Р Е Ш Е Н И Е

№ 466 27.09.2013 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на дванадесети септември две хиляди и тринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 598 по описа за 2013 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “В.” ЕООД гр. Рудозем против наказателно постановление № 25-2502601 от 08.07.2013 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Търговище, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, на обжалващото дружество на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за незаконосъобразно.

В съдебното заседание управителят на обжалващото дружество и представляващият го адвокат поддържат жалбата.

Въззиваемата страна, чрез представитела си изразява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.05.2013 г. около 16.00ч. представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места в строителен обект - извършване на изкопни работи по проект “Реконструкция и оборудване на пречиствателна станция за отпадъчни води гр. Лозница. Изграждане на нови клонове към съществуваща канализационна мрежа, реконструкция на водопроводна мрежа по улиците на гр. Лозница”, намиращ се в гр. Лозница, ул. “Христо Ковачев”, изпълняван от “В” ЕООД – гр. Рудозем. Контролните органи установили, че на същата дата в обекта, в полза на санкционираното дружество е работил Н. Ш., който е осъществявал трудова дейност като машинист – багерист. Работникът дал обяснения пред проверяващите, като посочил, че същия ден постъпил на работа, като му било определено работно време и възнаграждение. Написал това и в писмени обяснения. Към момента на проверката между “В” ЕООД – гр. Рудозем и Н. Х. Ш. не бил сключен писмен трудов договор. Такъв трудов договор бил изготвен и подписан между страните едва на следващия ден, видно от представеното копие. Въз основа на констатациите от проверката, на 12.06.2013г. бил съставен АУАН с бл. № 25 – 2502601 за това че на 26.05.2013 г. Н. Х. е бил допуснат от работодателя /обжалващото юридическо лице/да работи в строителния обект, без предварително с него да е бил сключен трудов договор в писмена форма. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв. на основание чл. 414 ал.3 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител –св. Ф. Последната потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че при проверката заварили Н. Ш. на обекта и той им обяснил, че същия ден работил с една от строителните машини – багер. Обяснил, че бил приет на работа от В. Д., който видно от представеното копие на негова декларация, работи към дружеството като “отговорник – транспорт” и отговаря за възлагането на работа. Н. Ш. обяснил и че работещите имали почивка на обяд, след което /влючително и той/ започнали работа отново. Очевидно такава е действителната фактическа обстановка и тя се подкрепя и от писмените обяснения на самия Ш. дадени по време на проверката. Затова и съдът приема, че отразените в акта и НП обстоятелства са доказани по несъмнен начин. В този смисъл съдът не кредитира показанията на Ш., дадени вече пред съда, в които той сочи, че всъщност в момента на проверката не бил започнал работа, а само бил там за да разговаря за приемането му на работа и писал обясненията си под диктовка. Очевидно тези твърдения не отговарят на истината, лишени са от логика и следва да се обяснят с впоследствие осъзнатия стремеж на Ш. да защити работодателя си от когото е служебно зависим. Така или иначе съдът намира, че вменената на обжалващото дружество фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът намира, че санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е нагажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ, на основание чл.414 ал.3 от КТ - за това, че на 26.05.2013г. Н. Ш. е осъществявал трудова дейност в предприятието на работодателя без отношенията между страните да са уредени в сключен между тях писмен трудов договор преди постъпването на Ш. на работа. Разпоредбата на чл.1 ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62 ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Неизпълнението на същото, осъществява и състава на нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на работодател. Деянието е осъществено с допускане на работника да осъществява трудова функция, без с него да е сключен преди постъпването му на работа писмен трудов договор, както изисква разпоредбата на чл. 61 ал.1 от КТ. Съдът намира, че въз основа на установеното от фактическа страна безспорно се доказва предоставянето на работна сила от страна на Н. Ш. към момента на осъществяване на проверката от контролните органи и реално изпълнение на трудова функция. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 62 ал.1 от КТ. Обстоятелството, че още на следващия ден, но вече след констатиране на нарушението, между жалбоподателя и работника е бил сключен трудов договор, не променя извода за съставомерност на нарушението. Вида на осъщественото нарушение изключва приложението на разпоредбата на чл. 414в от КТ, който текст сочи, че нарушенията на чл. 61 ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ не са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414 ал.3 от КТ. В случая наложеното на жалбоподателя наказание е имуществена санкция в размер на 1500, което е законовия минимум, поради което и не може да се поставя въпрос за намаляването му.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-2502601 от 08.07.2013 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Търговище, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, на “В” ЕООД гр. Рудозем на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: