Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                        № 308, 24.10.2013 г., град Разград

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                     състав

 На двадесет и седми септември                           две хиляди и тринадесета година

 В публично заседание в следния състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

                                                                            

 Секретар Г.М.

 Прокурор    

 като разгледа докладваното от председателя

 гр.дело № 13 по описа за 2013г.

          

               Предявени са искове по чл.200 КТ.

            Депозирана е искова молба от М.П.С., М.Р.П. и Й.Р.П. против “Социалинвест“ЕАД, с която молят съда да осъди ответника да им заплати сумите от 100000лв. за първата и по 150000лв. за втората и третата ответници, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Р. Ст., считано от 27.12.12г.. Претендират и лихви от датата на злополуката-06.08.12г. до предявяването на исковете – 27.12.12г. в размер на 4064лв. за първата ищца и по 6096лв. за втората и за третата ищци. Твърдят, че наследодателят им Р. Ст. е починал на 17.08.12г. в резултат на претърпяна на 06.08.12г. трудова злополука-избухване на цистерна, на газстанцията на ответника. С разпореждане№26/17.09.12г. на РУСО злополуката е приета за трудова, на основание чл.55 ал.1 КСО. С решение №53/22.10.12г. на Ръководителя на РУСО-Разград е потвърдено разпореждане №26.Ответникът е обжалвал това решение през Адм.съд Разград, като жалбата му е отхвърлена. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.200 ал.2 КТ. Обединени са дела №315/09г. на РРС и №921 /08г. на РРС, като производството продължава под №921/08г.

           Ответникът „Социалинвест“ЕАД е отговорил в срок. Счита исковете за неоснователни. Уврежданията си Стойков е получил при обстоятелства, които не попадат в нито една от хипотезите на чл.55 КСО. Трудовите му задължения на 06.08.12г. не са имали нищо общо с пребиваване на газстанцията, а с доставката на друг вид гориво от с.Мартен до бензиностанция и до честна фирма. По този начин Ст. е отишъл самоволно и се е отклонил от трудовите си задължения. Оспорва и размера на предявените искове. Прави възражение за съпричиняване от страна на работника по см. на чл.201 ал.2 КТ. Твърди, че има сключен договор за застраховка „Трудова злополука“ със ЗАД“Алианц България“, като отправя искане за привличането му като трето лице-помагач на страната на ответника.

           Третото лице-помагач ЗАД“Алианц България“ е отговорило като оспорва исковете. Признава факта, че между него и ответника има сключен договор по задължителната застраховка „Трудова злополука на работниците и служителите“, която е била валидна към датата на трудовата злополука. Счита, че плащането на застрахователната премия се извършва на работника, респ. неговите наследници. Ответникът не разполага с иск срещу третото лице. При смърт на работник с трудово възнаграждение от 490лв., размерът на отговорността на застрахователя възлиза на 41160лв.. Тъй като Ст. е имал трима наследници /ищците/, на всеки е изплатена по 1/3 от тази сума, или по 13720лв., като по този начин застрахователя е изпълнил задължението си към бенефициента и не носи друга отговорност.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда,  приема за установено от фактическа страна следното: Ищците са наследници по закон /преживяла съпруга и две дъщери/ на Р. П. Ст., починал на 17.08.12г. Последният е работил на трудов договор при ответника, на длъжността шофьор на товарен автомобил. Същият е притежавал АДР свидетелство за водач, превозващ опасни товари в цистерни или по друг начин №24112, валидно от 24.03.09г. до 24.03.14г. На 06.08.12г. около 17ч.  на обект газстанция, собственост на ответника е възникнал пожар, при който Р. П. е получил 80% изгаряния от телесната повърхност, в резултат на което починал на 17.08.12г. в болницата. Съставен е акт за смърт № *****г. от район Кр. С., Ст. община. С разпореждане №26/17.10.12г. на началника на КПК злополуката с Р. П. Ст. е обявена за трудова. Това разпореждане е потвърдено с решение №53/22.10.12г. на  Ръководителя на ТП на НОИ-Разград. С решение №4/11.02.13г. по а.д.№195/13г. на АС-Разград, жалбата на ответника против решение №53 е отхвърлена. С решение № 7788/06.06.13г. по а.д.№3828/13г. на ВАС е оставено в сила решението на Адм.съд-Разград.

            От разпита на свидетелите Н. К. и Б. Б. се установяват следните факти: На 06.08.12г. сутринта малко след 07ч. Р. П. Ст. е тръгнал за базата на „Лукойл“ в с.Мартен за гориво, което следвало да достави на фирма „Семпе“ и на обект бензиностанция „Социалинвест“. Около обяд П. се върнал от базата с горивото. Първо разтоварили горивото на бензиностанцията и след това Ст. и св.К. отишли до базата на фирма „Семпе“. Там разтоварили горивото до около 16ч. Тъй като Ст. нямал други задачи отишъл да прибере влекача с цистерната в гаража, над обект „Газстанция“. Същия ден сутринта около 10ч. св.Б. тръгнал с друга цистерна за базата в с.Мартен за да зарежда с пропан-бутан. По пътя свидетеля срещнал Р. Ст., който се връщал от с.Мартен. Около 16.30ч. св.Б. пристигнал в Разград и отишъл в базата на фирма „Семпе“ за да я изтегли. Минавайки покрай Газстанцията свидетелят спрял и поговорил с Р., който се поинтересувал как е новата цистерна. Според св.Б. Р. вече бил паркирал камиона си и си тръгвал. След като изтеглил пълния камион св.Б. се върнал в Газстанцията и вкарал камиона назад в обекта до стационарната цистерна. Ст. бил още там. Тъй като цистерната била нова за фирмата, св.Б. разполагал с описание дадено от продавача на основните уреди. Двамата започнали да си говорят за новата цистерна и отишли да обсъдят кое за какво е. после се върнали в помещението за служители. Тъй като вече било минали 17ч. св.Б. предложил на оператора на газстанцията Кр. да почнат да разтоварват цистерната. Двамата подвързали пистолета от цистерната към фланеца. Св.Б. включил двигателя и подал въздух към пулта за управление отзад, като идеята му била да отвори дънния вентил и да подаде налягане до първия кран на стационарната цистерна, за да види как е връзката. При свръзката нито е имало теч, нито мирис на газ. Б. влязъл вътре до стационарната цистерна и отворил вътрешния кран. Тогава Кр. бутнал и другия кран. Според свидетеля връзката се е скъсала и започнал да изтича газ под налягане. От високата развилата се висока температура газта се запалила. Всички се разбягали. Впоследствие дошла Бърза помощ. Изгорялата цистерна е закупена от Словения в началото на месец август. Св.Б. е ходил да я докара. Цистерната е пристигнала в Разград около 01ч.на трети август. На 06.08.12г. цистерната още не е имала българска регистрация е не е минавала технически прегледи. Според св.Б. в Словения му дали преходен нипел, който в двата си края бил с външна резба. Кран пистолетът на цистернага се завивал не единия край на нипела, а другият край се завивал на стационарната цистерна. Според свидетеля краят който се завивал на стационарната цистерна бил проблемния и бил повод за изтичането на газта. Свидетеля възложил на стругар да изработи втулка с вътрешна резба, която заварили за фланеца. Приспособлението било готово на 06.08.12г. сутринта. Св.Б. разпоредил Хр. К. да монтира фланеца и да подготви цистерната за понеделник. Свидетелят твърди, че като е дошъл с цистерната, преди да започнат източването й,всички са я оглеждали с голям интерес. Във фирмата имало двама шофьори- П. и Р., които нямали зачислени камиони, а карали всички налични. Новозакупената цистерна също щяла да се кара от тях. Св.Б. по изключение изпълнявал тази функция.  

            По делото са разпитани двама свидетели- Х. и Д., които описват отношенията между всеки от ищците и починалия им роднина, мъката който са изпитали от загубата му.  

            Р. П. Ст. е бил застрахован от работодателя си по задължителна застраховка „Трудова злополука на работниците и служителите“ в ЗАД„Алианц България“ /застрахователна полица №******/. По щета със същия номер застрахователят е определил застрахователно обезщетение от  41680лв. С кредитни преводи от 03.10.12г. третото лице-помагач е превело по сметка на всеки ищец сума от 13720лв.

            Въз основа  на  изложеното от  фактическа  страна,  от  правна страна съдът намира следното:

            Исковете насочени спрямо ответника са допустими, а разгледани по същество са и частично основателни. 

             За да се реализира имуществената отговорност на работодателя по реда на  чл.200 ал.1 КТ, е нужно да се установи, че страните са били в трудово правоотношение, да е налице трудова злополука,  която да е причинила смърт на работника или служителя, което от своя страна да е причинило някакви вреди.

           Налице е влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова. Това разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд. Не се спори между страните, че починалият Р. П. Ст. е бил в трудовоправни отношения с ответника.

            Спорен между страните е само въпросът дали има твърдяното от работодателя съпричиняване от страна на починалия работник или не. От събраните по делото доказателства не се установява наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. Отговорността на работодателя може да бъде намалена по реда на чл.201 ал.2 КТ само в изключителни случаи, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. извършил е определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения. От показанията на св.Б., които пряко касаят последователността на събитията довели до трудовата злополука се установява по категоричен начин, че само две лица са участвали при свързването на двете цистерни, т.е. действията на две лица са станали причина за настъпилия пожар и трудовата злополука- св.Б. и оператора на газстанцията Кр. Показанията на свидетеля Б. са „…Казах на Кр. да се хванем да разтоварим цистерната и да си ходим.Това ни бяха последните взаимоотношения с Р. Оттам насетне нямам представа той и колегата му къде са били. Аз подвързах с Кр. пистолета към фланеца. Запалих камиона, подадох въздух към пулта за управление отзад, като беше да отворя дънния вентил и да подам налягане до първия кран на стационарната цистерна, за да видим как е връзката. Виждал съм как става това, но не съм участвал. При нас нищо не цвърчеше, нито миришеше. Влязох вътре под напрежение, тъй като досега не съм правил това , и отворих вътрешния кран на стационарната система, за да мога да изляза, и тръгвайки да излизам, Кр. бутна и другия кран. Тогава настъпи ужасът. Взрив нямаше, но явно се разкъса тази връзка и започна да изтича газ под налягане. Явно след това се е запалила тази газ“…т.е. при свързването на двете цистерни и последвалият теч на газ, а оттам и пожар пострадалият Р. П. Ст. няма никакво пряко или косвено участие, т.е. негови действия или бездействия не са довели до вредоносния резултат. Две лица са извършвали свързването- Б. Б. и Кр. Предвид липсата на каквато и на е небрежност от страна на пострадалия не е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Твърдението на ответника, че пострадалият се е намирал на територията на газстанцията в извънработно време, въпреки проведеното обучение за превоз на опасни товари може да се приеме за евентуално нарушение на правила за безопасност на труда но това нарушение не може да бъде приравнено на проявена груба небрежност от страна на пострадалия. В тежест на работодателя е да докаже небрежността на работника, а писмени доказателства за такава, вкл. изрични правила за безопасност на труда, работодателят не е представя.  

               Обезщетението за претърпените неимущесвени вреди от наследниците на починалия работник следва да се определи по справедливост от съда. Съдържанието на неимуществените вреди не следва да се свежда само до чувството на скръб, тъга, отчаяние, изобщо до нарушено психично равновесие. Неимуществените вреди обхващат широк комплекс от блага на човешката личност, а не само отделни психични преживявания. Със смъртта на своя баща, дъщерите му търпят във всяка възраст вреди, изразяващи се в самата липса на един от родителите им и преустановяване на грижите, вниманието и радостите, които той може да им даде и моралната и мзатериална подкрепа, която може да им окаже. Още с по-голяма сила това важи за преживялата съпруга, която е изгубила спътника в живота си и останала сама, без неговата морална и фанансова опора. Същата освен неговата обич и подкрепа се лишава от доходите, които са постъпвали в семейството приживе. От разпита на свидетелите Кр.Х. и Д.Д. се установи, че ищците и починалия са били много задружно и сплотено семейство, между тях е имало изградени силни емоционални връзки. Всички ищци безкрайно скърбят за загубата на Р. Ст.. Последният е бил в разцвета на силите си, на 48 години. Бил е глава на семейство. Подпомагал е финансово и двете си дъщери, като дори е приел семейството на едната- М. под своя покрив. На Р. се е родило внуче, дни след като е починал. Съдът намира, че обезщетението на съпругата и на пълнолетните дъщери следва да бъде еднакво по размер. За  справедливо обезщетение на причинените на всеки ищец неимуществени вреди, в резултат от смъртта на неговия наследодател съдът определя сумата от 50000лв. От тази сума следва да се приспадне изплатеното от третото лице- помагач застрахователно обезщетение общо от  41160лв. или по 13720лв. на всеки наследник. /л.68-70/. Така на всеки ищец ответникът следва да заплати по 36280лв.  

           Работодателят дължи обезщетение за забава от деня на увреждането. Лихвата за периода 06.08.12г.-27.12.12г., изчислена върху присъденото обезщетение от 36280лв. възлиза на 1474.42лв. Сумата е изчислена от съда при ползването на два онлайн калкулатори.

            До първоначално предявените размери исковете и за имуществени вреди и за лихва за забава се явяват неоснователно завишени.    

           Единствено ответника претендира за разноски от 10268лв. Същите следва да бъдат уважени съразмерно на отхвърлителната част от исковете по формулата уважената част от исковете по направените разноски, резделени на предявените искове. Ищците дължат на ответника разноски в размер на 3809.24лв.

           По изложените съображения, съдът

 

                                                    Р     Е     Ш     И     :

 

           ОСЪЖДА “Социалинвест”АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.Разград, бул.”Априлско въстание”№23, представлявано от управителя Т.Д.Х. ДА ЗАПЛАТИ на М.П.С. ***, ЕГН ********** сумата от 36280лв. /тридесет и шест хиляди двеста и осемдесет лева/, явяваща се обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Р. П. Ст. в следствие на претърпяната от него трудова злополука, ведно със законната лихва считано от 28.12.2012г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1474.42лв. /хиляда четиристотин седемдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/ обезщетение за забава за периода 06.08.12г.-27.12.12г.

           ОСЪЖДА “Социалинвест”АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.Разград, бул.”Априлско въстание”№23, представлявано от управителя Т.Д.Х. ДА ЗАПЛАТИ на М.Р.П. ***, ЕГН ********** сумата от 36280лв. /тридесет и шест хиляди двеста и осемдесет лева/, явяваща се обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Р. П. Ст. в следствие на претърпяната от него трудова злополука, ведно със законната лихва считано от 28.12.2012г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1474.42лв. /хиляда четиристотин седемдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/ обезщетение за забава за периода 06.08.12г.-27.12.12г.

           ОСЪЖДА “Социалинвест”АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.Разград, бул.”Априлско въстание”№23, представлявано от управителя Т.Д.Х. ДА ЗАПЛАТИ на Й.Р.П. ***, ЕГН ********** сумата от 36280лв. /тридесет и шест хиляди двеста и осемдесет лева/, явяваща се обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Р. П. Ст. в следствие на претърпяната от него трудова злополука, ведно със законната лихва считано от 28.12.2012г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1474.42лв. /хиляда четиристотин седемдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/ обезщетение за забава за периода 06.08.12г.-27.12.12г.

           ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД до първоначално предявените размери КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

          Решението е постановено ПРИ УЧАСТИЕТО НА трето лице-помагач на страната на ответника ЗАД“Алианц България“.

           ОСЪЖДА “Социалинвест”АД да заплати по сметка н РРС сумата от 4530.53лв. за държавни такси по уважените искове.

          ОСЪЖДА М.П.С., М.Р.П. и Й.Р.П. да заплатят на “Социалинвест”АД сумата от 3809.24лв., разноски по производството. 

          Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: