Мотиви към решение   469 от 16.09.2013г.,

постановено по AНД №  701/2013г. по описа на Районен съд - Разград

 

 

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт по УБДХ срещу:

О.М.К.,  роден  на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен, учащ в ПТГ „Шандор Петьофи” гр. Разград, неосъждан, ЕГН **********.

Районна прокуратура - Разград, редовно призована по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК и съгласно чл. 5, ал. 2 от УБДХ, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.

ОДМВР Разград, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.

РУП – Разград , редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.

В с.з. защитникът адвокат М. П. от АК – Разград, сочи че деянието не е съставомерно, нарушителят е действал при неизбежна отбрана, поради което следва да бъде оправдан. При условие на евентуалност, моли да не се налага наказание на нарушителя, като съдът прекрати преписката и я изпрати на съответната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, на осн. чл. 6, ал.1, б. „б” във вр. чл.1, ал.4  УБДХ.

Майката на нарушителя /непълнолетен/ се присъединява към изложеното от защитника. Сочи, че бащата на нарушителя не може да се яви в с.з., тъй като е в чужбина.

Нарушителя се присъединява към изложеното от защитника.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителя, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 16.09.2013г. около 10.30 ч. съучениците  - нарушителят О.М.К. и св. И. О. М., С. М. Ш. и др. излезли от Градския парк в гр. Разград и се движели в посока центъра. През това време св. К. Кр. К. с л.а. Мерцедес от ул. Паркова, до тенискортовете на ул. Васил Левски,  потеглил към ул. Гаврил Кръстевич. На кръстовището между ул. Паркова и ул. Г. Кръстевич автомобила управляван от К., се разминал с компанията на нарушителя. Последния извикал по адрес на шофьора. Тогава К. спрял автомобила си, излязъл от него тръгнал към компанията на нарушителя и попитал кой вика. Тогава нарушителя казал  „аз” и също тръгнал към К. Разменили се реплики, но присъстващите ги разделили един от друг. След като К. се запътил към колата си, нарушителят се отскубнал от хората които ги разделили и нанесъл удари с юмрук върху св. К. При сборичкването последния скъсал тениската на нарушителя.

Горната фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на свидетелите К. Кр. К., С. М. Ш., както и частично от обясненията на нарушителя и св. И. О. М. /в частта им в която се сочи, че нарушителят е нанесъл удари на св. К./.

Показанията на св. К. и Ш. /последния е от компанията на нарушителя/, са логични пълни и последователни и съвпадат в детайлите относно нанасянето на удари, поради което съдът ги кредитира с доверие.  Така св. Ш. сочи, че след като разделили св. К. и нарушителя, К. се обърнал да си тръгва, на тогава нарушителя избягал от хората които го били разделили с К., отишъл при последния и го ударил, а едва след това К. му скъсал тениската. В показанията си св. К., също сочи, че именно когато се е обърнал и е тръгнал към автомобила си за да се прибере е бил нападнат от нарушителя и тогава му е скъсал тениската.

Като изолирани и нелогични, съдът не кредитира с доверие обясненията на нарушителя и св. М., в частта им които се сочи, че нарушителят е бил нападнат от св. К.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира, че нарушителят на горепосочената дата е извършил непристойна проява в резултат на което е нарушил обществения ред и спокойствие. Поради своята по-ниска степен на обществена опасност, деянието му не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Деянието е консумирано виновно от лицето посочено в акта като нарушител и е налице  умисъл при осъществяването му от дееца.

 При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете участието на нарушителя в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и извършителя му.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете добрите му характеристични данни, чистото съдебно минало, изразеното съжаление, младата възраст, частичните обяснения.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете, че  деянието е осъществено в светлата част от денонощието в близост до парк – место което хората ползват за отдих сред природата, като с действията си нарушителя е нарушил отдиха на гражданите. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете по тежката форма на нарушаване на обществения ред – сбиване.

С оглед на характера на деянието и наличността на нарушителя, съдът стигна до извода, че същият не може да бъде поправен с мерки за обществено въздействие, наложени от комисиите за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. В предвид гореизложеното, съдът не счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 1, ал.4 УБДХ. Това е така тъй като деянието се отличава с висока обществена опасност – нанесени удари, в следствие на което св. К. е паднал на земята, което от своя страна е предпоставка в резултат на падането да получи и други тежки травми. Следва да са отчете и факта, че нарушителя е извършил деянието в светлата част от денонощието, и то въпреки че е бил възпиран от други лица да не се саморазправя. Тази му упоритост да осъществи деянието, сочи на висока обществена опасност на деянието и дееца, поради което съдът намира, че нарушителят не може да бъде поправен с мерки за обществено въздействие, наложени от комисията за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

С оглед обществената опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че на нарушителя следва да бъде наложено по-лекото от двете алтернативни наказания, а именно – Глоба. Досежно размера й, съдът намира че следва да бъде в средния размер, а именно – 300 лв.

Съдът намери, че едно по - ниско наказание не би могло да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция

В този смисъл съдът постанови решението си.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                           /А. Христов/