МОТИВИ към решение № 463 постановено по АНД № 622/ 2013г. по описа на РС- Разград

Постъпило е Постановление от РП Разград, в което се сочи че производството е водено по чл.313, ал.1 от НК срещу Ф.А.О. ЕГН **********, за това, че на 13.08.2012 г. в гр. Р., е потвърдил неистина, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС № 244571803, издадено на 07.11.2006 г. от ОД на МВР гр. Р., в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност, подадена по силата на чл. 160, ал. 1 от ЗДвП: “Дубликат на свидетелството за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация” и чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи: “При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ, лицето е длъжно в срок от три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на МВР, или в дипломатическите или консулските представителства на Р Б. в чужбина, а в случаите по чл. 39а – в Министерство на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Р Б. в чужбина” пред орган на властта – Началник сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Р., чрез М. Г. Ц. – служител в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Р., за удостоверяване на истинността на посочените обстоятелства Депозирано е предложение уличеното лице да бъде освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

В с.з.нарушителят О., редовно не се явява. За него редовно упълномощен защитник – адв. Ал. М., счита, че деянието е безспорно доказано, моли за определяне на минималния размер на административното наказание посочено в чл.78а от НК.

За РП Разград в с.з. участва представител – Районен Прокурор Георгиев, който поддържа предложението, като моли съда при определяне размера на наказанието да вземе предвид многобройните смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Обв. О. е правоспособен водач на МПС, като същият претижавал редовно издадено СУМПС № *********, издадено на 07.11.2006 г. от ОД на МВР гр. Р. Обв. О., подменил процесното СУМПС по съответният ред в Р Ф. На 13.08.2012г. в гр. Р. с сектор ПП – КАТ при ОДМВР – Р., обв. О. попълнил писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от “Правилника за издаване на българските документи за самоличност”, която по силата на закон – чл. 160, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД се подава пред орган на властта – началник сектор “КАТ – Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Р., чрез служителя М. Ц. – сектор “КАТ – Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Р., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – а именно, че е загубил свидетелството си за управление на МПС. Същият много добре знаел, че процесното СУМПС е предоставил на компетентните френски власти за замяна с техен образец, но въпреки това потвърдил неистина в попълнената от него писмена декларация. На 15.01.2013г. в ОДМВР – Р., Сектор „ ПП – КАТ„ е получено писмо от ГД „ НП „ – С. с рег. № * – ****/ 10.01.2013г., към което бил приложен списък на български СУМПС, които били подменени със свидетелства в държави - членки на ЕС и съответните СУМПС, едно от които било на обв. О..

От заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство графическа експертиза се установява, че ръкописният текст и саморъчният подпис в графа „ декларатор” на процесната писмена декларация е изпълнен от обв. О..

Обв. О. е неосъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Деянието на нарушителя е съставомерно по чл.313, ал.1от НК. На инкриминираната дата нарушителят умишлено е потвърдил пред орган на власт – началник сектор “КАТ – Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Р., че е изгубил притежаваното от него СУМПС, за което знаел, е предоставил на компетентните френски власти за замяна с техен образец. Това деклариране се изисква по силата на закон – чл. 160, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 8, ал. 2 от ЗБДС. По този начин същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на цитираното по-горе престъпление. В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото - показанията на свидетеля М. Ц., от заключението по назначената и извършена в досъдебното производство графологическа експертиза, от писмените доказателства по делото, Справка за съдимост, Характеристични данни за обвиняемия, Декларация от 13.08.2012г.

С оглед предвиденото в този текст наказание, в редакцията му действала към момента на извършването и необремененото съдебно минало на нарушителя и възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и Ф.А.О. ЕГН **********, следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде реализирана административно-наказателната му такава, а именно - глоба. Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало и самопризнания, съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 НПК осъди обв. С., да заплати в полза на Държавния бюджет сумата от 61,65лв., представляваща разноски, направени на досъдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: