегрирайки тези показатели, изчисляващо за всеки един момент с натрупване количеството топлинна енергия, потребена от абонатната станция до този момент. Разпределителите за разход на топлинна енергия, които се монтират в жилищата на потребителите, не са уреди за измерване на топлинната енергия, потребена от тях, във физически единици, а служат за отчитане на т.нар.”потребителски” единици. Поради тази причина техните показатели не могат да служат пряко като данни, въз основа на които и като се вземат предвид цените, действуващи за различните периоди за единица мярка, да се изчисли размера на дължимата за потреблението от абоната сума, а се изчисляват по посочените от в.л. формули на базата на заложени проектообеми . Вещото лице заяви в с.з., че се е запознало с първичните отчетни документи в „Бруната България“ООД за отчетените и разпределени количества доставена топлинна енергия и първичните счетоводни документи при ищеца, които остойностяват доставеното количество топлинна енергия до абонатната станция и нейното разпределение.

Относно възражението на ответника, че в имота му няма щранг-лира, както е посочило вещото лице съдът прави уточнението, че щранг-лирата е отоплително тяло /„две тръби”, които преминават през всички апартаменти по вертикалата/, което може да се намира в баните, мокрите помещения, тоалетните, коридорите. Това са тръби с по-голям диаметър от тръбите, захранващи отоплителните тела в останалите помещения. Те работят 24 часа в денонощието през целия отоплителен сезон и притока на топлинна енергия не може да бъде регулиран. По силата на Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването щранг-лирите се описват като отделно отоплително тяло, на което се начисляват дялови топлинни единици, които се изчисляват като мощността на щранг-лирата се умножи по максималния специфичен разход за сградата. Максималният специфичен разход за сградата представлява най-голямото отношение между натрупани дялови единици и мощност на отоплителното тяло, на което са регистрирани.

Досежно установяване размера на претенцията, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, което установява, че ползваната топлинна енергия на ответника за процесния период е 3.1196 мВч на стойност 426.09лв., а загуба на сградна инсталация е 3.7652 мВч на стойност 404.48лв. или общо 830.57лв. Лихвата за периода 01.03.09г.-29.11.12г. е 186.79лв., но предвид липсата на изменение следва да се присъди в претендирания размер. В частта за посоченият период 30.11.12.-20.03.13г. производството следва да бъде прекратено, като недопустимо.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на В.Г.В. ***, ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация-Разград“ЕАД, ЕИК ***** сумата от 830.57лв./осемстотин и тридесет лева и петдесет и седем стотинки/, потребена топлинна енергия за периода 01.01.09г.-16.07.12г. и сумата от 182.84лв. /сто осемдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.03.09г.-29.11.12г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията за лихва за периода 30.11.12г.-20.03.13г. КАТО НЕДОПУСТИМА.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: