№ 283,
24.09.2013г., гр.Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
на седемнадесети септември две
хиляди и тринадесета година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Ж.Р.
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1294 по описа за 2013г.:
Обективно съединени искове по чл.344,
ал.1, т.1, 3 и 4 и чл.220 КТ.
Постъпила е искова молба от М.Б.Л., който
твърди, че уволнението му е незаконосъобрзано, тъй като работодателят неправилно
е прекратил трудовият договор като срочен, а макар същият да е бил безсрочен.
Претендира и обезщетение по чл.220 ал.1 КТ в размер на 511.99лв; обезщетение по
чл.225 ал.1 КТ в размер на 296.42лв., по чл.225 ал.2 КТ в размер на 137.53лв.
Ответникът “Балканфарма-Разград“АД
признава основателността на иска за отмяна на уволнението като
незаконосъобразно. Счита претенциите за заплащане на обезщетение по чл.220 КТ
за неоснователно, а по чл.225 ал.1-2 КТ за недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Няма спор
между страните, че ищецът е работил при ответника по срочен трудов договор
№89/21-04-2012г. на длъжността „машинист“. Срокът за изпитване е уговорен в
полза на работодателят, като в него изрично е посочено, че след изтичането на
този срок, договорът става безсрочен. По делото е представено допълнително
споразумение към трудовия договор №145/13-3-2013г., с което работодателят
едностранно е изменил длъжността на ищеца от машинист на машинен оператор.
Допълнителното споразумение не е подписано от ищеца. Със заповед №
267/04.06.13г. трудовият договор на ищеца е прекратен на основание чл.71 ал.1
КТ, считано от 05.06.13г. Като причина за прекратяването е посочено-по
инициатива на работодателя до изтичане на срока за изпитване. Заповедта е
връчена на ищеца на 04.06.13г. Ищецът представя копие от трудовата си книжка,
от което е видно, че при прекратяването на трудовия договор ищецът му е нанесъл
времето признато за трудов и осигурителен стаж. Представя трудов договор
№9100/19.06.13г. между него и Г4С СЕКЮЪР СЪЛУШЪНС БЪЛГАРИЯ ЕАД, от който е
видно че ищецът е започнал работа на 20.06.13г. при този работодател. Видно от
представените платежни документи за м.06 БТВ на ищеца е било 194.63лв., за
м.07.-414.17лв., за м.08-481.75лв. и за
м.09-16.15лв. Според заключението по назначената ССЕ размерът на БТВ на ищеца
при ответника е бил 511.99лв. Размерът на обезщетението за времето, което е
останал без работа /05.06.13-19.06.13г./ е 294.42лв., а размерът на
обезщетението, за времето през което е получавал по-ниско възнаграждение /
20.06.13г.-02.09.13г./ е 137.53лв.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна съдът намира следното: Исковете са процесуално допустими.
Искът за отмяна на уволнението като
незаконосъобразно се явява основателен. Ответникът признава основателността на
този иск.
Искът за заплащане на обезщетение по
чл.220 ал.1 КТ не явява неоснователен. Обезщетението
по чл.220 ал.1 Кт се дължи когато уволнението е законосъобразно, но е извършено
без предизвестие, а ищецът е бил длъжен да отправи такова предизвестие. Тъй
като уволнението е признато за незаконно, то това обезщетение не се дължи.
Претенцията за заплащане на обезщетение
от 296.42лв., за времето което ищецът е останал без работа
/05.06.13г.-19.06.13г./ се явява недоказана. Ищецът носи доказателствената
тежест и следва да докаже, че през твърдяние период е бил без работа. Съдът е
указал на ищеца, че следва да установи този факт, въпреки приетото копие от
трудовата книжка. В отговора си ответникът е поискал ищецът да представи
трудовата си книжка в оригинал, което ищецът не
направи. От представеното копие е видно, че на л.17 от трудовата книжка
ответникът е оформил трудовата книжка. Следващите страници от трудовата книжка
не са приложени в заверени копия, нито ищецът представи трудовата книжка в
оригинал, поради което не се установи до 20.06.13г. дали ищецът е бил в трудови
правоотношения с друго лице. Предвид на това този иск се явява недоказан.
Претенцията за заплащане на обезщетение
по чл.225 ал.2 КТ се явява основателна. Ищецът представя доказателства, че от
20.06.13г. работи при друг работодател, на по-ниско възнаграждение. Според
вещото лице разликата между това което би получавал при ответника, и което
получава сега за периода 20.06.13г.-02.09.13г. възлиза на 137.53лв. Тази
претенция се явява основателна и следва ад бъде уважена.
Ищецът е направил разноски в размер на
480лв. Ответникът прави искане за намаляване на възнаграждението на адвоката на
ищеца до размера на МРЗ за страната от 310лв. с оглед броя на съединените
искове, сред които има недопустим и неоснователен искове и степента на сложност
на делото.Претендира и за юрисконсултско възнаграждение
Възражението на ответника за намаляване
на адв.хонорар и за определяне на юк.възнаграждение е основателно и следва да
бъде уважено.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ
уволнението на М.Б.Л. ***, ЕГН ********** извършено със заповед №267/04.06.2013г.
на Изп.Директор на “Балканфарма-Разград“АД, ЕИК *****, на основание чл.71 ал.1
КТ.
ОСЪЖДА “Балканфарма-Разград“АД, ЕИК ****
да заплати на М.Б.Л. ***, ЕГН ********** сумата от 137.53лв./сто тридесет и седем лева и петдесет и три
стотинки/, представляваща обезщетение за времето от 20.06.13г.-02.09.13г, явяваща
се разлика за времето, през което е бил на по-нископлатена работа поради
уволнението, на основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.2 КТ. и разноски
в размер на 310лв./триста и десет лева/
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Б.Л. ***, ЕГН
********** против “Балканфарма-Разград“АД,
ЕИК ***** искове по чл.220 ал.1 КТ в размер на 511.99лв. и по чл.225 ал.1 КТ за
периода 05.06.13г.-19.06.13г. в размер на 296.42лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
На основание чл.242 ал.1 ГПК допуска
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на иска за обезщетение.
ОСЪЖДА М.Б.Л. да заплати на “Балканфарма-Разград“АД
сумата от 120лв./сто и двадесет лева/ юк.възнаграждение.
ОСЪЖДА “Балканфарма-Разград“АД, ЕИК ****
да заплати по сметка на РРС държавна такса върху уважените искове в размер на 80лв./осемдесет
лева/ и 100лв./сто лева/ разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
РОС в двуседмичен срок считано от
днес- 24.09.2013г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: