Мотиви по Наказателно дело 515/2013г.

МОТИВИ към Присъда № 442/03.09.2013г. по НОХД № 515/2013г. на РС - Разград

Повдигнато и внесено в съда e обвинение срещу Н.Х.Х. ЕГН **********,

- за това, че на 14.06.2013 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с Г.Н.М. ***, е извършил непристойни действия – буйство, невъзпитаност, отправяне на заплахи и закани, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост – престъпление по чл. 325, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК,

- за това, че на 14.06.2013 г. в гр. Разград да е причинил на С.К. *** лека телесна повреда, изразяваща се в прободно – порезна рана по дланта на лявата ръка, проникваща в меките тъкани на дланта, с оток и болезненост на същите, което увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК,

- за това, че на 14.06.2013 г. в гр. Разград да се е заканил с убийство на С.К. *** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 НК,

и срещу Г.Н.М. ЕГН **********,

- за това, че на 14.06.2013 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с Н. ***, е извършил непристойни действия – буйство, невъзпитаност, отправяне на заплахи и закани, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост – престъпление по чл.325, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че от събраните доказателства по делото то е доказано по несъмнен начин и пледира на подсъдимия Х. по трите обвинения да бъде наложено наказание лишаване от свобода малко под средният предвиден в закона размер, като съдът при условията на чл.23 от НК да определи едно общо наказание, а на подс. М. да определи наказание лишаване от свобода към минималният предвиден в закона размер, изтърпяването на което да отложи за минималния изпитателен срок.

Подсъдимият Н.Х.Х., редовно призован, се явява. Не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, по същество оспорва фактическата обстановка, така както е описана в обстоятелствената част на обвинителният акт, иска от съда да бъде оправдан.

Защитата на посдъмимия Х., счита обвинението за недоказано, моли съда да постанови оправдателна присъда по всички пунктове на обвинениено.

Подсъдимият Г.Н.М., нередовно призован не се явява, същият е обявен за ОДИ, по делото са приобщени доказателства, че след приключване на ДП е напуснал Р България и се намира в чужбина на неустановен адрес. За него служебен защитник, който счита обвинението за недоказано, моли за оправдателна присъда, алтернативно навежда доводи, че деянието по чл. 325, ал. 2, пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК, следва да бъде квалифицирано като адм. нарушение по УБДХ, за което съдът следва да се произнесе с Решение, като наложи съответното адм. наказание.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимия Н.Х.Х. е роден на ***г. в гр.******, живущ ***, български гражданин, с основно образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Г.Н.М. е роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, с основно образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН **********.

Подс. М. е зет на подс. Х., женен за негова дъщеря – св. А.М..

Св.С.К.К. работел във фирма ЕТ” *****"-гр.Разград на длъжност фризьор-преподавател. От 10 години той провеждал курсове за фризьори в помещение, находящо се на ул.******** в гр.Разград.

Със заповед № 472/12.06.2013г. на директора на Учебен център за професионално обучение към ЕТ "*****" - гр.Разград била назначена изпитна комисия за провеждане на изпит по теория, насрочен за 13.06.2013г. от 7.30ч. и практика, насрочен за 14.06.2013г. от 7,30ч., на курсистите от първа група курс "Фризьорство". За председател на комисията бил определен св.С.К.К., а за членове - св.С.К. Ю., св.И. М. М., св. Б.Т.Р. и св. Б.О.Н..

Видно от протокол №45/12.06.2013г. до изпита за придобиване на професионална квалификация са били допуснати общо 10 курсисти, сред които и св.А.Н.М..

При всеки един от двата етапа от изпита всеки член на комисията оценил поотделно всяка една от допуснатите

кого си имаш работа?...", след което двамата започнали да го блъскат в ъгъла на коридора. Подсъдимите крещели на св. С.К.: "...Ти ще й дадеш дипломата за фризьор! Тя повече няма да се явява на изпит!...", подс. Н.Х. заплашил св.С.К. с думите " ...Ще те заколя, Ще те убия! Как няма да дадеш изпита на дъщеря ми?Т и знаеш ли кой съм аз, ти мен познаваш ли ме?...". След това той извадил нож от дрехите си и започнал да замахва с него към областта на врата на св. С.К.. Силно уплашен и притеснен за живота си, с цел да се предпази от ножа, св. С.К. навел леко главата си и вдигнал лявата си ръка, която поставил пред дясната страна на лицето си, с длан в хоризонтално положение,обърната навън. В следващият миг подс. Н.Х. нанесъл удар с държания от него нож в областта на лявата длан на св. С.К.. В резултат на удара свидетелят усетил силна пронизваща болка. Той свил лявата си ръка, свалил я надолу и видял,че тя кърви. След като наранил св. С. К., подс. Н. Х. продължил да замахва още няколко пъти с ножа към него, като му казал: "...Гледай друг път да не идвам!...". Малко по-късно подс. Н.Х. си тръгнал.

Подс. Г. М. позвънил на съпругата си по мобилния телефон, който включил на високоговорител . Той я попитал какво й е казал точно С., при което св.А. М. отговорила: "...С. каза,че съм скъсана...". Подс. Г.М. казал на св.С.К.: "... Разбра ли, не е скъсана и вече няма да се яви на изпит!...". Св. С.К. се опитал да обясни, че не оценява той, а членовете на изпитната комисия, при което подс. Г.М. го заплашил с думите:" ...И другия път без да се явява на изпит, искам да й го дадеш! Ако не й дадеш изпита, втория път, когато дойдем, няма да се разминеш само със заплаха!...", след което си тръгнал.

Малко по-късно на мястото на инцидента пристигнали св.Д.И. и колегата му - св. Н.Х.Н..

Св. С.К. посетил „Спешно отделение"-гр.Разград, където му била оказана медицинска помощ.

От заключението по назначената по делото съдебномедицинска експертиза е видно, че в резултат на възникналия на 14.06.2013г. инцидент пострадалият С.К.К. е получил: прободно-порезна рана по дланта на лявата ръка, проникваща в меките тъкани на дланта, с оток и болезненост на същите. Описаното увреждане е резултат от нараняване с предмет с остър режещ ръб и отговаря да бъде получено по начин, както се съобщава в делото - нараняване с нож.

Среден срок за приключване на оздравителния процес около 7-10 дни.

От заключението по назначената по делото допълнителна съдебномедицинска експертиза е видно, че прободно-порезната рана по дланта на лявата ръка на пострадалия С.К.К. е резултат от нараняване с предмет с остър връх и режещ ръб и може да бъде получено при нараняване с нож.

Не е възможно да се получи прободно-порезно нараняване с друг предмет, който няма остър връх и режещ ръб - например ключ за автомобил - при нараняване от такъв би се получила разкъсно-контузна рана.

Подобно нараняване /прободно-порезна рана/ може да се получи само от предмет, който има остър връх и режещ ръб, независимо дали е нож или друг подобен предмет.

Двамата подсъдими са неосъждани.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите С. К. / приобщени и по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.2,пр.2 от НПК/, Х. А., Т. И., Р. А., Ив. М., Б. Н., С. А., Кр. Г., Н. Н., Ив. И., Д. И., Б. Р., Пл. П. / приобщени и по реда на чл.281, ал.5 от НПК/, частично от показанията на св. А. М., А. Х. и обясненията на подс. Х., на приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза, както и на писмените доказателства, съдържащи се в ДП № 472/2013г. по описа на РУП - Разград, Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите, Характеристични справки на подсъдимите, Справки за съдимост на подсъдимите Лист за преглед на пациент в спешно отделение, Заповед № 472/12.06.2013г., Протокол № 45/12.06.2013г., Протокол № 46/13.06.2013г., Протокол № 47/13.06.2013г., Протокол № 48/13.06.2013г., Протокол № 49/13.06.2013г., Протокол № 50/13.06.2013г., Протокол № 51/14.06.2013г., Протокол № 52/14.06.2013г., Протокол № 53/14.06.2013г., Протокол № 54/14.06.2013г., Протокол № 55/13-14.06.2013г.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, пр. 2 във вр. с ал. 1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

От обективна страна – на 14.06.2013 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с Г.Н.М. ***, е извършил непристойни действия – буйство, невъзпитаност, отправяне на заплахи и закани, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК се състои в извършване на непристойни действия. Такива са всички неприлични, безсрамни действия, които очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък. Хулиганските мотиви се заключават в проявеното явно неуважение към обществото от дееца, като по този начин той демонстрира, че не се смята за обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение. Последните от своя страна се явяват специален субективен признак на престъплението. В случая са налице по-тежко наказуемите квалифициращи признаци по ал. 2 на чл. 325 от НК, защото хулиганските действия, извършени от подсъдимия, са били съпроводени с дързост. Деянието на подс. Х. се характеризира с дързост, тъй като хулиганските му действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушаващи нравствените принципи и чувства на присъствалите свидетели. Действията му са извършени публично и грубо са нарушили правилата за приличие – употребените заплахи към св. С. К., заплахата с нож, то пред множество млади хора присъствали на събитието са довели до възмущението им и са породили страх у тях. Изключителна дързост на деянието на подс. Х. се изразява в много грубата форма, с която са засегнати интересите на обществото и личността на св. С. К., упоритостта на действията на подс. Х., заплахите към св. С. К. за физическа разправа и убийство, безпардонно произнесени пред голям кръг от хора, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред, демонстрира се чувство на безнаказаност и превъзходство над закона.

От субективна страна – подсъдимият, като е съзнавал, че се намира на обществено място, действайки насочено и единоцелно с подс. Г. М., пред много хора и е бил длъжен да съблюдава нормите за поведение е извършил действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към присъстващите, действия съпроводени с изключителна дързост, съзнавал е противоправния характер на деянието си и настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване – да демонстрира грубо незачитане на нормите за поведение на обществено място, да покаже превъзходството си над останалите и своята безнаказаност.

За престъплението по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК. Съдът намира, че то не е осъществено от субективна страна. Безспорно от заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза се установява, че на св. С. К. е причинена лека телесна повреда от страна на подс. Х., но съдът намира, че е налице личен мотив – разстроената дъщеря на подс. Х. – св. А. М., заради „честта”, на която е станал процесния случай. В тази връзка не случайно подс. Х., влизайки в помещението за работа на св. С. К. е попитал „ ... Кой е С....” именно воден от личния си мотив за мъст. Доколкото липсва признак от обективната страна на деянието – хулигански подбуди, то същото се явява от частен характер, поради което съдът следва да оправдае подс. Х. по това обвинение.

За престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, съдът го намира за несъставомерно от субективна страна. Отправените от страна на подс. Х. закани за „ саморазправа и убийство” и заплахата с нож, не са имали за цел действително да предизвикат у св. К. основателен страх за осъществяването им. Съдът ги възприема като част от хулиганските действия на престъплението по чл.325, ал.2 от НК и именно те обосновават наличието на изключителна дързост на деянието. Поради това по това обвинение, подс. Х. също следва да бъде оправдан.

По отношение на подс. Г. М. и обвинението по чл.325, ал.2, пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

От обективна страна – на 14.06.2013 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с Н. ***, е извършил непристойни действия – буйство, невъзпитаност, отправяне на заплахи и закани, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост. От изложеното по горе /по отношение на подс. Х./, съдът намира обвинението за категорично и безспорно доказано. Именно подс. М. , заканвайки се с думите „ ...ще ви гърмим ...”, отправени към свидетелките очевидци е предизвикал у тях страх /панически до степен да не могат да се обадят по телефон за помощ/, а по късно се включил заедно с подс. Х., към изпълнение на хулигански действия по отношение на св. С. К., като в крайна мяра е нарушил функционирането на държавния ред в областта на квалификационните курсове за придобиване на квалификация „ фризьор”, застаняйки св. С. К. да издаде необходимото удостоверение на св. А. М. за успешно положени изпити, без тя да се яви повторно на изпит.

От субективна страна – подс. М., като е съзнавал, че се намира на обществено място, действайки насочено и единоцелно с подс. Х., пред много хора и е бил длъжен да съблюдава нормите за поведение е извършил действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към присъстващите, действия съпроводени с изключителна дързост, съзнавал е противоправния характер на деянието си и настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване – да демонстрира грубо незачитане на нормите за поведение на обществено място, да покаже превъзходството си над останалите и своята безнаказаност.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимите, желанието им да демонстрират превъзходството си над обществените порядки и чувството си за безнаказаност.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 325, ал. 2, пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до пет години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказание лишаване от свобода под най-ниския предел, предвиден в закона или замяната на този вид наказание с друго. От друга страна, отчитайки превес на отегчаващиге отговорността обстоятелства - времето, мястото, начина на извършване на деянието, свидетелите на деянието, определянето на размера на наказанието, следва да бъде ориентирано под средния посочен от закона, наказание, което би отговорило на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право и би осъществило целите на наказанието, установени в чл.36 от НК и определи по отношение на подс. Х. наказание „ Лишаване от свобода” в размер на 1 година, а по отношение на подс. Г. М. в размер на шест месеца. Съдът прие, че са налице основанията за отлагане на изпълнението на наложеното наказание "лишаване от свобода" по реда на чл.66, ал.1 от НК, както и поради определения размер, а така също и с оглед личността на подсъдимите, която навежда на осбоснован извод, че те биха се поправили и превъзпитали и без да търпят ефективно така определеното наказание. Подсъдимите имат семейство, деца, за които да се грижат и да дават пример за подражание. От друга страна определеното наказание не е малко по размер и отлагане на изтърпяването му би изиграло определена възпираща роля по отношение на подсъдимите, занапред да се въздържат от противообществени прояви от всякакво естество, съдът определи манимален изпитателен срок в размер на 3 години за двамата подсъдими.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят по сметка на републиканския бюджет сумата 40,00лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд град Разград, сумата 50.00лева разноски в съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: