№ 416 04.09.2013
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
осми август две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Г.А.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 497 по описа за 2013 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.Я.К. против наказателно постановление № 37 -
0000332/30.05.2013 г. на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което
за нарушение на чл.15 пар.7 б. “а” т. i от Регламент 3821/85 г. във
вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози на
основание чл. 93в ал.17 т.4 от Закон за автомобилните превози му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. и за нарушение на чл.
147 ал.3 т.4 от ЗДвП на основание чл. 181 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 50 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно от
формална страна. Евентуално поддържа становище за наличие предпоставките на чл.
28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.05.2013 г. служители на “КД – ДАИ” гр.
Разград, на път гр. Разград – гр. Търговище, до разклон с. Островче, спрели за проверка жалбоподателя, който управлявал товарен автомобил -
влекач “Ивеко 49 - 10” с рег. № ******. Проверяващите
установили, че превозното средство е
оборудвано с аналогов тахограф “Mannesman Kienzle” със сериен № 0411761. Актосъставителят – св. П. счел, че с превозното
средство се осъществява превоз на товари за собствена сметка, тъй като според
обясненията на водача той пътувал с автомобила от с. Раковски до гр. Нова
Загора и че този превоз попада в обхвата на Регламент/ЕО/ № 561/2006 г. При
проверка на изискуемите документи по Регламент 3821/85 г., водачът - жалбоподателят К., не представил на
контролните органи тахографски листи за деня на проверката и предходните
двадесет и осем дни. Не представил и талон за преминат годишен технически
преглед на автомобила. При така установеното, свидетелят приел, че водача е извършил нарушение на чл.15 пар.7 б. “а” т. i от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1
т.2 от ЗАПревози и нарушение на чл. 147 ал.3 т.4 от ЗДвП, за което и съставила АУАН с бл. № 166634. Актът бил предявен и подписан от
жалбоподателя с възражения. На 30.05.2013 г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление №
37 - 0000332/30.05.2013 г. на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
това, че при извършената проверка на 07.05.13 г. същият не е представил тахографски листи за текущия ден и предхождащите двадесет и осем дни –
нарушение квалифицирано, като такова по чл.15 пар.7 б. “а”,т. i от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1
т.2 от ЗАПревози, за което на осн. чл. 93в ал.17 т.4 от Закон за автомобилните
превози му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. и
за това, че не е представил товарния автомобил на периодичен технически преглед
– нарушение квалифицирано по чл. 147 ал.3 т.4 от ЗДвП , за което на осн. чл.
181 т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 лв.
Изложените в акта и наказателното
постановление обстоятелства се установяват от показанията на разпитания в хода
на производството актосъставител – св. П.. Същият изяснява още, че при
проверката било установено, че автомобилът не е бил регистриран на името на
жалбоподателя, както и че последният не е бил в състояние да представи каквито
и да било други документи, касаещи превоза и ППС, освен иззетия контролен
талон.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя
е основателна по следните съображения:
По отношениена първото от
санкционираните нарушения, съдът намира че атакуваното НП не отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН. В същото за виновно нарушени от жалбоподателя
са посочени нормите на 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози, който препраща към Регламент
(ЕИО) № 3821/85, относно изискванията за контролните уреди за регистриране на
данните за движението при автомобилен транспорт, и чл.15 пар.7 б.а т. i от
Регламента. Последно посочената разпоредба, вменява в задължение на водачите управляващи превозни средства
снабдени със записващо оборудване да представят при всяко поискване на
контролните органи регистрационните листове за текущата седмица и тези
използвани от водача през предходните 15 дни, а разпоредбата на т.iii вменява и задължението за представяне на всеки ръчен запис или разпечатка,
при условие че такива са извършвани. Изречение последно на б.а от пар.7 сочи,
че след 01.01.08 г. срока, за който следва да се представят такива данни е –
деня на проверката и предходните 28 дни.
Според извършеното описание на санкционираното
нарушение в текста на атакуваното НП, същото се изразява в това, че
жалбоподателят не е представил при проверка от контролните органи тахографски
листи за текущия ден и предходните двадесет и осем дни. Санкционната разпоредба
на така описаното и квалифицирано като нарушение по чл.15 пар.7 б.а т. i от
Регламента е не приложената от административнонаказващият орган норма на чл.
93в ал.17 т.4 от Закон за автомобилните превози, а тази на т.1 на чл. 93в ал.17
т. 4 от ЗАПревози. Посочените в чл. 15 пар.7 от Регламента документи са такива
посредством които се удостоверява регистрираното време на управление,
прекъсванията и почивките за посочения в правната норма период от 28 дни. Когато
през посочения период водачът не е управлявал, за него възниква задължението да
удостовери посоченото обстоятелство посредством нарочно удостоверение. Именно това е и удостоверението по чл. 10 ал.1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. за
необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕИО) № 3821/85
на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на
данните за движението при автомобилен транспорт и Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна
на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, посочено в приложената от административнонаказващият
орган санкционна разпоредба на чл. 93в ал.17 т.4 от ЗАПревози. Според чл. 10
ал.1 от Наредбата «Водач, който при проверка от контролните органи не може да
предостави необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи
или разпечатки, както се изисква съгласно чл. 15, параграф 7 от Регламент (ЕИО) № 3821/85, поради това, че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или
почивка, управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а не управление на превозно средство или е бил на
разположение, предоставя на контролните органи удостоверение по образец
съгласно Решение на Комисията от 12 април 2007 г. относно формуляр във връзка
със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт
(ОВ L 99/2007 г.).». Неспазването на посоченото изискване представлява нарушение
различно от описаното и квалифицирано в НП, като такова по чл.15 пар.7 б.а т. i от Регламента. Касае се за две самостоятелни нарушения,
като осъществяването на изпълнителното деяние на всяко от тях, изключва
възможността да е осъществено другото съставомерно поведение. Едновременното представяне и на двата вида
документи е невъзможно, защото не е възможно водачът едновременно да
удостовери, че е освободен от работа и не е извършвал превоз и да представи докумени
удостоверяващи осъществяването на такъв. Ето защо с описването и правното
квалифициране на поведението на жалбоподателя, като такова по чл. 15
пар.7 б.а т. i от Регламента и санкционирането му по чл. 93в ал.17 т.4 от Запревози, административнонаказващият орган е извършил
нарушение на разпоредбата на чл.57 т.5 от ЗАНН, като е лишил субекта на
административно нарушение от възможността да знае, коя точно правна норма е
нарушил с деянето си и по този начин е ограничил правото му на защита в
производството по налагане на административното наказание.
Посоченото представлява и самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно от формална страна.
Що се отнася до второто от
санкционираните нарушения. Тук за виновно нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 147 ал.3 от ЗДвП, според която пътните превозни средства,
подлежат на преглед за проверка на техническата им изправност през определен
срок. Субект на задължението, респективно отговорността, съгласно разпоредбата
на приложената от административнонаказващият орган норма на чл. 181 т.1 предл.1
от ЗДвП е собственик на ППС, или длъжностно лице, което не го представи в
определения срок за технически преглед без уважителни причини. По делото
доказателства че собственик на управляваното от жалбоподателя МПС към момента
на проверката е бил именно последния не са представени. Нещо повече. Според
показанията на актосъставителя то е било регистрирано на името на друго лице.
При това положение и при липсата на доказателства удостоверяващи качеството
“длъжностно лице” по смисъла на посочената разпоредба по отношение на
жалбоподателя, то се налага извода, че липсва основание за ангажиране на
отговорността на последния за това нарушение. Административнонаказателната
отговорност е лична и след като субект на
задължението е собственика, респ. длъжностно лице, а не водача, то
поведението на жалбоподателя не би могло да бъде санкционирано по този текст от
закона. Ето защо и по изложените съображения и в тази му част атакуваното НП
следва да бъде отменено, поради несъставомерност на санкционираното нарушение.
Воден
от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
37 - 0000332/30.05.2013 г. на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което
за нарушение на чл.15 пар.7 б. “а” т. i от Регламент 3821/85 г. във вр. с чл. 78 ал.1
т.2 от ЗАПревози на основание чл. 93в ал.17 т.4 от Закон за автомобилните
превози на А.Я.К. е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 1 500 лв. и за нарушение на чл. 147 ал.3 т.4 от ЗДвП на
основание чл. 181 т.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: