Мотиви към Присъда №447 от 09.09.2013г., постановена по НОХД №529/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.Р.И. за това, че за времето от 21.02.2012г. до 19.04.2012г. в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави имотна облага за себе си и за друго лице с неустановена в хода на разследването самоличност, е възбудил и поддържал заблуждение у Д.М. ***, С.А. ***, Н.А.М. ***, Ф.А.Ю. ***, Х.А.Р. ***, Д.Р.М. ***, С.А. ***, О.К. ***, Д.Е. ***, Х.С.А. ***, Д.Н.К. ***, К.И.Н. ***, Р.М.Х. от гр.Русе, Д.С. *** и Я.М.К. ***, че ще им осигури работа като строителни работници с трудов договор в Дубай /ОАЕ/, както и транспорт със самолет до Дубай и с това е причинил на Д.М.Д. имотна вреда в размер на 562 лева, на С.А. Ш. имотна вреда в размер на 562 лева, на Н.А.М. имотна вреда в размер на 562 лева, на Ф.А.Ю. имотна вреда в размер на 562 лева, на Х.А.Р. имотна вреда в размер на 562 лева, на Д.Р.М. имотна вреда в размер на 562 лева, на С.А.Т. имотна вреда в размер на 562 лева, на О.К.Н. имотна вреда в размер на 562 лева, на Д.Е. К. имотна вреда в размер на 562 лева, на Х.С.А. имотна вреда в размер на 562 лева, на Д.Н.К. имотна вреда в размер на 562 лева, на К.И.Н. *** имотна вреда в размер на 562 лева, на Р.М.Х. от гр.Русе имотна вреда в размер на 562 лева, на Д.С. *** имотна вреда в размер на 562 лева и на Я.М.К. *** имотна вреда в размер на 562 лева, като общият размер на причинената имотна вреда е 8430 лева - престъпление по чл.209, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено.

Като граждански ищци по делото са конституирани пострадалите Д.М.Д., С.А. Ш., Н.А.М., Х. М. Р., Д.Р.М., С.А.Т., О.К.Н., Д.Е. К., Х.С.А. и К.И.Н., всеки от кои4то претендира подсъдимият да бъде осъден да му заплати сумата от 562 лв за имуществени вреди от престъплението, а пострадалият О.К.Н. претендира и законната лихва върху претендираната сума, считано от 19.04.2012г. до окончателното плащане.

Съдебното производство по отношение на подсъдимия е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия, при което той е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Подсъдимият Д.Р.И. е роден на ***г. в гр. Русе, живее в същия град. Същият е женен, безработен, осъждан. Има средно образование.

На 21.02.2012г. подсъдимият посетил офиса на агенция за недвижими имоти „РОС" в гр.Разград.Разговарял със св.П.Д.А.-брокер в агенцията, пред когото се представил като „Д. И. М". Обяснил,че търси да наеме за период от около 2 месеца помещение за офис, с размери до 20кв.м. и наемна цена до 200лв. По-късно същия ден св.Пл.А. завел подсъдимия при св.Г.В.Ж., който имал сключен с агенцията договор за посредничество във връзка с отдавано от него помещение под наем, находящо се в сграда на ул.Т.С.Р."№** в гр.Разград. Св. П.А. представил на св.Г.В.Ж. подсъдимия като „Д. М". Подсъдимият обяснил, че е представител на фирма за набиране на работници за работа в чужбина и пожелал да наеме помещението.Той се договорил със св.Г.Ж. да направи подобрения в помещението за срок от около един месец и едва тогава да бъде сключен договорът за наем и да бъде уточнена наемната цена. Същия ден подсъдимия заплатил сума в размер на 200лева на св.Г.Ж., който му предал единственият ключ за наетото помещение. След като се уговорил да ползва горепосоченото помещение, подсъдимият дал обява във вестник „Екип 7", че фирма „Веtоп Insaat” наема арматуристи, кофражисти, ел.техник, булдозерист, бетонджии, ВиК и общи работници, като посочил телефон за връзка 0877/39-15-20.

В периода от 21.02.2012г. до 19.04.2012г. подс. И. използвал наетото помещение като офис, в който извършвал личен разговор и прием на документи от желаещите да намерят работа в чужбина.

На неустановени дати в периода от 21.02.2012г. до 19.04.2012г. свидетелите Д.М.Д., С.А. Ш.,Н.А.М., Ф.А.Ю., Х.А.Р., Д.Р.М., С.А.Т., О.К.Н., Д.Е. К., Х.С.А., Д.Н.К., К.И.Н., Р.М.Х., Д.С. М. и Я.М.К. се свързали по посочения в обявата телефон и в последствие неколкократно разговаряли по телефона и се срещали с подсъдимия в наетото от него помещение в гр.Разград. На всички подсъдимият обяснявал,че наема строителни работници за работа в Дубай от името на фирма „Веtоn Insaat”, обещавал да сключи трудови договори с тях, да им осигури работа като такива в Дубай, както и да им осигури транспорт със самолет до Дубай.Той поискал от свидетелите да му предоставят копия от паспортите си, от документите им за придобита квалификация и медицински удостоверения за работа.

В средата на месец април 2012г. подсъдимият извикал всички гореизброени свидетели.Той им обяснил,че обещаната на всеки от тях работа е уредена, като заявил,че на 19.04.2012г. ще пътуват за гр.Варна, а на 20.04.2012г. ще отпътуват със самолет за Дубай през РТурция. Подсъдимият посочил,че трудовите им договори ще бъдат сключени в деня на отпътуването за гр.Варна, когато всеки един от свидетелите трябва да заплати сума в размер на 562лева,представляваща част от стойността на самолетния билет.а останалата част се поемала от фирма „Веtоn Insaat”.

На 17.04.2012г. подс.И. отишъл в офиса на ЕТ"М. Ф" в гр.Разград.Той разговарял със св.С.С.А., касиер-билетопродавач във фирмата. Подсъдимият поискал да наеме микробус, с който да пътува на 19.04.2012г. с още 16 лица до гр.Варна. Цената за услугата била в размер на 150лева, от които подсъдимият заплатил 50лв. капаро.При поискване на личните данни с оглед издаване на фактура, подсъдимият обяснил на св.С.А., че желае фактурата да му бъде издадена в микробуса.Той отказал да предостави телефонният си номер под предтекст, че ще бъде извън страната, като заявил,че на 19.04.2012г. ще се обади по телефона,за да потвърди заявката си.

Около една седмица преди 19.04.2012г. подс.И. се свързал със св.Д.К.Д., която отдавала стаи под наем в къща, находяща се на ул."К"№**,в кв."Г" в гр,Варна. Той направил резервация за нощувка на 16 лица за 19.04.2012г.

Сутринта на 19.04.2012г. подсъдимият позвънил по телефона на св. А., потвърдил поръчания курс до гр.Варна, като поискал микробусът да бъде изпратен около 13.30ч. същият ден на ул.Т.С.Р." в гр.Разград.

На 19.04.2012г./четвъртък/ подсъдимият отишъл в кабинета на св.Г.Ж., който по професия бил лекар. Дясната ръка на подсъдимия била гипсирана /обяснил, че бил паднал/. Подсъдимият предложил да сключат договора за наем в понеделник и тогава да заплати наемната цена за следващия месец, както и разходите за консумираните от него до момента ток и вода. След 19.04.2012г. подсъдимият не е осъществявал контакт със св.Г.Ж.

Същият ден подсъдимият предоставил за подпис на всеки един от свидетелите Д.М.Д., С.А. Ш., Н.А.М..Ф.А.Ю., Х.А.Р., Д.Р.М., С.А.Т., О.К.Н., Д.Е. К..Х.С.А., Д.Н.К., К. И.Н., Р.М.Х., Д.С. М. и Я.М.К. трудови договори с дата 20.04.2012г., съдържащи данните на свидетелите, в които предварително били положени подписи за „отдел човешки ресурси" и „работодател". Подсъдимият дал по един екземпляр от договорите на всеки един от свидетелите и им показал самолетни билети. Всеки един от 15-те свидетели дал на подс.Д.И. поисканата от него парична сума в размер на 562 лева за заплащане на самолетните билети към Дубай, като общия размер на дадената от тях на обвиняемия сума бил 8 430лева.

Курсът от гр. Разград до гр. Варна бил възложен на св.М.М.П., шофьор в ЕТМ. Ф"-гр. Разград. Около 13.45ч. той паркирал управляваният от него микробус „Мерцедес" с рег.№**** пред сградата с №** на ул.Т.С.Р" в гр. Разград.

Подс. И. заплатил дължимите 100 лева за курса на св.Мл.П. и без да покаже документ за самоличност, продиктувал данни за личността си на св.Мл.П., които той вписал в издадената за курса фактура. Същата не била подписана от подсъдимия.Впоследствие в микробуса се качили обвиняемият,мъж с неустановена в хода на разследване по делото самоличност и свидетелите Д.М.Д., С.А. Ш., Н.А.М., Ф.А.Ю., Х.А.Р., Д.Р.М., С.А.Т.,О.К.Н., Д.Е. К., Х.С.А., Д.Н.К., К.И.Н., Р.М.Х., Д.С. М. и Я.М.К..Те потеглили към гр. Варна, където пристигнали около 15.30ч.По искане на обвиняемият св.Мл.П. спрял микробуса в близост до завод „Елпром",Обв.И. се обадил по телесрона на св. Д.Д., обяснил й, че е пристигнал в гр.Варна и помолил някой да го посрещне.Свидетелката изпратила св.Н.Д.Ч. на посоченото от обвиняемия място и той завел групата до ул."К."№** в кв."Г" в гр.Варна.

Подсъдимият заплатил на св.Д.Д. сума в размер на 160лева за нощувката на 16 лица, след което обяснил на свидетелите Д.М.Д., С.А. Ш., Н.А.М., Ф.А.Ю., Х.А.Р., Д.Р.М., С.А.Т., О.К.Н., Д.Е. К., Х.С.А., Д.Н.К., К.И.Н., Р.М.Х., Д.С. М. и Я.М.К. и неустановеното в хода на разследване лице,че е необходимо да „презавери" самолетните им билети и ще се върне бързо. Свидетелите били изненадани и за да ги убеди,че всичко е наред подс.И. показал личната си карта на двама от тях, но сторил това толкова бързо, че свидетелите не успели да видят личните му данни.След това той предложил да бъде придружен от някой от групата и извадил списъка с имената им. Със затворени очи той посочил с пръст към списъка,след което отворил очи и казал името „С".Като „С" се представил мъжът,чиято самоличност не е установена при разследването. По молба на обвиняемия св.Н.Ч. го откарал заедно със „С" до гр.Варна.

След като изминали един-два часа от тръгването им и подсъдимият и „С" не се върнали, у свидетелите Д.М.Д.,С.А. ,Н.А.М., Ф.А.Ю., Х.А.Р., Д.Р.М., С.А.Т., О.К.Н., Д.Е. К., Х.С.А., Д.Н.К.,К.И.Н., Р.М.Х., Д.С. М. и Я.М.К. се породили съмнения и те направили многократни опити да се свържат с подсъдимия по мобилния му телефон,но не могли да осъществят контакт с него, т.к. телефонът му бил изключен. По-късно,силно обезпокоени от обстоятелството, че подсъдимият все още го няма, свидетелите решили да отворят сака, който „С" носел при пътуването им от гр.Разград и бил оставил в една от стаите, определена за нощувката им.След като установили, че в него има само няколко стари и скъсани дрехи-4 броя мъжки дънки, 1 брой долнище на анцуг и З броя блузи,свидетелите разбрали, че са били измамени и потърсили съдействие от служители на 04 РУП при ОД на МВР-Варна.

С протокол за доброволно предаване от 20.04.2012г, св.Д.К.Д. предала на служител на 04 РУП при ОДМВР-Варна 1 брой сак, 4 броя мъжки дънки, 1 брой долнище на анцуг и 3 броя блузи.

На 08.06.2012г., разследващият полицай по делото е извършил оглед на помещението, което св.Г.Ж. е отдал под наем на обвиняемия. Вратата на същото била отворена с помощта на специалист-ключар, тъй като единственият ключ за нея не бил върнат от обвиняемия на собственика. В помещението са установени само оставени от обвиняемия 4 стола, две маси и един фотьойл .

С приемо-предавателен протокол от 15.06.2012г. служител на 04 РУП при ОДМВР-Варна е предал предадените от св.Д.К.Д. вещи-сак и намиращите се в него дрехи, на водещият разследването разследващ полицай Н.Куманов /л. 124, том 1/.Същите са били приобщени като ВД към делото.

С протоколи за доброволно предаване посттрадалите предали на разследващите органи оригиналите на трудовите договори на всеки от тях, сключени с „Веtоп Insaat” .

В следващите дни са извършени разпознавания по снимки, като пострадалите разпознали по снимка подсъдимия, като лицето от което били измамени.

С разпореждане по ЧНД № 791/02.10.2012г. /л.88, том 1/, РС-Разград е дал разрешение за извършване на претърсване във: вилен парцел, намиращ се в местността „К", в землището на гр.Р., обитаван от подс.Д.И. и неговата съпруга; в апартамент и прилежащите към него гараж, избено и таванско помещение, находящ се в гр.Р., ул."М" №**, вх.*, ап.**, представляващ постоянен адрес на подс.Д.И. и съпругата му; в л.а."Рено Еспейс" с рег.№ ****, собственост на обв.Д.И. и в л.а."Рено Лагуна" с рег.№ *****, собственост на съпругата на Д.И. – П. И.. На 03.10.2012г. разследващият делото полицай е извършил претърсване в горепосочения вилен имот, при което са намерени и иззети: 3 броя диоптрични очила, 1 брой мобилен телефон марка „Нокия" с IМЕI ********* с поставена в него сим-карта на „Виваком" с № ************, 1 брой мобилен телефон „Сименс МС60" с IМЕI *******, без сим-карта, 1 брой мобилен телефон „LG" с IМЕI № ********** без сим-карта, 1 брой мобилен телефон «Сони Ериксон» с IМЕI ********* без сим-карта, 1 брой мобилен телефон марка „LG" с IМЕI ********** без сим-карта, 1 брой мобилен телефон марка „Моторола" с IМЕI *********** без сим-карта, 19 броя дискове, 1 брой гладкоцевна ловна пушка със срязани цеви, с надпис върху приклада „Д.Д. 5.50", 5 броя ловни патрони кал. 12, 1 брой стационарен компютър „СОМРАQ” със сериен № ****, 1 брой мастиленоструен принтер НР DESKJET3550, със сериен № ***.

При огледа на гаража е намерен автомобил „Рено Лагуна" с рег.№ *****, при претърсването на който не са намерени предмети, имащи връзка с делото. За извършеното процесуално-следствено действие е съставен протокол за претърсване и изземване.

На 03.10.2012г. разследващият делото полицай е извършил претърсване в л.а."Рено Еспейс" с рег.№ *****, намерен паркиран пред вилния имот на подсъдимия. При претърсването в автомобила са намерени преносима флаш памет ЕМТЕС, оригинал на трудов договор с № 00101/05.06.2012г., сключен между А Д. К. и Д.Б.Д. и 1 брой длъжностна характеристика за пазач невъоръжена охрана.

На 03.10.2012г. разследващият делото полицай е извършил претърсване в апартамент и прилежащото към него избено помещение, находящ се в гр.Р., ул."М." № **, вх.*, ап.**, при което не са намерени вещи, имащи значение за разследването.

В хода на разследване по делото е установено,че в мобилен телефон с IМЕI******* от м.юни 2011 г. до м.юни 2012г. са били поставяни множество сим-карти. От приложената към делото разпечатка на проведените по този телефон разговори е видно, че през периода от м. юни 2011 г. до 16.01.2012г. в него е била поставяна сим-картата на подс.Д.И.,с №***** От 28.02.2012г. в същият телефон е била поставяна сим-карта №****, регистрирана на името на съпругата на пъдсъдимия-П. Т. И..Този именно номер е бил посочен в дадената от обвиняемия обява във вестник „Екип-7" в гр.Разград и чрез този номер той е осъществявал контакт с пострадалите лица. Множеството телефонни разговори, проведени от обвиняемия и неустановена в хода на разследването жена, представила се за негова секретарка, с пострадалите лица, са видни от приложенатапо досъдебното производство справка.

От заключението по назначената по делото графологическа експертиза е видно че: 1.Положените подписи под „отдел човешки ресурси" и „работодател" на лист 3, числата срещу „трудов договор №" и следващото „кор", на лист 1, както и подписа върху печата на фирмата на лист 1 и лист 2 в оригиналите на трудови договори с работодател „Бетон Иншаат" и работници С.А. Ш., Н.А.М., Х.А.Р., С.А.Т. и в копията на трудови договори с работодател „Бетон Иншаат" и работници Д.М.Д., Д.Р.М. и К.И.Н., не са изпълнени с почерка на Д.Р.И. с ЕГН **********.; *.В копието на трудов договор с № 00101/05.06.2012г., сключен между „Ти Ай Секюрити Варна" ЕООД-гр. Варна /"Ди Си Хаус Гард" ЕООД-гр.София/, представлявано от ръководителя А. К.А. и Х. Д. К. и работника Д.Б.Д. ръкописният текст и подписите на предната и обратна страна на листа не са изпълнени с почерка на Д.Р.И. с ЕГН **********. ;*.В копието на длъжностна характеристика „пазач невъоръжена охрана" ръкописният текст и подписите на обратната страна на листа не са изпълнени с почерка на Д.Р.И. с ЕГН **********.

Видно от заключението по назначената по делото графическа експертиза в оригиналите на трудови договори с работодател „Бетон Иншаат" и работници Д.Е. К., Д.С. М. и Я.М.К., положените подписи под „отдел човешки ресурси" и „работодател" на лист 3, числата срещу „трудов договор №" и следващото „кор", на лист 1, както и подписите върху печата на фирмата на лист 1 и лист 2, не са изпълнени с почерка на Д.Р.И. с ЕГН **********.

В хода на разследване по делото е назначена компютърно-техническа експертиза от заключението на която е видно следното: Абонатът на представеният за изследване мобилен телефон марка „Нокия" с IМЕI **** със сим-карта на „Виваком" с № ****, не може да бъде установен, тъй като след включване на телефона се извежда съобщение за неуспешна регистрация на сим-картата. Представеният за изследване мобилен телефон „Сименс МС60" с IМЕI *****, е без сим-карта, поради което, за да се изследва информационното съдържание на вградената в апарата памет, при изследването му е монтирана сим-карта на „Виваком", налична в сектор БНТЛ, която не е активна и не съдържа информация. Представеният за изследване мобилен телефон „LG" с IМЕI № **** е без сим-карта. При включването му е установено, че се активира фоновото осветление на дисплея, но същият не визуализира информация. Поради тази причина не може да се изследва информационното съдържание на паметта на мобилния телефон. Представеният за изследване мобилен телефон «Сони Ериксон» с IМЕI ***** е без монтирана сим-карта. При включването на апарата или свързването му към фабрично зарядно устройство се активира светлинната индикация на бутона за включване, както и фоновото осветление на дисплея, но същият не визуализира информация. Това дава основание за оформяне на заключение, че апаратът е повреден и информационното съдържание на паметта му не може да се изследва. Представеният за изследване мобилен телефон марка „LG" с IМЕI ***** е без сим-карта. В слотът за Т-Flash карта памет не е поставена такава. Телефонът не може да бъде включен въпреки неколкократното поставяне и изваждане на фабрична батерия и включване и изключване на фабрично зарядно устройство. Това дава основание за оформяне на заключение, че апаратът е повреден и информационното съдържание на паметта му не може да се изследва. Представеният за изследване мобилен телефон марка „Моторола" с IМЕI ****** е без сим-карта. Апаратът не може да бъде включен и не реагира при неколкократното включване и изключване на фабрично зарядно устройство и изваждане и поставяне на батерията му. Това дава основание за оформяне на заключение, че апаратът е повреден и информационното съдържание на паметта му не може да се изследва. Съдържанието на телефонните указатели на мобилен телефон марка „Нокия" с IМЕI ***** със сим-карта на „Виваком" е подробно описано в заключението по експертизата. В телефонният указател на мобилен телефон „Сименс МС60" с IМЕI ****** не се съдържат записи. Поради посочената причина в т.1 от изследването не може да се изследва информационното съдържание на паметта на мобилен телефон марка „LG" с IМЕI № *****. Поради посочената причина в т.1 от изследването не може да се изследва информационното съдържание на паметта на мобилен телефон «Сони Ериксон» с IМЕI *****. Поради посочената причина в т.1 от изследването не може да се изследва информационното съдържание на паметта на мобилен телефон марка „LG" с IМЕI **********. Поради посочената причина в т.1 от изследването не може да се изследва информационното съдържание на паметта на мобилен телефон марка „Моторола" с IМЕI *****.

Наличните записи на неприети, входящи и изходящи набирания в паметта на мобилен телефон марка „Нокия" с IМЕI ************ са приложени в т.З от изследването. В паметта на мобилен телефон „Сименс МС60" с IМЕI ***** не са налични записи на неприети, входящи и изходящи набирания. Поради посочената причина в т.1 от изследването не може да се изследва информационното съдържание на паметта на мобилен телефон марка „LG" с IМЕI № ************. Поради посочената причина в т.1 от изследването не може да се изследва информационното съдържание на паметта на мобилен телефон «Сони Ериксон» с IМЕI ************. Поради посочената причина в т.1 от изследването не може да се изследва информационното съдържание на паметта на мобилен телефон марка „LG" с IМЕI *****. Поради посочената причина в т.1 от изследването не може да се изследва информационното съдържание на паметта на мобилен телефон «Сони Ериксон» с IМЕI *****. Поради посочената причина в т.1 от изследването не може да се изследва информационното съдържание на паметта на мобилен телефон марка „LG" с IМЕI № ************. Поради посочената причина в т.1 от изследването не може да се изследва информационното съдържание на паметта на мобилен телефон «Сони Ериксон» с IМЕI ***** Поради посочената причина в т.1 от изследването не може да се изследва информационното съдържание на паметта на мобилен телефон марка „LG" с IМЕI *********. Поради посочената причина в т.1 от изследването не може да се изследва информационното съдържание на паметта на мобилен телефон «Сони Ериксон» с IМЕI *****. Дяловете на твърдия диск на представения за изследване стационарен компютър марка „СОМРАQ" със сериен № *********** са прегледани обстойно за наличие на бланки на документи, образци на печати, информация за фирми и др.информация, представляваща предмет на разследване по настоящото ДП. Не бе открита такава в известните на експерта формати. В предоставената за изследване преносима флаш-памет марка «ЕМТЕС» се намират два броя текстове файла, чието съдържание е приложено вт.5 от изследването. Чрез софтуерен продукт за запис на оптични носители, същите са записани върху СD-R. В представените за изследване 19 броя оптични носители не бе открита информация, представляваща предмет на разследване по настоящото ДП. С цел спазване на методологията за пълнота на изследването, дяловете на твърдия диск на представения за изследване стационарен компютър „СОМРАQ" със сериен № **** са изследвани последователно за изтрита такава информация. За целта твърдия диск е демонтиран от компютъра и свързан с конфигурация на джъмпера “Cabel Select” към служебния компютър на експерта.

От устройство С са възстановени 1520 броя, а от устройство О -194 броя изтрити графични и текстови файлове в известните на експерта формати. При прегледа им не бе установено наличие на такива, представляващи предмет на разследване по горепосоченото ДП. Преобладаващата част от текстовите файлове са в dос-формат, съдържанието им е на немски език и са създадени и последно редактирани в периода 2005-2007г. Част от графичните файлове представляват снимки с личен характер.

Чрез същото софтуерно приложение е изследвана и преносима флаш-памет марка „ЕМТЕС". Не е установено наличие на изтрити файлове.

Описаните оптични носители са предназначени за еднократен запис на информация /с една или няколко сесии/. Поради тази причина не е нужно същите да се изследват за изтрита такава, тъй като такова действие не е възможно да се извърши технологично.

В твърдия диск на представения за изследване стационарен компютър марка „СОМРАQ” със сериен №************ не са открити инсталирани Интернет комуникатори.

Представените за изсвледване оригинали и копия на трудови договори и длъжностна характерискита са изследвани обстойно чрез микроскоп «МБС-1» под увеличение 25х. При изследването им е установено следното: оригиналите на четири броя трудови договори с «Бетон Иншаат» на лицата С.А. Ш., Н.А.М., Х.А.Р. и С.А.Т. са изпълнени чрез отпечатване с цветен лазерен принтер. Доказателство за това са ясно различимия векторен печат и линейно разположение на основните цветове /черен, син, жълт и червен/ в логата под определении ъгли, както и ясните контури на символите на текста без разливане извън тях. Също така при надраскване с финна игла в областта на символите на текста се наблюдава отчупване на черното пишещо вещество, което е характерен признак при технологията на лазерен печат, където листа с нанесения върху него тонер се изпича. Реквизитите на мокрите печати също са изпълнени чрез цветен лазерен принтер, като във вътрешността на символите се наблюдава струпване на син, жълт и червен цвят, линейно разположени под определи ъгли. Ръкописните надписи са изпълнени с пишещо средство със синя химикална паста.

Копията на три броя трудови договори с «Бетон Иншаат» на лицата Д.М.Д., Д.Р.М. и К.И.Н. са изпълнени чрез отпечатване с черно-бяла лазерна размножителна техника. Доказателство за това са ясно различимия векторен печат и ясните контури на сивмолите на текста, без разливане извън тях. Също така при надраскване с финна игла в областта на символите на текста се наблюдава отчупване на черното пишещо вещество, което е характерен признак при технологията на лазерен печат, където листа с нанесения върху него тонер се изпича.

Копие на 1бр.трудов договор с № 00101/05.06.2012г, сключен между «Ти Ай Секюрити Варна» ЕООД-гр, Варна /»Ди Си Хаус Гард» ЕООД-гр.София/, представлявано от ръководителя А. К.А. и Х. Д. К. и работника Д.Б.Д. и копие на длъжностна характеристика /два листа/ на длъжността «пазач на невъоръжена охрана» с дата 07,06.2012г, и подпис на втория лист на работника Д.Б.Д. са изпълнени чрез черно-бял мастилено-струен принтер. Доказателство за това са хаотично разположените точки в и извън контурите на текстовите символи, печатите и подписите, както и в тъмните области в средата и периферията на листите. Липсват достатъчно идинтефикационни признаци, които да се използват за сравнително изследване и евентуално идентифициране на печатащото устройство. Поради тази и други причини, не може да се отговори на въпроса дали представените за изследване копие на 1бр.трудов договор и копие на длъжностна характеристика са изпълнени чрез мастилено-струен принтер марка НР DESKJET3550 със сериен № *****.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите от досъдебното производство, писмените доказателствени материали, експертните заключения и направените от подсъдимия признания. Така или иначе признанията на подсъдимия се подкрепят от доказателствата по делото, поради което и изложената фактическа обстановка е безспорно установена.

Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимия И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “измама” по смисъла на чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето от 21.02.2012г. до 19.04.2012г. в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави имотна облага за себе си и за друго лице с неустановена в хода на разследването самоличност, е възбудил и поддържал заблуждение у Д.М. ***, С.А. ***, Н.А.М. ***, Ф.А.Ю. ***, Х.А.Р. ***, Д.Р.М. ***, С.А. ***, О.К. ***, Д.Е. ***, Х.С.А. ***, Д.Н.К. ***, К.И.Н. ***, Р.М.Х. от гр.Русе, Д.С. *** и Я.М.К. ***, че ще им осигури работа като строителни работници с трудов договор в Дубай /ОАЕ/, както и транспорт със самолет до Дубай и с това е причинил на Д.М.Д. имотна вреда в размер на 562 лева, на С.А. Ш. имотна вреда в размер на 562 лева, на Н.А.М. имотна вреда в размер на 562 лева, на Ф.А.Ю. имотна вреда в размер на 562 лева, на Х.А.Р. имотна вреда в размер на 562 лева, на Д.Р.М. имотна вреда в размер на 562 лева, на С.А.Т. имотна вреда в размер на 562 лева, на О.К.Н. имотна вреда в размер на 562 лева, на Д.Е. К. имотна вреда в размер на 562 лева, на Х.С.А. имотна вреда в размер на 562 лева, на Д.Н.К. имотна вреда в размер на 562 лева, на К.И.Н. *** имотна вреда в размер на 562 лева, на Р.М.Х. от гр.Русе имотна вреда в размер на 562 лева, на Д.С. *** имотна вреда в размер на 562 лева и на Я.М.К. *** имотна вреда в размер на 562 лева, като общият размер на причинената имотна вреда е 8430 лева Подсъдимият е възбудил заблуждение у всяко от пострадалите лица, като ги е накарал да мислят, че ще им което последните са му заплатили съответни суми. Подсъдимият е поддържал това заблуждение, извършвайки редица действия, придавайки вид, че действително се грижи за уреждане на задачата, която е поел. Подведени по този начин свидетелите са предали на подсъдимия съответни суми. В резултат на измамливите действия на подсъдимия на пострадалите са причинени имуществени вреди в размер на предадената от всеки от тях сума. От субективна страна деянията са извършени от подсъдимия с пряк умисъл - съзнавал е, че с действията си въвежда свидетелите в заблуждение и че по този начин им причинява имотна вреда, но въпреки това е извършил деянията, поддържал е заблуждението на свидетелите, воден от стремежа си да се облагодетелства неправомерно, в което се изразява и измамливата цел на действията му. Очевидно действията на подсъдимия са били насочени към реализиране на облага в негова полза и несъмнено в полза на неизвестното лице, което го е придружавало при последната му среща с пострадалите, представяйки се също за пътник, и което не е установено в процеса. Видно от установената по делото фактическа обстановка подс. Д.И. е осъществил общо 15 деяния, по отношение на всеки един от свидетелите Д.М.Д.,С.А. Ш.,Н.А.М.,Ф.А.Ю., Х.А.Р., Д.Р.М., С.А.Т., О.К.Н., Д.Е. К., Х.С.А., Д.Н.К.,К.И.Н., Р.М.Х., Д.С. М. и Я.М.К., всяко едно от които съставлява престъпление по чл.209,ал.1 от НК. При това деянията на подсъдимия са осъществени в непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, което определя извършеното престъпление като продължавано.

Основателни са предявените граждански искове от пострадалите свидетели Д.М.Д., С.А. Ш., Н.А.М., Х. М. Р., Д.Р.М., С.А.Т., О.К.Н., Д.Е. К., Х.С.А. и К. И. Н.. От неправомерните и виновни деяния на подсъдимия на тези свидетели са причинени имуществени вреди в размер на по 562 лв, каквато сума всеки от тези свидетели претендира. Така подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на всеки от тези свидетели сума от по 562 лв, а на свидетеля О.К.Н. следва да заплати и законната лихва от деня на деликта до окончателното плащане, защото само този пострадал претендира лихва.

При определяне на наказанието на подсъдимия И. съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и определи наказанието му по реда на чл. 58а от НК. Индивидуализирайки наказаниeто на подс. И. съдът отчита като отегчаващо обстоятелство високият размер на нанесената щета. Като смекчаващи обстоятелства следва да се вземат предвид изразеното от подсъдимия съжеление и направените признания. При това съдът намира, че наказанието което следва да се определи на подсъдимия следва да бъде лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца. Тъй като в случая съдът е длъжен да приложи чл.58а от НК, то така определеното наказание следва да се намали с една трета и на подсъдимия следва да наложи наказание от две години и четири месеца. Понеже подсъдимият към момента на деянието не е бил осъждан, окончателният размер на наказанието му е под 3 години и може да се приеме, че за постигане целите на наказателната репресия не е нужно подсъдимият да изтърпи наложоеното наказание, то изтърпяването на същото следва да се отложи за изпитателен срок от 4 години. По дългият изпитателен срок се налага с оглед това, че подсъдимият действително е извършил деяния с тежки последици.

Използваните при деянието от подсъдимия средства – петте иззети мобилни телефони, тъй като принадлежат на същия и са послужили за извършване на престъплението следва да се отнемат в полза на държавата по реда на чл.53, ал.1, б.а НК.

Останалите веществени доказателства следва да се върнат на подсъдимия, тъй като не е установено да имат връзка с престъплението.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото, както и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

Мотивиран така Съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: