Р Е Ш Е Н И Е

№ 445 16.09.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на трети септември две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

секретар Д.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 445 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “*********” ООД гр. Разград против наказателно постановление № 25-2502577 от 21.06.2013 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Търговище, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на обжалващото дружество на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 600 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, счита го за незаконосъобразно и твърди че нарушението е било отстранено преди издаване на наказателното постановление.

В съдебното заседание за жалбоподателя не се явява представител.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебното заседание. В писмено становище изразява позицията си, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.05.2013 г. около 11.00ч. представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места и по документация за спазване на трудовото законодателство в шивашки цех в гр. ******, Западна промишлена зона, ул. “*****” № **, който цех бил стопанисван от обжалващото дружество. Контролните органи установили, че в обекта работи М. Б. Х., осъществявайки трудова дейност като шивачка – шиела на шевна машина мъжки боксер. На 31.05.2013г. била извършена и проверка по документи и било установено, че с М. Х. на 23.05.2013г. работодателят /“*********” ООД гр. Разград/ бил сключил трудов договор /Трудов договор №11/23.05.2013г./. Същият ден работодателят е изпратил в ТД на НАП уведомление за регистрацията на същия договор, след обработката на което, на 23.05.2013г. в 14:58:02 часа, ТД на НАП Варна е издала справка изх.№17388133006434 /23.05.2013г. за прието уведомление за регистриране на сключения с М. Б. Х. трудов договор. Това означавало, че на 23.05.2013г. по време на проверката по работни места, извършена около 11 часа М. Б. Х. е допусната до работа в обекта без да й е връчено копие от уведомлението за регистриране на сключения с нея трудов договор, заверено от ТД на НАП. Проверяващите приели, че така е нарушен чл.63, ал.2 от КТ и на дружеството работодател бил съставен акт за административно нарушение № 25-2502577/ 31.05.2013г., съставен гл. Инспектор при Д “ИТ” – Търговище. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1600 лв. на основание чл. 414 ал.3 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител – св. И.. Съдът не кредитира твърденията в жалбата, че работничката само била на “проба” в предприятието. Тя е работила – осъществявала трудова дейност, поради което отношенията и с работодателя са били трудови. При това е несъмнено, че към момента на проверката не и е било връчено копие от уведомлението за регистриране на сключения с нея трудов договор, заверено от ТД на НАП, тъй като това уведомление е било прието по късно от компетентния орган. Отделен е въпросът за наличието на самия трудов договор към момента на проверката в обекта, но не това е предмет на делото. Така или иначе е несъмнено, че работничката е допусната да осъществява трудова дейност в предприятието, без да й се предостави копие от заверено уведомление, поради което и съдът намира фактическата обстановка изложена в акта и НП за напълно доказана.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, освен относно размера наложеното наказание, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът намира, че санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е нагажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 63,ал.2 вр. от КТ, на основание чл.414 ал.3 от КТ - за това, че на пр23.05.2013г. М. Б. Х. е осъществявала трудова дейност в предприятието на работодателя без последният да й е предоставил копие от уведомлението за регистриране на сключения с нея трудов договор, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.1 ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62 ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Освен това обаче, преди съответният работник да бъде допуснат на работа, работодателят е длъжен да му предостави екземпляр от трудовия договор и копие от уведомлението за регистрацията на този трудов договор, заверено от ТД на НАП. Работникът не може да бъде допускан до работа без работодателят да е изпълнил някое от тези си задължения. Работодателят обаче е допуснал работника до работа без да му предостави всички изискуеми документи - при всички случаи не му е предоставлил копие от изискуемото уведомление за регистразия на трудов договор, защото такова уведомление, съответно заверено, не е било налично към момента на проверката в обекта, а към този момент работничката вече е осъществявала трудовата си функция. Деянието е осъществено с допускане на работничката да осъществява трудова функция, без да са и предоставени всички изискуеми документи, както изисква разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ. Съдът намира, че въз основа на установеното от фактическа страна безспорно се доказва предоставянето на работна сила от страна на М. Х. към момента на осъществяване на проверката от контролните органи и реално изпълнение на трудова функция. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 63, ал.2 вр. от КТ. Обстоятелството, че в хода на проверката, но вече след допускане на работничката до работа, процесното уведомление било издадено, не променя извода по същество за съставомерност на деянието. Вида на осъщественото нарушение изключва приложението на разпоредбата на чл. 414в от КТ, който текст сочи, че нарушенията на чл. 63, ал.2 от КТ не са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414 ал.3 от КТ. Посочената санкционна разпоредба предвижда минимален и максимален размер на следващото се наказание “имуществена санкция” от 1 500 до 15 000 лв., в които граници е определено и настоящото административно наказание от 1 600 лв. При индивидуализацията на неговия размер обаче, съдът счита, че административнонаказващият орган неправилно е преценил обстоятелствата определящи тежестта на осъщественото нарушение. В тази насока не е съобразено, че процесното уведомление е получено още в хода на производството по установяване на административното нарушение и че от момента на престиране на работна сила до регистрацията на договора е минало малко време. Именно изложените обстоятелства налагат и извод, че размера на следващото са административно наказание “имуществена санкция”, следва да бъде намален на законоустановения минимум от 1 500 лв.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-2502577 от 21.06.2013 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Търговище, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на “*******” ООД гр. Разград на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 600, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание от 1 600 лв. на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-2502577 от 21.06.2013 г. в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: