Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 417 04.09.2013
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
осми август две
хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Г.А.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 467 по описа за
2013 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “*******”
ООД, ЕИК 116587917 против наказателно постановление № 50545 – F054230/29.04.2013
г. на
Директор на Офис Разград при ТД на НАП – гр. Варна, с което за нарушение
на чл. 92 ал.2 от ЗКПО, на основание чл. 261 ал.1 от ЗКПО му е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като сочи че са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 05.04.2013 г. от дружеството
жалбоподател, в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2
ал.1 от ЗКПО, била подадена годишна данъчна декларация за 2012 г. по чл. 92 от
Закона. Тъй като срокът, в който
декларацията следвало да бъде подадена бил бил изтекъл на 01.04.2013 г.,
актостъставителят – св. А./ инспектор по приходите в ТД на НАП Варна/, съставила
АУАН с № F054230/05.04.13
г. за така осъщественото нарушение – за това, че декларацията е подадена със
закъснение, в нарушение на разпоредбата на чл. 92 ал.2 от ЗКПО, според която същата
следвало да бъде подадена в законоустановения срок до 01.04.2013 г. Въз основа на акта, на 29.04.2013
г., било издадено и атакуваното НП, с което нарушението е описано по начин
идентичен с даденото му в акта описание, като е посочено че жалбоподателят не е
изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 ал.1 от ЗКПО за 2012 г. в законоустановения срок до 01.04.2013 г.,
като декларацията е подадена със закъснение от 3 дни – на 05.04.13 г. За така
описаното нарушение, квалифицирано като такова по чл. 92 ал.2 от ЗКПО, на осн
чл. 261 ал.1 от ЗКПО на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 500 лв. В атакуваното НП административнонаказващият орган
е посочил, че не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл.28
от ЗАНН. Не е спорно обстоятелството, че за обхванатия от декларацията период дружеството
жалбоподател, не е извършвало дейност.
В хода на съдебното производство, отразените в
АУАН факти се установяват от разпита на актосъставителя - св. А. и приложените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните
съображения:
Като издадено от компетентния за това
орагн, по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното НП се явява
законосъобразно от формална страна.
Безспорно с
бездействието си в законоустановения срок, жалбоподателят е осъществил състава
на административното нарушение по чл. 92 ал.2 от ЗКПО,
който определя срок за подаване на годишната данъчна декларация до 31 март на
следващата година. С неподаване на същата до 01.04.2013 г. включително /тъй
като 31.03.13 г. е неработен ден – неделя/, е бил осществен и състава на
административното нарушение, за което дружеството е санкционирано.
Законосъобразно е ангажирана и неговата отговорност по реда на чл. 261 от Закона, според която наказанието
имуществена санкция от 500лв. до 300 лв. се налага на данъчно задължено лице,
което не подаде данъчна декларация или не я подаде в срок. Същевременно, съдът
намира че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. При това положение, атакуваното НП се явява
незаконосъобразно. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93 т.9 от НК,
чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в
производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността.
Според посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при
който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Преценката за маловажност на осъщественото нарушение е такава
за законосъобразност на НП и същата подлежи на съдебен контрол. Безспорно е, че обществените отношения, регулирани от ЗКПО, са от обществена важност,
както и че санкционираното нарушение е формално, но това не може да игнорира
задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на
всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на
конкретния нарушител. Поддържани в съдебно заседание аргументи от
процесуалния представител на АНО, не държат сметка за конкретиката на
настоящото и на практика представлява становище че приложението
на чл. 28 от ЗАНН е изключено по отношение на този вид нарушения. Това
обаче противоречи на законодателната
логика и правната норма, тъй като преценката за маловажност предпоставя
формална съставомерност на деянието и същата се формира при сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В случая съдът счита, че неправилно е преценена
тежестта на конкретното нарушение и нарушителя. На първо място, в тази насока
следва да бъде посочено, че срока на закъснението за подаване на декларацията е
незначителен - три дни. Доколкото определения от законодателя срок за
подаването на декларациите е 31 март на следващата година, то определящ за тежестта на нарушението е
срока на закъснение. Освен това, предвидените в чл.261 ал.1 от ЗКПО санкции се
следват както в случаите въобще на неподаване на декларация, така и в случаите,
когато такива са подадени, но след изтичане на предвидените в закона срокове,
като втората категория нарушения поначало са с по-ниска степен на обществена
опасност. Не без значение при преценка наличие на предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН е и обстоятелството, че дружеството не е извършвало дейност през периода,
за който декларацията се отнася. Следва
да бъде съобразено и това че по отношение на жалбоподателят липсват
доказателства, а и твърдения да е осъществявал други нарушения на ЗКПО. Ето защо изложените по – горе обстоятелства,
както и липсата на вредни последици произтичащи от настоящото нарушение,
обосновават извод, че същото представлява маловажен случай, поради което и
атакуваното НП следва да бъде отменено на посоченото основание.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 50545 – F054230/29.04.2013
г. на
Директор на Офис Разград при ТД на НАП – гр. Варна, с което за нарушение
на чл. 92 ал.2 от ЗКПО, на основание чл. 261 ал.1 от ЗКПО на “*******
ООД, ЕИК 116587917 е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград
в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: