Р Е Ш Е Н И Е

№ 418 04.09.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на осми август две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.А.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

НАХДело № 488 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Й.Д. Й. против наказателно постановление № 209/29.04.2013 г. на внд началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като алтернативно прави искане за намаляване размера на наложените му наказания по отношение на нарушението на чл. 5 ал.3 от ЗДвП.

Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.03.2013 г. в гр. Разград, при управление на МПС – т.а. влекач “Волво ФМ 12” с рег. № ******, с прикачено полуремарке с рег. № *****, по път Е - 70, след с. Гецово, в посока гр. Русе, жалбоподателят бил спрян за проверка от контролните органи по ЗДвП. Й. бил поканен за извършване на проверка за употреба на алкохол с “Алкотест Дрегер 7510. Електронната скала на средството за измерване отчела наличие на 0,81 промила алкохол в издишания от него въздух. На жалбоподателя бил издаден и талон за медицинско изследване с бл. № 0050804. При проверка на документите на водача, същия не представил на контролните органи, контролния талон към свидетелството за управление на МПС. За така установеното, като приел, че Й. е извършил нарушения на чл. 5 ал.3 от ЗДвП и на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, актосъставителят – св. К., съставил АУАН с бл. № 526643, който бил предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване че няма възражения. Резултатите от дадената от жалбоподателя кръвна проба, установяват наличие на етилов алкохол в кръвта му 0,83 промила /протокол за химическа експертиза № 176/03.04.2013 г./. Като съобразил горното и въз основа на акта, административнонаказващият орган издал атакуваното НП, в което се сочи, че на 30.03.13 г. по път Е-70, на около 200 м. след с. Гецово, водачът управлява МПС след употреба на алкохол, установена с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, електронната скала на което е отбела 0,81 промила, както и че не представя контролен талон към свидетелството за управление на МПС. При така извършеното описание на нарушенията, административнонаказващият орган е квалифицирал първото от тях, като такова по чл. 5 ал.3 от ЗДвП, и на основание чл. 174 ал.1 от ЗДвП е ангажирал отговорността на жалбоподателя с налагане на административни наказания “глоба” в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца, а второто като такова по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което на осн. чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 лв.

В хода на съдебното производство, като свидетел е разпитан актосъставителя, който с показанията си установява идентична с описаната в постановлението фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган по реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това осъществено ли е санкционираното административно нарушение от жалбоподателя и извършено ли е то виновно от него, то също безспорно доказани се явяват всички елементи от състава на нарушението по чл. 5 ал.3 от ЗДвП. Посоченият текст от закона забраняват на водачите да управляват ППС под въздействие на алкохол. При управлението на МПС – т.а. влекач “Волво ФМ 12” с рег. № *****, с прикачено полуремарке с рег. № ******, по път Е - 70, след с. Гецово, в посока гр. Русе, на посочената в НП дата, жалбоподателят е бил под въздействие на алкохол. Последното обстоятелство е безспорно доказано. Изтъкнатите в тази насока аргументи на защитата, съдът намира за неоснователни. Редът по който е установено наличието на употреба на алкохол от жалбоподателя е този посочен в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. От водача е дадена кръвна проба, на която е извършено химическо изследване установяващо 0,83 промила алкохол в кръвта му. Действително посочената концентрация е различна от установената от техническото средство от 0,81 промила, която е посочена в АУАН и в текста на атакуваното НП. Това обаче не влияе върху извода за съставомерност на нарушението по чл. 5 ал.3 от ЗДвП, нито опорочава от формална страна производството по установяване на административното нарушение и по налагане на административното наказание. Актът за установяване на административното нарушение е съставен въз основа на показанията на техническото средство /отчело 0,81 промила/ и доколкото същите са в границите между 0,5 и 1,2 на хиляда, което се установява от резултатите от химическото изследване, то санкциониране на жалбоподателя за управление с концентрация от 0,83 промила, би означавало отегчаване на отговорността му с въвеждане на нови факти, които не са му били известни в началото на административното производство и би представлявало нарушение на правото му на защита. Както бе посочено и по – горе, конкретните стойности на концентрацията на алкохол в кръвта на водача, не влияят върху съставомерноста на нарушението по чл. 5 ал.3, който забранява управление на ППС под въздействие на алкохол, като същите са определящи при индивидуализация на следващото се административно наказание. И доколкото в настоящия случай установената концентрация е в границите на съставомерните за деянието наказуемо по административен ред стойности от 0,5 до 1,2 на хиляда, то следва да се приеме че поведението на жалбоподателя осъществява от обективна страна посочения за виновно нарушен текст от закона. Нарушението е съставомерно и от субективна страна, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че е употребил алкохол под чието въздействие управлява МПС. Ета защо и законосъоразно отговорността му е ангажирана по реда на чл. 174 ал.1 от ЗДвП от административнонаказващият орган.

Що се отнася до размера на наложените наказания за посоченото нарушение. При предвидени в чл. 174 ал.1 минимуми и максимуми на двете наказания - за глобата от 500 лв. до 1000 лв. и за лишаването от право да управлява МПС от 6 до 12 месеца, административнонаказващият орган е определил и наложил наказанията към средните им размери, изхождайки от концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Твърденията на жалбоподателя, че не е санкциониран за други нарушения на ЗДвП, се провергават от представената в съдебно заседание справка, видно от която само за периода от 2004 г. до 2009 г. са му наложени три наказания за нарушение на правилата за движение по пътищата. Липсват и други смегчаващи отговорността обстятелства, а като отегчаващи такива следва да бъде съобразено и вида на управляваното от жалбоподателя МПС – влекач с полурамерке. Ето защо, съдът намира, че липсват и основания за изменение на атакуваното постановление в посочения смисъл, поради което в тази му част следва да бъде потвърдено.

По отношение на второто от нарушенията. Разпоредбата на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП изисква водачите при управление на моторно превозно средство да носят свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него. Липсата на вторият от посочените документи у жалбоподателя при извършената от контролните органи порверка, осъществява признаците на санкционираното нарушение. И доколкото отговорността на Й. за същото законосъобразно е нагажирана на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП, определяща абсолютен размер на следващото се административно наказание «глоба» от 10,00 лв. за водач, който не носи определените документи /един от които според изричното отбелязване в посочената правна норма е контролния талон/, то и в тази му част, наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 209/29.04.2013 г. на внд началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП на Й.Д. Й. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: