№ 440 30.09.2013 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
тридесети август две хиляди и тринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Г.М.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 540 по описа за 2013 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П.М.С. против наказателно постановление № 37 -
0000318/23.05.2013 г. на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което
за нарушение на 89 т.4 от Наредба № 33 от 3.11.1999
г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните
превози му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, оспорвайки по същество
осъществяването на нарушението, за което е санкциониран.
Административнонаказващият орган не
изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.04.2013 г. служители на “КД – ДАИ” гр. Разград, спрели за проверка
движещо се в гр. Разград, на изхода за гр. Шумен, до археологически музей
«Абритус» състав от ППС – състоящ се от автомобил «Скания 143М» с рег. № ******
и ремарке с рег. №№ *******, управляван от жалбоподателя. Контролните органи
установили, че автомобилът е оборудван с аналогов тахограф, и въз основа на
представените от водача документи – лиценз 00507, удостоверение на ППС за обществен
превоз на товари на територията на РБългария серия А -07 № 004015, пътен лист №
0329629/25.04.2013 г. с отразен маршрут на движение гр. Севлиево – гр. Разград,
приели, че с ППС се осъществява обществен превоз на товари. Тъй като
жалбоподателят не представил удостоверение на ППС за обществен превоз на товари
на територията на РБългария за ремаркето, прикачено на автомобила,
актосъставителят – св. М., съставил АУАН с бл. № 166623/25.04.2013 г. за
нарушение на чл. 89 т.4 от Наредба № 33 от 1999 г. Актът бил съставен и предявен на
жалбоподателя, който го подписал без възражения. Въз основа на акта, на 23.05.2013
г., било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което е дадено описание на извършеното нарушение,
идентично с аписанието на същото в АУАН – че водачът не представя удостоверение
на ППС за обществен превоз на товари на територията на РБългария за ремарке с
рег. № ********, което е
собственост на превозвача ЕТ “*************”,
посочено е и че към момента на проверката, водачът не е притежавал такова, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на
чл. 89 т.4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози, с
налагане на административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
В хода на производството, като
свидетели са разпитани актосъставителя – св. М., който с показанията си
установява идентични с отразените в акта и НП фактически обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество,
е основателна по различни от изложените в нея съображения.
Съдът счита, че атакуваното НП е незаконосъобразно от
формална страна. В същото за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 89 т.4 от Наредба № 33/1999 г. от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, поставяща изискване към водачите по време на
работа задължително да представят при поискване на контролните органи
удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Република
България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът. На този
текст съответства и констатираното и описано в АУАН административно нарушение,
квалифицирано от актосъставителя по посочената правна норма. Неизпълнението на
посочената разпоредба се санкционира по реда на чл. 93 ал.2 от ЗАПревози,
предвиждащ вида и размера на наказанието следващо се на водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения
лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. Установеното от административнонаказващият орган, след съставяне на АУАН и
предявяването му на нарушителя и отразено в текста на наказателното
постановление обстоятелство, че по отношение на прикаченото към автомобила
ремарке с рег. № № ********, е съставомерен признак
на нарушение по друг текст от закона. Липсата на удостоверение от посочения
вид, налага извод за осъществено нарушение по чл. 6 от ЗАПревози, отговорността
за което се следва и по приложената от административнонаказващиято орган
санкционна норма на чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАПревози. Непредставянето на
удостоверението обаче към момента на проверката, представлява различно от
санкционираното нарушение, за каквото жалбоподателят не е бил уведомен към
момента на отпочване на административнонаказателното производство. Такова
нарушение му се вменява в отговорност едва с издаване на атакуваното
наказателно постановление, което води до такова ограничаване правото му на
защита, представляващо и абсолютно основание на постановлението, като
незаконосъобразно от формална страна.
Воден от
изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 37 - 0000318/23.05.2013 г.
на началник Областен отдел “КД – ДАИ” гр. Разград, с което
за нарушение на 89 т.4 от Наредба № 33 от 3.11.1999
г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните
превози на П.М.С. е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: