Р Е Ш Е Н И Е

№ 438 30.09.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на тридесети август две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 516 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “********” ООД против наказателно постановление № 25-2502560 от 21.06.2013 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Търговище, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, на жалбоподателя на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 600 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като алтернативно прави искане за намаляване размера на наложеното административно наказание.

Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.05.2003 г. представители на Д"ИТ" осъществили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места в обект шивашки цех, находящ се в гр. Разград, западна промишлена зона, ул. “*****” № **, стопанисван от дружеството жалбоподател. При проверката било установено, че там работят няколко лица, едно от които Ф. Х. Д., ЕГН **********, която изрязвала конци от готова продукция. Проверката продължила на 31.05.13 г. с представяне от работодателя на документацията по регистриране на трудовите договори на работниците в дружеството. Въз основа на нея, контролните органи установили установили, че сключеният с Ф. Д. трудов договор № 10/23.05.2013 г., уведомлението, за което е обработено в ТД на НАП Варна в 14:27:56 часа. Тъй като проверката по работни места, била извършена на посочената дата, но в по – ранен час – около 11,00 ч., актосъставителят – св. С., приела, че Д. е била допусната до работа от жалбоподателя в проверения обект, без да й е връчено копие от уведомлението за регистриране на сключения с нея трудов договор, заверено от ТД на НАП. За така установеното нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ бил съставен АУАН с бл. № 25 – 2502560/31.05.2013 г., който бил съставен и предявен на жалбоподателя. Въз основа на него е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.416 във вр. с чл.414 ал.3 от КТ на “Булнед – 2012” ООД, в качеството му на работодател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1600 лв., за посоченото по - горе нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ.В подкрепа на отразените в акта и в накзателното постановление обстоятелства са представени: пълномощно, декларация, трудов договор № 10/23.05.2013 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.5 от КТ, молба, длъжностна характеристика, служебна бележка, протоколи, договор за наем на недвижим имот. По делото е разпитан и актосъставителят А. С., която с показанията си установява, че при извършената на 31.05.13 г. документална проверка се установило, че в проверявания обект са допуснати до работа лица, на които не е връчено заверено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ.Горното обстоятелство било установено при проверка на представените справки от ТД на НАП.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това осъществено ли е административното нарушение за което жалбоподателя е санкциониран от него, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работник или служител без да му предостави екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 заверено от ТД на НАП. Посочената норма е императивна. В настоящия случай, представените и събрани по делото гласни и писмени доказателства установяват, че към момента на проверката жалбоподателят в качеството му на работодател е бил сключил трудов договор с Ф. Х. Д.. Обстоятелството, че същата към този момент фактически е престирала работна сила, в изпълнение на задълженията си по договора, също е установено безспорно. Съгласно разпоредбата на посочения по - горе текст от закона обаче, това е следвало да стане едва след като на работника е било връчено и завереното от ТД на НАП копие от уведомлението за регистриране на трудовия договор. При положение, че регистрацията на договора, макар и извършена на същата дата е била осъществена след часа на проверката от контролните органи, то безспорно установено се явява и обстоятелството, че Д. е работела, без този договор да е регистриран от ТД на НАП, а следователно и без да й е връчено копие от уведомление за неговата регистрация. По този начин жалбоподателят в качеството му на работодател, е осъществил и състава на административното нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ, допускайки Д. до работа, без да й е връчил посочения по – горе документ. Законосъобразно е ангажирана и отговорността на дружеството по реда на чл. 414 ал.3 от КТ с налагане на административно наказание “имуществена санкция”. Що се отнася до размера на наложеното административно наказание. Съдът счита, че същото е определено без от административнонаказващият орган да са преценени обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН. При липсата на данни за осъществени от жалбоподателя други нарушения на трудовото законодателство и при така установената обществена опасност на нарушението /доколкото регистрацията на трудовия договор в ТД на НАП е извършена на датата на проверката от контролните органи/ и при липсата на вредни последици от нарушението, съдът намира че размера на следващото се наказание неправилно е определен на 1 600 лв. Действително, разпоредбата на чл. 415в ал.2 от КТ, изключва маловажността на нарушения от санкционирания вид, но при определяне размера на следващото се наказание, всички относими към този размер обстоятелства следва да се отчетат, при което и съответен тежестта на конкретното нарушение и нарушител, съдът намира такъв на минимума предвиден в закона от 1 500 лв. В посочения смисъл, следва да бъде измемено и атакуваното НП.

Воден от изложеното до тук, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 25-2502560 от 21.06.2013 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Търговище, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, на “********” ООД на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 600 лв, като намалява размера на наложеното наказание от 1 600 лв. на 1 500 лв./хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: