№ 449 27.09.2013г. град Разград
Разградският районен съд
десети септември две хиляди и тринадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: В.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №549 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Е.Х.Б. *** срещу Наказателно постановление №3187/31.05.2013 на Началник отдел “Контрол
по републиканската пътна мрежа”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция “Пътна инфраструктора” – гр. София, с което на
основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2
т.1 /а/ от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000лв. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание на РРС за жалбоподателя не се явява представител.
Ответната страна Национална агегенция «Пътна инфраструктура» чрез
представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок. Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №3187/31.05.2013 на Началник отдел
“Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция “Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктора” – гр. София на
основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2
т.1 /а/ от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лв. В наказателното постановление нарушението е описано
по следния начин: “На 15.05.2013г. в 16.14ч. на път II -49, км.
38-ми, на 2 км. след гр. Разград, в посока гр. Разград-гр. Кубрат, Е.Х.Б.
управлява съчленено ППС с 5 оси – МПС с 2 оси /1-ва, 2-ра/ марка “ДАФ”, модел
“ФТХФ105”, рег. №***** и полуремарке с 3 оси /3-та, 4-та, 5-та/, с рег. №*****.
Водачът осъществява движение на тежко пътно превозно средство, без разрешение,
издадено от администрацията, управляваща пътя. Необходимостта от разрешение се
доказва от направеното измерване, при което се
констатира: 1. При измереното разстояние между осите – 1,40 м.
измерената сума от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето на ППС
/3-та, 4-та, 5-та/ е 28,880т., при максимално допустимо натоварване на оста-
24,000т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква “Б” от Наредба №11 за движение на
тежки и/или извънгабаритни ППС от
03.07.2001г. на МРРБ, 2. Измерената обща маса на ППС е – 49,560т. , при
допустима максимална маса на ППС – 40,000 т., съгласно чл.6, ал.1, т.3, б. “а”
от Наредба №11 за движение на тежки
и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001г. на МРРБ.”. Същото наказателно постановление е издадено
въз основа на Акт за установявмане на административно нарушение №0004022/15.05.2013г.,
съставен на жалбоподателя от старши инспектор към Дирекция “Анализ на риска и
оперативен кантрол”.
По
делото са разпитани като свидетели актосъставителя и свидетеля по акта , които
чрез показанията си потвърждават изложените в акта обстоятелства. Сочат, че
пътният състав управляван от жалбоподателя бил спрян за проверка на посоченото
в НП място, като МПС –то и ремаркето
били натоварени с царевица. Жалбоподателят работел като шьофьор във фирма *****”
ЕООД –гр. К. /видно и от представеното копие от трудов договор/. Автомобилът и
ремаркето били откарани до равен участък, където били направени съответните измервания с
електронна везна, съгласно изискванията и били отчетени съответните, отразени в
акта показатели. Представени са писмени документи, удостоверяващи, че везната е
редовно калибрирана и е преминала съответната проверка, важаща с оглед времето
на процесния случай. При това съдът намира, че отразената в акта фактическа
обстановка отговаря на действителната, като съдът няма причина да се съмнява и
в точността на направените от проверяващите измервания с електронната везна.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното: Наказателното постановление, ангажиращо
наказателната отговорност на жалбоподателя е издадено от компетентен орган и
при спазване на законовите изисквания. Съдът не споделя доводът на
жалбоподателя, че наказващият орган в случая не бил компетентен да санкционира
деяниято му. Същият е очевидно компетентен, видно от приложеното пълномощно,
имащо смисъл на заповед. Не следва да се приеме и че са нарушени процедурни
правила при извършената на жалбоподателя проверка. Съдът не кредитира
твърденията в жалбата, че проверяващите не се били легитимирали – същите
очевидно са се легитимирали, както сочат и не е логично да бъдат допуснати от
жалбоподателя да извършат проверка, без да са се легитимирали. Соченият от
жалбоподателя довод, че тези проверки следвало да са съвместни и да се
извършват от смесени екипи, за което прилага и препис от съвместна заповед на
съответните министри, не налага други изводи. Всъщност касае се за оперативни
правила на действие. Видно от същата заповед и в тези случаи всеки проверяващ
проверява именно това, което е в рамките на неговата компетентност. Става дума
за приета стратегия на действие, а не за нормативно правило. Нормативните
правила не са нарушени, поради което и административнонаказателното
производство не е опорочено.
Съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Същият е управлявал МПС, като е допуснал
натоварване на ос относно
тройната ос на полуремаркето от
28,880 т. Максимално допустимо
натоварване на оста е 24,000т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква “Б” от Наредба
№11 за движение на тежки и/или
извънгабаритни ППС от 03.07.2001г. на МРРБ. Съгласно чл.6, ал.1, т.3, б. “а” от Наредбата
максималната маса на превозни средства, представляващи съчленено ППС /в
случая МПС с две оси с полуремарке с три
оси/ е 40 т.. Действителната обща маса на ППС –то обаче в случая е била 49,560
т. При това жалбоподателят е следвало да има разрешение за съответния превоз,
съгласно изискванията на чл.26, ал.2, т.1, б. “а” от ЗП. При липса на такова
разрешение превозното средство се явява извънгабаритно и движението му е забранено, а с тази именно забрана
жалбоподателят не се е съобразил. При
това видно е, че жалбоподателят от обективна страна е нарушил законовите
изисквания. От субективна страна същият е действал според съда непредпазливо –
не е държал сметка за действителното натоварване. Това обаче не го оневинява,
тъй като е бил длъжен да се съобрази със законовите изисквания и да е наясно с
действителното положение. В административнонаказателното право се носи отговорност и при непредпазлива
вина. Случаят не е маловажен, тъй като става дума за очевидно традиционни форми
на небрежност, които водачите на ППС следва да бъдат приучени да избягват. В
крайна сметка теглото на цялото ППС е надхвърляло с повече от 9t допустимите
норми. Затова и жалбоподателят основателно е санкциониран на основание чл.53,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Наложеното му наказание е в минималния законов
размер и не може да се поставя въпрос за намаляването му.
Поради изложеното НП следва да бъде потвърдено.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №3187/31.05.2013 на Началник отдел “Контрол по
републиканската пътна мрежа”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”,
Агенция “Пътна инфраструктора” – гр. София, с което на Е.Х.Б. *** на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата
за нарушение на чл.26, ал.2 т.1 /а/ от същия закон му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – Разград в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: