Мотиви към Решение №467/12.09.2013г., постановено по НАХД №467/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия В.Т.Д. *** за това, че на 16.03.2013г. в гр. Разград на гаровата площадка на Автогара – гр. Разград, при управление на МПС- автобус “Рено Мастер” с рег. № ***** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата: “Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди ”; чл.5 ал.2 т.1 от ЗДВП: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”; чл.20 ал.1 ЗДВП: “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;чл.25 ал.3 от ЗДВП:“Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение” и чл.116 ЗДВП: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора”; чл.77 ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за движение на пътищата: ”Водач, който има намерение да извърши маневра е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата – да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал” и чл. 79 от ППЗДвП: “Подаденият от водача сигнал за маневра не му предоставя предимство и не го освобождава от задължението да предприеме всички необходими мерки за безопасност преди да започне нейното изпълнение” и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ел. С. С. от гр. Р., изразяваща се в открито многофрагментно счупване долната част на големия и малкия пищял на левия крак, счупване на лява глезенна става, обуславящи трайно затруднение в движението на левия долен крайник – престъпление по чл. 343 ал.1 б.”Б” пр.2 във вр. с чл. 342 ал.1 от /като са нарушени чл.5 ал.1 т.1, чл.5 ал.2 т.1 , чл.20 ал.1, чл.25 ал.1 и чл.116 от ЗДВП и чл. 77 ал.1 и чл.79 ППЗДВП/. С постановлението се предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено административно наказание.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемия.

Обвиняемият не дава обяснения, но заявява, че признава вината си.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият В.Т.Д. е роден на *** ***. Същият е женен, неосъждан.

Обвиняемият В.Д. е правоспособен водач с категория В, С, Д, М, Т. Работел като професионален шьофьор, като към инкриминираната дата работел като шьофор на автобус в “Автобустранс” ЕООД- Разград и управлявал автобус “Рено Мастер” с рег. № *****, с който изпълнявал предимно градски курсове, а в почивните дни и извънградски. На 16.03.2013г. обвиняемият застъпил на смяна в 07.30 ч., като в 07.45 ч изпълнил курс до с. Черковна и се върнал в 08.45ч. Следващият му курс бил до гр. Исперих, от който се върнал в 12,30ч. и паркирал автобуса на Автогара – Разград срещу старите тоалетни след което имал почивка. В 13,20 ч. обвиняемият тръгнал с автобуса от мястото, където бил навлязъл откъм входа на гаровата площадка и се придвижил по нейната дължина за да спре на сектор №3. На нивото на сектор №2 започнал да завива наляво с много ниска скорост. Малко преди него по посока от мост анад р. Бели Лом към сградата на автогарата се придвижвала пешеходката Ел. С. Тя преминала пред автобуса, насочвайки се към входа на сградата на автогарата и пресякла неговата траектория. След нея автобусът започнал ляв завой, като при извършването на тази маневра я настигнал и я блъснал отзад на нивото на гърба /рамото/ с предната си лява част. От удара свидетелката паднала върху асфалтовата настилка и автобусът прегазил подбедрицата на левия й долен крайник. След сблъсъка автобусът се преместил около 1.0 м.назад. Обвиняемият видял в последния момент от автобуса качулката на пострадалата, веднага слязъл от автобуса и отишъл до пострадалата и я придържал да не се движи до идването на Спешна помощ. На мястото пристигнали и полицейските служители В. Вл. и Е. Е., които били дежурни по КАТ. Същите констатирали, че свидетелката Е. С. лежала на асфалта на плаца на автогарата, пред сектор №2. Видели автобуса на подсъдимия, който бил спрял с предната си част насочена към сектор №2. Свидетелката лежала пред автобуса. Пристигнал и екип на Спешна помощ и свидетелката била откарана с линейка до МБАЛ “Св. Иван Рилски”. Обвинаемият бил изпробван от полицейските служители за употреба на алкохол, като му била взета и кръвна проба. Извършената химическа експертиза не установила наличие на алкохол в кръвта му.

Видно от назначената съдебно-медицинска експертиза в резултат от настъпилото ПТП С. е получила размачкване на лявата подбедрица: Открито многофрагментно счупване на долната част на големия и малкия пищял на левия крак, счупване на лява глезенна става, обширно отлепване на кожата с подкожието и мускулно-фасциалния слой под лявата колянна става, охлузване на кожата по вътрешната повъхност на лявото бедро. Тези травми обуславят трайно затруднение в движението на левия долен крайник и временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата. Охлузванията са й причинили болка и страдание. Счупването на костите се дължи на много силен удар /натиск/ с /върху твърд тъп предмет. В съвкупност всички описани увреждания могат да бъдат получени чрез блъскане с автобус, падане на земята и прегазване на долната част на лявата подбедрица. Лечението следва да продължи поне 4 месеца.

Видно от заключението на авто – техническата експертиза сблъсъкът между автобуса и пешеходката е осъществен на гаровата площадка на автогарата в зоната в която е намерено петно от тъмно червена течност, наподобяващо кръв, която най вероятно е изтекло от раните на С., получени при произшествието. Това място е в края на следа от протриване оставено от предното ляво колело на автобуса. Скоростта на автобуса е била 17,5 км/ч. Основната причина за произшествието е, че водачът не е наблюдавал непрекъснато и с необходимото внимание пътната обстановка, поради което не е забелязал своевременно пешеходката. Пешеходката също се е придвижвала неправилно, поради което е налице и съпричиняване от нейна страна.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите разпитани от досъдебното производство, назначените експертизи, писмените доказателствени материали. Всъщност относно изложените по-горе факти спор не съществува, поради което съдът ги намира за безспорно установени. Вината на обвиняемия се състои в това, че в случая не е проявил необходимото внимание.

Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Обвиняемият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343 ал.1 б.”Б” пр.2 във вр. с чл. 342 ал.1, тъй като на 16.03.2013г. в гр. Разград на гаровата площадка на Автогара – гр. Разград, при управление на МПС- автобус “Рено Мастер” с рег. №***** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата: “Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди ”; чл.5 ал.2 т.1 от ЗДВП: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”; чл.20 ал.1 ЗДВП: “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;чл.25 ал.3 от ЗДВП:“Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение” и чл.116 ЗДВП: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора”; чл.77 ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за движение на пътищата: ”Водач, който има намерение да извърши маневра е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата – да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал” и чл. 79 от ППЗДвП: “Подаденият от водача сигнал за маневра не му предоставя предимство и не го освобождава от задължението да предприеме всички необходими мерки за безопасност преди да започне нейното изпълнение” и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ел. С. С. от гр. Р., изразяваща се в открито многофрагментно счупване долната част на големия и малкия пищял на левия крак, счупване на лява глезенна става, обуславящи трайно затруднение в движението на левия долен крайник. В резултат от проявеното от обвиняемия невнимание се е стигнало до разглежданото пътнотранспортно произшествие при което на пострадалата е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. От субективна страна обвиняемият е действал непредпазливо и конкретно при несъзнавана непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но в конкретната ситуация е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

При определяне на наказанието на обвинаемия Д. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация, деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е довело до причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемият явно няма други противообществени прояви, намира, че същият не е лице с висока степен на обществена опасност, а и следва да се отчете, че в случая чл.78а се прилага спрямо непредпазливо деяние, след което обвиняемият е проявил и загриженост. При това и наказанието на обвиняемия следва да се определи в размер близък до минималния, но все пак над минималния, като се изхожда от факта, че в случая на пострадалата са причинени съществени увреждания. При това съдът намира, че на обвиняемият следва да се наложи административно наказание глоба в размер на 1300лв, като този размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето на дееца. Чл.78а, ал.4 от НК предоставя на преценката на съда да наложи или не и наказание лишаване от права. В случая съдът намира, че такова наказание не е необходимо, тъй като обвиняемият е професионален шьофор с дълъг стаж и никога досега не е допускал подобни случаи. Следва да се приеме, че проявата му се дължи на случайно допуснато невнимание, каквото по принцип не е характерно за него и наложената глоба е достатъчна за поправянето му.

С оглед изхода на делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото / в размер на 293,46 лв/ в полза на държавата.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: